Кръстова гора и силата на вярата

Има много места в света, за които хората вярват, че са специални, енергийни, лечебни. Ако ги посетим, особено в определени дни и празници, ще се преродим, излекуваме от неизлечима болест, ще придобием здраве, късмет, сила. Дали наистина едно географско място може да ни „зареди“ или всичко е плод на нашата вяра, едва ли някой може да каже със сигурност. Такова популярно и посещавано място в България е Кръстова гора, превърнало се в известен поклоннически център. Особено много поклонници се събират на Кръстовден, тъй като на 14 септември се отбелязва църковния празник "Въздвижение на Светия кръст Господен" - той е един от четирите дни в година, в който според православната религия се извършва поклонение.

Кръстова гора е местност в община Лъки, Родопите, на която е построен манастирският комплекс „Св.Троица“. Според легендата на това място се е съхранявала част от кръста, на който е разпънат Исус.

През 1933 г в село Борово пристига Йордан Дрянков, изключително честен, скромен и религиозен човек. Той имал дарбата да получава видения „свише“. Под формата на такова видение научава историята на Христовия кръст и дългия му път до Кръстовия връх. Ето и легендата за кръста.

Елена, майката на император Константин, построява величествен храм на Голготския хълм. Когато започват да копаят, работниците намират основите на трите кръста – на Исус и на двамата разбойници. Никой не можел да познае кой от трите е Христовият кръст. През това време минавала погребална процесия. Елена допряла два от кръстовете до ковчега и нищо не се случило. Но когато доближила да ковчега третия кръст станало чудо, мъртвецът се съживил и станал. Всички присъстващи се втурнали да целуват Христовия кръст. От всички краища на света започнали да се стичат християни да докоснат свещения кръст. В древността придвижването е ставало трудно, затова християни решили да разделят кръста на три части, за да могат повече хора да стигат по-лесно до него. Парчета от кръста били занесени в Рим, Йерусалим и Константинопол. Руски цар /на когото не е посочено името/ знаел, че част от кръста е в Истанбул в съкровищницата на султана. Той изпратил пратеници с богати подаръци, които да дадат на султана и в замяна да не вземат нищо друго, а само дървения кръст от съкровищницата. Така и станало. Пратениците получили кръста. Когато майката на султана разбрала какво е дал синът й, много се ядосала и го накарала да изпрати хора, които да си върнат кръста обратно. Любопитен факт е, че голяма част от жените в Османската империя били християнки, което обяснява това, че султанската майка е знаела за силата на кръста. Хората на султана не могли да намерят руските пратеници, които се насочили към Кръстовия връх, където и тогава имало манастир. Руснаците оставили на монасите кръста и се върнали в Русия с надеждата, че един ден ще се върнат да си го вземат. Манастирът бил разрушен от турци, а монасите избити. Преди това те успели да скрият кръста в подземно скривалище.

Ето това видение получил Йордан в Борово, както и послание да постави на върха голям метален кръст, който да сочи мястото, където има частица от Христовия кръст. Йордан се явил пред цар Борит Трети и му разказал за видението си. През това време при царя бил подполковник Величков, който казал, че на него Бог му разкрил как да изглежда металния кръст. Разходите по 66-килограмовия кръст се поделили между подполковника и Борис Трети.

През 1936 г бил донесен металният кръст от Йордано и подполковник Величков на Кръстов връх. По време на водосвета на менчето със светена вода кацнал бял гълъб и литнал към западните възвишения на върха. Йордан показал гълъба и казал на събралите се хора, че трябва да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която бликнала вода. Тъжна е съдбата на Йордан. Той е затворен в Ловешкия лагер, където умира, след като го закопават жив в пръстта.


През 1956 г на Кръстова гора е построен манастирът „Св.Троица“ върху части от запазени останки от по-стар съществуващ тук манастир. По-популярно става това място чак, когато през 1995 г е построена църквата „Покров на Пресвета Богородица“.

Днес на това място се стичат хора от цялата страна, които вярват, че ще получат изцеление на болестите, успокоение на душите, повече сила и късмет. Популярно е вярването, че ако се пренощува в навечерието на Кръстов ден /14 септември/ на открито, болните ще бъдат излекувани от болежките си. Хората вярват, че на камъчетата на Кръстовия връх има изобразени кръстове, които носят късмет.

Дали всичко това е легенда или има частица истина, едва ли може да се каже. Факт е, че хиляди хора посещават това място всяка година, водени от надеждата за здраве, късмет и изцеление. Може би, именно силната вяра е тази, която прави това кътче в Родопите специално и заредено с много позитивна енергия.