Луси Мод Монтгомъри: "Докато има живот, има надежда."

Луси Мод Монтгомъри е най-известната канадска авторка на детска литература, добила особена популярност с поредицата романи за "Анн от фермата "Грийн Гейбълс"". Тя издава 25 книги, много, от които все още се четат по целия свят. Макар че творбите ѝ са изпълнени с любов, надежда и вдъхновение, животът на писателката е белязан от самота и разочарования.

Луси Мод Монтгомъри е родена на 30 ноември 1874 г. в Клифтън, провинция Остров Принц Едуард (Канада). Още докато е бебе, майка ѝ умира от туберкулоза и за нея се грижи доведената ѝ майка. По-късно, когато малката Луси е на 8 години, умира и баща ѝ – грижите за малкото момиче поемат нейните баба и дядо. Възрастната двойка е строга и формална в отношението си към детето, неразбираща чувствителната ѝ личност. Луси, чувстваща се нежелана и неразбрана, търси утеха в четенето на книги, писането, въображението и мечтите.

Родната къща на Луси днес

Монтгомъри прекарва детството си навън сред бране на диви плодове, риболов и разходки до плажа, давайки имена на всичко, което я заобикаля - дори на ябълковите дървета. По-късно тя включва нестандартните наименования и в своите книги (езерото на чичо ѝ става „Езерото на бляскавите води“, гората край фермата, в която живее, се превръща в „Омагьосаната гора“).

“Плачът може да продължи цяла нощ, но на сутринта идва радост.”

Луси Монтгомъри получава началното си образование в Кавендиш, провинция Остров Принц Едуард, след това учи в колеж в Шарлъттаун (столицата на провинцията Остров Принц Едуард), където получава и лиценз за учителка. Първото ѝ публикувано стихотворение излиза в местния вестник, когато Луси е едва на 15 години. От 1895 г. до 1896 г. изучава литература в Университета „Далхауси“ в Халифакс, Нова Скотия.

“…колкото е по-трудно, толкова по-голямо ще е удоволствието, когато го направиш наистина, нали.”

През 1897 г. многобройни кратки разкази, написани от нея, започват да излизат в различни списания и вестници. През 1908 г. тя публикува първата си книга "Анн от фермата "Грийн Гейбълс"", която получава широк отзвук и утвърждава репутацията ѝ като писател. Успехът на първата ѝ сериозна творба я кара да напише още много книги, включително поредица от продължения на историята за прекрасната Анн Шърли.

Първото издание на Анн от фермата "Грийн Гейбълс""

През 1985 г, се появява едноименният телевизионен филм, в ролята на Анн - Мегън Фолоус, последван от две продължения през 1987 г. и през 2000 г.

В този период обаче Луси Мод Монтгомъри се бори с депресия, опитвайки се да се справи със задълженията на майчинството и църковния живот. Единствено писането ѝ служи като утеха. През 1921 г. тя най-накрая престава да пише за Анн, след като вече има издадени седем продължения за обичаната героиня (от 1908 г. до 1921 г.). Впоследствие авторката се пренасочва в писане на собствен дневник, съсредоточава се и върху създаването на други женски персонажи (поредиците „Емили“, „Пат от Силмър Буш“, „Момиче“ и др.).

“Това им е хубавото на хората-мечти. Те остават на възрастта, на която искате.”

Начинът ѝ на писане носи усещането за лекота, удоволствие и вдъхновение. Майсторските ѝ описания, красиви метафори и сравнения, пренасят читателя в света-мечта на обичаната Анн Шърли. Сред приключенията на прекрасната героиня, абсурдните ситуации, в които изпада, начинът, по който общува и се справя с предизвикателствата на живота, са преплетени изконни ценности, житейски уроци и мъдрост. Неслучайно великият Марк Твен определя Анн за „най-скъпото и най-вълнуващо дете след безсмъртната Алиса" (на Луис Карол).

“И мисля, че ние винаги обичаме най-много хората, които се нуждаят от нас.”

На сватбения си ден

На 36-годишна възраст Луси се омъжва за презвитерианския свещеник Юин Макдоналд, от когото има 3 деца. За съжаление, тя не е щастлива и описва емоциите в дневника си: „Бях залята от отчаяние още преди края на сватбата. Исках да бъда свободна! Чувствах се като затворник - безнадежден затворник. ...Но беше твърде късно - и осъзнаването, че е станало твърде късно, падна върху мен като черен облак от нещастие. Седях на този весел празник, в белия си воал и портокалови цветове, до мъжа, за когото се бях венчала и бях толкова нещастна, колкото никога в живота си преди това.“

“Това е едно от нещата, които научаваме, когато остареем: как да прощаваме.”

Външно Луси Монтгомъри изглежда щастлива, описвана от нейните роднини като весела и забавна личност. Под повърхността обаче, тя се бори с депресивни състояния в различни периоди, усещане за самота и неудовлетвореност. Съпругът ѝ страда от умствено заболяване, налага ѝ се да води битки с издателя си заради правата на произведенията ѝ, има проблеми и със сина си Честър – всичко това води и до пристрастяване към сънотворни.

Въпреки личните си проблеми и терзания, книгите ѝ са извор на надежда, красота и любов – чрез писането си тя получава един вид компенсация за всичко онова, което ѝ е липсвало и от което се е нуждаела в различните етапи на живота си.

Луси Мод Монтгомъри умира на 24 април 1942 г. от коронарна тромбоза (има и твърдения, че тежките депресии са причина за ранната й смърт). Тя е погребана в гробището в Кавендиш. Обичаната канадска авторка печели сърцата на читателите в целия свят, оставяйки своя отпечатък в литературата.

“В края на краищата, когато човек може да вижда звезди и небе като тези, малките разочарования и произшествия не може да имат толкова голямо значение, нали?”