Николай Хайтов - мъдростта на народа в цитати от "Диви разкази"

"Тя беше момиче, ала и жена си бе. В женското още от дете жената си я има. Дали е под миглите, или под ноктите, ала си я има, докато с мъжете не е същото. Един мъж, дето си няма брада за да прежули една женска буза – не е никакъв мъж!"

"Крила имат само тия, на които сърцето им иска да лети."

"Прасето си е прасе: то не мисли какво да посее, а какво да изяде."

"Всеки петък - такъв беше адетът в село - нашите колибари се събираха на джумая. Попее ходжата, помолят се на аллах, сетне - съберат се под старата върба на лаф. Вареше се кафе, продаваха се шекерчета, леблебии, ставаше нещо си като пазар. От време на време се колеше и добитък, та колибарите се пооблажаваха с печенко и пърженко. Немаше тогава кино-мино, мереха се кефовете на кафе: едно кафе - кеф! Две кафета - курназлък! Три кафета - агалък!"

"Ако светът е започнал да си събува папуците - няма кой да ги отбие, нито да го спре! Събува ли си - кай, - потурите, той ще си събуе и папуците!"

"Орлиците, Хасанченко, се ловят с живо месо, не с мърша!"

"Викаш ти защо не взимам от твоите цигари... Пò си ми е сладко цигарото - да си го свия сам... Да го лизна, душица да му сложа... Защото всяка работа е тъй: душица ако ѝ не туриш - не слади!"

"... едно е да ти се иска, друго е - да можеш, а пък трето и четвърто - да го направиш."

"- Има ли, даскале, съдба в живота на човека или няма?
- Колко пъти ще ти повтарям: и-ма! Само че тая съдба не е вън от човека, а вътре си в него. Ето го твоя Али: ако не беше се халосал за песен – нямаше никой нито да го знае, нито да го трепе… Силен, страшен – ала песента му, кай, надви."