Ретро модата

Какво е ретро модата, ако не преоткриване на миналото откъм неговата стойностна страна. Тя е връщане на непреходното и красивото под светлините на прожекторите. Ежеминутно плуваме в океана на масовата култура и потребление. В него има много утайка, кратковременни модни явления или налагани като такива от диктата на рекламата, медиите и популярните личности на момента. Но минават години, десетилетия и оказва се, че онази рокля от „едно време“ не само ни става и още ни стои страхотно, но отново е супер актуална. Или че поотрасналите ни деца с изненада откриват каква хубава музика са слушали в ранната си младост мама и тате.

На какво се дължи феноменът ретро мода? Първо времето е онова, което отмива „мътната вода“ на съмнителните и затова временни лъже стойности. Оцелява и бива преоткривано само което си струва, защото е прекрасно.

Налице са въздишките по „доброто старо време“ у по-зрялото поколение, както и любопитството какво е било преди у по-младото. А и спомените са избирателни - лошото се забравя, помни се хубавото.

Максимата, че „всичко ново е добре забравено старо“ важи с пълна сила. Хората и обществото като цяло имат доста къса памет. Забравянето и преоткриването на ново ниво е част от развитието. Затова то в много отношение е спирала. Новото ниво е различният аранжимент на старата шлагерна песен, то е в новите, съвременни тъкани на роклята в стила на 60-те, в бижуто от шкафчето на мама или в периодично ставащите ту актуални, ту не шалчета, шапки, високите токове или дебелите платформи на обувките, чантите от лак или в етно стил. Изобщо модата на облеклото и аксесоарите е най на ти с ретро идеите, в голяма степен от там черпи вдъхновение.

Има хора, за които ретро стилът е начин на светоусещане. То е част от идеализацията на онова време преди десетилетия, когато животът е бил по-спокоен, по-простичко устроен, по-нетехнологичен. Но затова пък са били на дневен ред естествените и истински неща – като материали, изграждащи заобикалящия ни свят, но и като човешки отношения. След пластмасите, суперхимията, генното инженерство и гмо-продуктите изведнъж човечеството направи рязка крачка встрани и назад, за да преоткрие, че дъбовите мебели са по-добри от пластмасата, че естественият памук е за предпочитане пред полиестера, а отгледаният в двора домат няма нищо общо с гмо-соята, с която са пълни саламите от магазина.

Пълно спасение няма, връщането назад на сто процента е невъзможно, но всеки сам за себе си, ако цени очарованието на стойностните неща, създадени преди нас, може да ги направи част поне от своя емоционален свят. Старият порцеланов сервиз на баба, прекрасната музика от преди десетилетия, бижутата от забравената кутия със „скъпоценности“, пощенските картички от преди десетилетия, очарованието да напишеш писмо, дрехите, които отново излизат на мода, осъвремени с нов детайл, са нашето „циркулиране“ напред-назад във времето. Така може да пренесем със себе си частица от по-добрата част на прекрасно-носталгичното минало и да продължим в днешния ден, понесли късче оцеляла красота.