Ерих Мария Ремарк за любовта

"Обичах я много, но без каквото и да е сантименталност. Докато това чувство се запазеше, се намирах до известна степен в безопасност. Можех да скъсам безболезнено с нея. Гледах красивите рамене и прелестната ръка и правех безшумни заклинателни знаци: "Остани с мен, чуждоземно създание! Не ме изоставяй, преди да те изоставя аз!"
"Сенки в рая"

"Не е нещастие, че не можем никога напълно да се слеем. Нещастие е, че трябва постоянно да се напускаме, всеки ден и всеки час. Знаем това, но не можем да го спрем, то изтича през ръцете ни, а е най-скъпоценното нещо, което съществува, и при все това не можем да го задържим. Винаги някой умира пръв. Винаги някой остава след него."
"Черният обелиск"

"Стоях пред нея и я гледах. Бе изрекла само една дума, но дума, каквато никога дотогава не бях чувал. Имах познанства с жени, но винаги бяха бегли срещи, един забавен час, понякога една самотна вечер, бягство от самия себе си, от отчаянието, от празнотата. А и не желаех повече, защото бях научил, че човек не може да се уповава на нищо друго освен на себе си и най-много още на някой другар. Сега изведнъж видях,че можех да бъда нещо за някого просто защото бях до него и той бе щастлив, просто защото бяхме заедно. Изговориш ли го, звучи много просто, но ако се размислиш, то всъщност е огромно, безкрайно. Осъзнато това може да разнищи и промени човека. То е любов и още нещо.Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче - може!"
"Трима другари"

"Харесва ми как си тръгват гордите и красиви жени, надменно и стремително, потропвайки с токчета и тръшкайки вратата. После могат да се свлекат от обратната ѝ страна и горко да заплачат, но си тръгват забележително!"
"Живот назаем"


Ремарк е имал бурна любовна история с Марлен Дитрих. Три години той се опитва да я склони да се разведе и да се омъжи за него. Но тя имала толкова много любовници и била своенравна в избора си. И все пак той се задържал в компанията й повече време от по-голяма част от другите й мъже. На снимката двамата са заедно на кинофестивала във Венеция, 1938 г.

"Запомни едно, момче: никога, никога, никога човек не може да стане смешен в очите на жена, щом прави нещо заради нея. Дори и при най-глупавата игра. Прави каквото щеш - изправяй се на глава, изричай най-тъпите безсмислици, надувай се като паун, пей под нейния прозорец, но само едно нещо не си позволявай: да бъдеш делови! Не бъди разумен!"
"Трима другари"

"– Не – прекъсна я бързо той. – Не почвай отново. Приятелството! Зеленчукова градина върху лавата на мъртвите чувства. Не! Не бива да правим това. Ние не бива. То подхожда само на мимолетни любовни приключения. Дори и това е противно. Любовта не трябва да се осквернява с приятелство. Краят си е край.” "Триумфалната арка"

"Тъй лесно вярва човек, когато се надява."
"Нощ в Лисабон"

"Любов. И това е любов. Старата магия, която не само озарява с дъгата на мечтите сивото небе на действителността, но заедно с това хвърля романтична светлина и върху купчина смет; магия и безумна подигравка."
"Триумфалната арка"