Тази вечер си простих

“Да приемеш неизбежната тъга.
Да се съгласиш с трагичното в съществуванието.
Да не се настройваш срещу и да отричаш живота.
Да спреш да го мечтаеш различен от това, което е той.
Да се слееш с действителността.
Каквато и да е тя.

Ти ми даряваш мъдростта да казвам "да". Причудливо е това "да", когато моето време и моето интелектуално възпитание, както и всички наши идеологии, ни дават илюзията, че ставаме силни като се противопоставяме с "не".


Тази вечер си простих.
Простих си, че нямам силата да променя света.
Простих си, че не мога да се меря с природата, когато тя ни руши.
Простих си, че единственото ми оръжие е състраданието.
Тази вечер си простих, че съм човек.
Благодаря ти.”