Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Боже мой, Николай, гледай какво става със знамето..."


Из спомените на един опълченец от Шипченската епопея

        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
„Отстъпвахме така: дружината вървеше напред, аз и полковникът вярвяхме зад всички. На турците само това им трябваше, т.е. да им обърнем гръб. Щом само им обърнахме гръб, и така започнаха да ни солят от три страни, че да дишаме беше трудно. На падащите гледахме като че ли се шегуват. Нагледахме се на кръвопролитие, но не можехме да им окажем никаква помощ. И ето вече отстъпваме назад, турците стрелят залпово по сто – сто и петдесет изстрела наведнъж и усилват още повече, а при нас виждаш само как хора падат. Изведнъж полковник Калитин ми вика: „Боже мой, Николай, гледай какво става със знамето, за бога, гълъбче, не може ли да го вземеш някакси.“ И действително положението с нашето знаме бе много опасно. Много, много тежко бе да се гледа тази картина. С една дума, докато полковник Калитин ми казваше тези няколко думи, аз сам видях как падаха подред три подофицера, които го носеха.

Турците разбраха, че това е знамето, и изпратиха към него цели табори от хора и започнаха да стрелят по него безконечно, но все пак господ го спаси от злодеите. Успях да отговоря: „Слушам, господин полковник“ и се спуснах в тръс натам, където се сражаваше святото знаме, за да го спася. Бях подминал малко напред, когато чух някой да ме вика по име, преди да съм стигнал до святото знаме. Огледах се на всички страни и още веднъж погледнах отдясно – сред отстъпващата тълпа видях двама българи да носят щабс-капитан Стесел, за когото бях като брат, през целия поход живяхме заедно. Той ме бе помолил преди в случай на някакво нещастие да съобщя на жена му. Като го видях, не можех да го подмина. Приближих се до него и видях, че е прострелян в гърдите. Предложих му да се качи на моя кон и той, макар и нищо да не каза, виждаше се, че иска. Слязох от коня, качих него и го предадох на българите, които го носеха. Единият от тях водеше коня, а на другия казах да държи него и ги изпратих. Полковникът нямаше нищо против това, даже се радваше. Като видя тази история, полковник Калитин сам препусна към знамето, взе го и веднага счупи дръжката му наполовина и без да бърза, започна да уговаря войниците да отстъпват със стрелба.

Не успях да направя и крачка от мястото си, когато полковникът извика: „Николай, вземи от някой войник пушка и ела при мен.“ Исках да направя така, но не успях да изпълня заповедта. Взех от един войник пушка, той носеше две, и поисках от него пачка патрони. Не успях да взема пачката от войника, когато полковник Калитин излетя от коня, улучен от смъртоносен куршум. Толкова беше тъжно да се види как конят му вдигна опашка и препусна с всички сили покрай мен по посока на неприятелската армия и как гръмна сред тях „ой, аллах“. Кълна се в бога, не мога да ви опиша тази мъка, колко тежко бе да понесеш това. Мисля, че който обича другарите си, той ще разбере положението, в което бях тогава. Но аз отмъстих веднага за него, по нашему, и си отдъхнах. Като гледах цялата тази картина, все едно ми беше, считах се за загинал.”

Николай Дудар-Караев, осетинец по произход, опълченец.

Източник: Българска история

На снимката: Гравюра от неизвестен автор, представяща връчването на Самарското знаме на Българското опълчение, допълнително оцветена през последните години.


Виж още статии за:   Миналото · Аз съм българче · 3 март ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Показаха първия „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон (виж онлайн)
· Манифест за провъзгласяване независимостта на България
· Тефтерчето на Васил Левски (снимки)
· Гертруд Едерл – „кралицата на вълните“ (видео)
· Месец на Жената в Hera.bg
· Трифон Зарезан в миналото
Виж още статии за:   Миналото · Аз съм българче · 3 март ·
Неделя
26
Март 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Ръж
Когато от синорите погледнат като сини очи метличините и ръжта пожълтее като пламък. Когато един ден...
Любовна лирика IV - Бенедети, Неруда, Гутиерес
Защото те имам и те нямам Марио Бендети Защото те имам и те нямам защото те мисля защото нощта...
Защо обичаме да четем книги?
Популярно е да се твърди, че преди се е четяло повече, защото не е имало други развлечения. Нямало е...
Жената през погледа на Йордан Йовков
"А Албена беше вече близо. Тя вървеше напред, а след нея двамата стражари. Нямаше човек, който да не...
Хората са като реките
Едно от най-обичайните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества,...
"Тиха нощ, свята нощ" - една песен на близо 200 години
Най-известната коледна песен с една история, достойна за филм или книга. "Тиха нощ, свята нощ" ("Holy...
Баба Марга - Българка от стари времена
Единственият и главен помощник в кръчмата на Герака беше неговата жена, баба Марга. Тя бе едра, породиста...
Песен на степния певец - Андрей Вознесенски
Не слава, стада и злато, не земната тленна власт - прати ми, Боже, приятел - да пее с мен с пълен...
Пицата - от храна за бедните в Италия до любима храна в целия свят
Пицата е сред най-разпознаваемите и най-предпочитани храни в света - тя отдавна е прекрачила границите...
Прощавай! Не другите, а ти да намериш своя мир.
Прощавай! Не другите, а ти да намериш своя мир....
Народните будители: Георги С. Раковски
"Нека всеки запише дълбоко в сърцето си: свобода или смърт!" "….Млади юноши! Ви, поколение днешно,...
Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
"Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва? Същото като майка...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook