Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Да, имало по света такива жени. Тя е една от тях."


откъс от "Мартин Идън"


Джак Лондон
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Рут заговори бързо и с лекота по подхвърлената тема. Той се почувствува по-свободно и се премести малко навътре в креслото, като се държеше с все сила за страничните облегалки, сякаш се страхуваше, че то може да се изплъзне под него и да го хвърли на пода. Бе успял да я накара да заговори за нещо познато и докато думите й продължаваха да текат, се стараеше да следва нейната мисъл, изумен от знанията, събрани в тази прелестна глава и без да престава да отпива от красотата на бледото й лице. Той успяваше да следи мисълта й, въпреки че го спираха чуждите мисли, критичните бележки и непознатите думи, които течаха съвсем плавно, при все това те оживяваха и възбуждаха ума му.

Помисли си, че точно това е духовният живот и прелестното усещане за красотата, ярка и неотразима, каквато не бе виждал дори и в мечтите си. Забрави се и очите му жадно я поглъщаха. Човек наистина може да живее, да се стреми, да се бори и дори да умре за нещо. Книгите са казвали истината. Да, имало по света такива жени. Тя е една от тях.

Даде крила на въображението си и пред него минаваха огромни светли картини, върху които се очертаваше малко неясния, но величествен образ на романтичната любов и на подвизите в името на една жена, на едно бледо, златисто цвете. Зад този колеблив, трепкащ образ той виждаше пред себе си живата жена, която говореше за литература и изкуство. Слушаше я и в същото време, без да съзнава, бе заковал поглед в нея и в този пламнал поглед ясно се отразяваше цялата мъжественост на неговата природа. Тя не знаеше почти нищо за мъжете, но като всяка жена не можеше да не усети огъня в очите му. Смущаваше се, тъй като никой мъж не бе я поглеждал така. Обърка се и изпусна нишката на мисълта си. Страхуваше се от него и в същото време погледът му й бе необяснимо приятен. Възпитанието й подсказваше, че срещу нея стои нещо тайнствено и съблазнително, неуловимо и опасно, но инстинктът отзвънваше в тялото й, като я подтикваше да захвърли всички условности на своето положение и на своята класа, нещо я привличаше към този странник, дошъл от друг свят, към този недодялан младеж с изранени ръце, чийто врат бе почервенял от непривичната твърда колосана яка, който съвсем очевидно бе оцапан и покварен от своя нелек живот. Тя бе чиста и нейната чистота не можеше да го приеме, но тя бе жена и за първи път долови нещо от необикновената съвкупност на женската природа.

— Както казах… а, какво говорех? — прекъсна фразата и се засмя на моментното затруднение.

— Казахте, че тоя Суинбърн не е станал голям поет, тъй като… и тук спряхте, госпожице — подсказа Мартин. Стори му се, че внезапно е огладнял, а смехът й подгони ситни и приятни тръпки по гърба му. „Като сребро — помисли си — като звук от сребърно звънче“.

Превод: Александър Бояджиев
Заглавната снимка е рожба на въображението и е взета от блога: abookadayparis.blogspot.com
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 16 крилати фрази на Марк Твен, които ще ви усмихнат
· Ако животът на човек е прост, следва да дойде удовлетворението
· Това, което на едно ниво на виждане е конфликт, на друго ниво е хармония""
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Сряда
17
Юли 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
"Тихият пролетен дъжд..." - минути с поезията на Николай Лилиев
Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд колко надежди изгряха! Небето...
След зимното слънцестоене денят започва да нараства
Зимното слънцестоене бележи най-дългата нощ в Северното полукълбо, а денят в навечерието му е най-краткият....
На палатки – какво да вземем
Почивката на къмпинг, особено първия път, е незабравимо преживяване. Независимо дали сте за уикенда край...
Волтер: "Моите права свършват там, където започват правата на другите."
Който не обича свободата и истината, може да стане могъщ човек, но велик — никога. Който е добър само...
Училище по никое време
Непрестанното търсене и откриване на разнообразни пластове действителност съвсем не е запазено само за...
"Обичай."
Обичай. Мий си зъбите до човека, когото обичаш. Опипвай нагло дупето му. Яж шоколад докато ти втръсне. Говори...
Остров Тасос – врата към Рая без Свети Петър - II
Панорамната обиколка с автобуса минава по най-високите пътища на острова. Така успяваме да се насладим...
Българска народна певица притежава най-силния глас на планетата. Чуйте я!
Българката Смиляна Захариева е официалният носител на сертификат от Рекордите на Гинес за най-силен глас...
10 причини да обичаме есента
Първата е: Есента е цветна! Независимо, дали защото всяко листо е като цвете, ярко и неповторимо,...
В началото на българския театър - Адриана Будевска, Елена Снежина, Теодорина Стойчева
Адриана Будевска е родена на 13 декември 1878 г. в Добрич. Завършва гимназия във Варна. През 1895 г.,...
Бертолт Брехт: „Не се страхувай толкова от смъртта, а от неадекватния живот.“
„Изкуството не е огледало, което отразява света, а чукче, с което да му придадеш форма.“ „Лекомисленият...
Коледни пости - Ден 15:
Бърз ориз на крак. Време за ръчен труд и творчество.
След вчерашния възторжен ден, обилно полят с какао, днес настроението все още лети нагоре. Сутринта обиколих...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook