Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Косачи" - Елин Пелин



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада.

Марица тихо подплиснуваше мътните си води, пълни с удавници, и с лениво спокойствие се ширеше между тъмните брегове, обраснали с върби и ракитак. Влага и хладина лъхаше из тайнствените ѝ недра.

От ливадите край нея се обади ясен мъжки глас и потъна в тишината:

- Ан-дре-я-я-я, Ан-дре-я-я-я!

- Ида, и-даа! - отзова се друг отдалече.

След малко светна огън. Бухнаха игриви пламъци. В тяхната слаба светлина, която се поглъщаше от околния мрак, се мярнаха хора. Това бяха петима селяци от загорските краища, дошли с коси на рамо да търсят работа в далечна Тракия, дето тревите зреят по-рано.

Лазо, сух, слабичък момък, беше приклекнал до огъня и потикваше съчките. Другите, увити в ямурлуци, бяха налягали около огъня, уморени гледаха играта на пламъка и мълчеха. Най-старият от тях, петдесетгодишен мъж, беше подпрял глава на жилестата си, гола до лакът ръка, тъмнобляскава като желязо, и пушеше замечтано. Срещу него лежеше Благолажът. Той постоянно шаваше и се мъчеше да скрие краката си под късия ямурлук. Русите му чорлави мустаци взимаха половината от лицето му. Под големите му гъсти вежди играеха хитри и умни очи.

- Какво замълча, Благолаж? Карай де - каза му Лазо, който трупна съчки на огъня и легна.

Благолажът поглади бялото мъниче, което лежеше пред него на купче, шавна още веднаж и почна:

- Едно време, в някое си царство, имало една царска дъщеря... Тя била хубава, хубава, друга като нея нямало! Косата ѝ се влачела подире ѝ като копринена река и лъщяла като злато. Очите ѝ били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея.

- Ей! - въздъхна Лазо.

- Мълчи! - обадиха се другите.

- Много лъже - рече Лазо.

Благолажът го погледна право в очите.

- Това е приказка, бе хлапе!

- Бабини деветини... измислици! - рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.

- Това е приказка, разбираш ли - рече твърдо Благолажът и настави: - Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?

- Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? - отговори Лазо.

- Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш... И току-виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова... да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.

И Благолажът продължи:

- Тая царска дъщеря била, знаете, огън! Три пъти се женила тя за трима царски синове, и тримата още първата вечер умирали в ръцете ѝ, задушени от вълните на косата ѝ... Със самодивските си целувки тя като усойница змия изсмуквала из устата им кърви, алени кърви, и ги пила...

Последните думи Благолажът произнесе остро и със стиснати челюсти, сякаш заби нож. Слушателите отговориха на тоя удар със страстни възклицания. Едно продължително и тежко сумтене неволно издадоха гърдите. Лазо удари с юмрук земята и изпъшка:

- Бре, вещицата!

Унесени от приказката, другарите му дадоха знак да мълчи.

- После? - пламенно настоя Лазо.

- Какво повече от това? - рече Благолажът спокойно.

- Вещица! - въздъхна пак Лазо. - Ей, Благолаж, приел бих такава смърт, казвам ти, приел бих.

- Ти - това? Да видя, па да не повярвам - рече един от другарите му и като потикна огъня, почна тънко и крекливо да се смее: - И твоята Пенка има златна коса. Пък ти си още жив.

- Друго е моята Пенка... тя...

- Затова я остави, та се допиля чак тука!... И тебе ти е мъртво сърцето, приятелю! Няма месец откак се земахте, и ти ѝ се насити и я остави - отговори Стамо, който досега мълчеше и мислеше нещо.

Той имаше суров поглед и неподвижно лице, по което светлината от огъня играеше като по камък. Гласът му беше тежък и грапав.

- То си е моя работа - отговори Лазо глухо и преглътна гласа си.

- И нейна работа ще е, да си намери друг, ако не си е намерила досега - рече пак Стамо.

- Да не вярваш - отговори някак плахо Лазо, жегнат от смътна догадка.

Настъпи продължително мълчание. Последните пламъци на догорелите вече главни трепкаха над огъня бързо и безсилно, току да угаснат. Далеч нейде се вдигна тънък писък като жален стон на някоя поразена от куршум душа, вдигна се високо и зловещо и сякаш ударен о небесния купол, падна в тайнствените води на Марица, удави се и умря. Косачите се спогледаха плахо. Очите им се питаха. Благолажът вдигна тайнствено пръст, ослуша се дълго и рече:

- Кукумявка е.

В ракитака неспокойно задрънка тъпото клопотарче на подплашеното магаре. Мъничето скочи и прилая срещу мрака. Тайнствената нощна тишина стана някак зловеща.

Лазо въздъхна дълбоко.

- Въздишай, момче - има защо!... Млада булка си оставил! - обади се закачливо и хитро Благолажът и заговори пак с езика на приказките си:

- Буйна е младежката кръв, момчета! Недейте се чуди, че излизат неверни млади невести, оставени от юнаците си!... Знаете ли какво бе казал калугерът Мисаил, кога бе хвърлил брадата и калимявката? - "Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя." Проклето сърце, такава му е пустата направа.

- За Пенка това е лесно, тя има стари любовници - обади се Стамо и се изтегна.

- Пък и бива си я - каза лукаво друг.

Лазо пак погледна в тъмнината плахо. Каменните Стамови думи го удариха в сърцето.

Огънят угасна. Стана тъмно. Дружината замълча. Една звезда се совна и преряза небето с огнена черта.

- Някой сиромах предаде дух - проговори Лазо.

- Я някоя млада булка се предаде другиму - рече неподвижно Благолажът и попита: - Лазо, ти чул ли си песента за невярната булка Стояница? Тя не е чудновата като приказката. Искаш ли да я изпея?

- Все едно. Като сте такива магарета! - рече Лазо.

Веднага в тъмнината се поде гъст, сладък и треперлив глас и заизвива тъжна, прочувствена песен. Думите, като пъстри и миризливи цветя, се изплитаха на венец, занизаха се една след друга и с безкрайна болка се спущаха в поток от звукове и разправяха историята на невярната Стоянова булка.

Млад Стоян войник отишъл и поръчал на своята вчера доведена хубава невеста, ако го обича, да не ходи на Гургульово кладенче за вода. Едвам Стоян се затулил, и Стояница си спомнила за млад Гургул, с когото са се любили. Пременила се, втъкнала китка на ухо и с менци бели на рамо отишла на проклетото кладенче.

Там я пресрещнал млад Гургул,
младо му сърце играло,
черни му очи святкали...

Благолажът прекъсна и като се понадигна, рече:

- Харесва ли ти се тая песен, Лазо?

Лазо не отговори.

- Спи - рече Благолажът и се подпря на лакът.

- Я спи, я плаче - обади се Стамо.

- Да съм като него, сега бих си отишъл, вярвайте бога - рече подигравателно Благолажът.

Лазо лежеше и мислеше. Подигравките на другарите му се забиваха като остри игли в сърцето и спираха дъха му от мъки. Тия шеговити подкачки за миг му се сториха възможни. Пенка наистина го обича, но невидени очи скоро се забравят...

Вчера ме зема и ме остави да скита, ще си каже тя, и ето... Тъжната история, която песента разправяше, отнесе ума му в тяхното село. Там също имаше кладенче. То е скрито в шумака под село. Там неговата Пенка всяка сутрин и всяка вечер ходи...

Мъчителна въздишка се изтръгна из Лазовите гърди.

Нощта напредна и унесе в дълбоки сънища всичко наоколо. Тъпото клопотарче на магарето вече не биеше. Бялото мъниче, свито на кълбо, спокойно бе заспало край догорелия огън, над който едва-едва избухваха и гаснеха немощни пламъчета.

Марица тихо подплиснуваше тъмните си води между сънливите брегове и разправяше невнятни приказки на нощта.

Косачите един след друг заспаха. Огънят почна да загасва.

Само Лазо не заспа. Закачките размътиха младата му душа и въображението му зарисува картини, една след друга по-мъчителни. Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Той я вижда тънка, пъргава и бяла като сняг. Тя стои на къщния праг и дълго и тъжно гледа прашния път, който се вие из полето за към далечни страни. По тоя път замина Лазо и я остави. Остави я за пуста печалба... Усилни годините станаха, какво да се прави! Утре рано тя ще стане и пъргава, като сърна, ще иде на кладенчето за вода...

Там тя, може би, ще намери... ех, знае се кого! Той много я задяваше на хорото. Той е луда глава и умее... Па и Пенка... жена - мож ли да ѝ вярваш!

Ето. Тъмни, шумнати храсти затулят кладенчето. В тяхната зеленина се белее Пенкиното хубаво лице, а по него минава с милувка мъжка ръка... Чужда ръка...

Лазо се стресна и стана.

"Какво правя аз тук?" - помисли той и отметна ямурлука.

Нощта мълчеше. Само щурците тихо и едногласно църкаха: Пенка, Пенка, Пенка...



*

Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях.
Виж още статии за:   Лятото · Още от Елин Пелин ·
Коментари
2023-03-12 #5
jjjjj
2019-06-22 #4
Някой си.......
Много интересна история!
2019-05-22 #3
Кристиан
\"* * * Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях.\" - така завършва разказът в учебника по литература за 6-ти клас.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Забравена песен
· Честита Баба Марта!
· Човекът, за когото всички се грижат
· 5 симптома на дехидратация и как да се справим с нея
· Лято е, но да не се отпускаме
· Пролет, лято, есен, зима - за барбекюто в сърцето ми място винаги има
Виж още статии за:   Лятото · Още от Елин Пелин ·
Вторник
30
Май 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
"Силните преодоляват прегради, мъдрите – покоряват целия път"
1. Изкушението да се откажем е най-голямо точно преди победата. 2. Смисълът на живота е да умреш млад,...
Суперлуната - снимки от всички краища на света
На 10 август 2014 г. беше най-ярката и голяма суперлуна не само за годината, но и за поне две дестилетия...
Самота - Райнер Мария Рилке
На дъжд прилича самотата. Тя от морето расне в небесата, надига се от мака на полята и от небето —...
Най-нежната лирика на Вапцаров
Пролет Пролет моя, моя бяла пролет, още неживяна, непразнувана, само в зрачни сънища сънувана,...
Емилиян Станев: "Към всичко подхождай с любов"
"Човек обича, затова търпи. Който нищо не обича, нищо не търпи..." "Съветвам те да не се шегуваш с...
Народните будители: Христо Ботев
"Няма "власт" над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото...
Жени-столетници, родени още през 19 век
Пет забележителни дами, живели над 100 години, но родени не в миналия, а в по-миналия век. Живот, обхванал...
Симон дьо Бовоар за жените и мъжете в избрани цитати
Не се раждаш жена. Ставаш жена. Ако любовта е достатъчно силна, очакването се превръща в щастие. Всяка...
Защо грамотността е толкова важна?
Помните ли предложението за отпадане на правилото за пълния и непълния член на съществителните имена...
Критичните три
В детските приказки почти всички неща са по три – тримата братя, трите пътя, трите прасенца, трите самовилски...
Откъс от "Ненакърнимо" на Людмил Станев
Най-добре е да се изживее зимата на село. Само на село тишината се чува осезаемо. И в синия скреж, като...
Прошка
Подавам ти я. Ето на - прости! Протягам ти я за да се покая за нещо, за което знаеш ти, но за което...
28 май - Национален ден на парковете
Датата е определена през 1999 г. по решение на Министерството на околната среда и водите и се отбелязва...
Малката нула
Имаше една Нула кръгла като О, тя не беше сторила никому зло, но тъй като нямаше стойност, горката, щом...
В нюйоркски ресторант главните готвачи са...баби
Ресторантът "Enoteca Maria" в Стейтън айлънд, Ню Йорк е известен с това, че за вкусните ястия се грижат...
С преклонение пред Невена Коканова
Няма достатъчно суперлативи да опишем личността на Невена Коканова. Всички, които са я познавали, ще...
Арменци от цял свят почитат жертвите на арменския геноцид
"Арменски геноцид" е системното избиване на над 1.5 млн. арменци, главно поданици в рамките на Османската...
Дори да вижда, че искаш да бъдеш излъган
Добрият приятел ще ти каже истината. Дори да вижда, че искаш да бъдеш излъган....
Успех е, когато работим за нещо повече, отколкото мечтаем за него
Успех е, когато работим за нещо повече, отколкото мечтаем за него....
Това, че вървя по различен път, не означава, че съм се загубил
Това, че вървя по различен път, не означава, че съм се загубил....
Цялостните хора
От разговорите с Едуард Олби в паметта ми особено се откроява един, на пръв поглед несъществен, но с...
Да посрещнем есента в дома си
Няма начин вече да не ви е налегнала носталгия по лятото. Каквото и да си говорим, с всеки изминал ден...
Коледни пости - Ден 25:
Провал с фалафелите. Пречи ли самоувереността?
Днес няма да се похваля с прекрасна снимка от трапезата ми. Истината е, че фалафелите ми бяха ( почти...
7 цитата, които Джон Ленън ни завеща
1. "Мечта, която мечтаеш сам, е само мечта. Мечта, която мечтаете заедно, е реалност." 2. "Не се...
Цената на мечтата
Не питай за цената на мечтата - бори се, литвай, падай и умирай! Носи я винаги напред - в ръката,...
Ако животът на човек е прост, следва да дойде удовлетворението
„Ако животът на човек е прост, следва да дойде удовлетворението. Простотата е изключително важна...
8 неща, които да сторим, преди да дойде зимата
Когато премине златната есен, небето се схлупи и почнат дъждовете, усещаме все по-ясно студения дъх на...
Да имаш кураж не е липса на страх, а да опиташ въпреки него
Да имаш кураж не е липса на страх, а да опиташ въпреки него....
Онова, което се случва само веднъж, все едно никога не се е случвало
"Човек няма как да знае какво би трябвало да иска, защото живее един-единствен живот и не може да го...
Създадоха Фея - робот, който ще може да опрашва растения, вместо пчелите
Тежащ само 1,2 милиграма, новият робот, наречен FAIRY - това е съкращение от Flying Aero-robots based...
Кои са най-популярните имена сред родените през 2019 г. бебета?
Най-често българите са кръщавали новородените си деца през 2019 г. с имената Виктория и Александър. Миналата...
Може не всеки ден да е добър, но има добро във всеки ден
Може не всеки ден да е добър, но има добро във всеки ден. ...
"Дано предстоящата година е изпълнена за вас с вълшебство" - Нийл Геймън
Дано предстоящата година е изпълнена за вас с вълшебство, мечти и добра лудост. Надявам се да прочетете...
Ако си мислиш, че приключенията са опасни, пробвай рутината - тя е смъртоносна
Ако си мислиш, че приключенията са опасни, пробвай рутината - тя е смъртоносна....
Под нежний лъх на вечер ароматна...
Под нежний лъх на вечер ароматна, пребулени със мек янтарен прах, заглъхват в мир простори необятни, че...
Нацъфтелите вишни на Япония
Празникът Ханами е истинско дзен преживяване за японците. Всяка пролет те следят фронта на цъфтежа на...
За какво служи майката
Изложеният по-долу списък е съставен в резултат на напрегната обща работа на една четиринадесет годишна,...
Избирай битките си...
Избирай битките си. Понякога душевният мир е по-важен от това да си прав....
"Защо още съм сама?"
Прибираш се у дома и е така отчайващо тихо. Няма кой да те прегърне през нощта в празното легло. Искаш...
Кой празнува на 1 октомври?
Първият ден на октомври е ден, в който се отбелязват различни специални дни. 1 октомври е Световен...
Детството е жестоко време. Неговата жестокост е в предстоящото
Никога няма да бъдем толкова обичани, колкото в детството си. И затова детството е жестоко време. Неговата...
Орхан Памук: "Нищо не е толкова удивително, както живота. Освен писането."
"Не взимайте всичко чак толкова на сериозно. Не е ли животът красив? Обърнете внимание на подробностите,...
Красотата на есента в снимки от цял свят
Няма по-красив сезон от есента - хладна чувствена милувка, облекчение от горещото лято и пир на цветовете...
Как да изберем подарък за мъж?
Изборът на подарък може да бъде както много забавно, така и голямо затруднение. Как ще бъде прието предизвикателството...
Благи думи за Благовещение: "За дъщеря ми...за мен ти си всичко"
За мен ти си всичко, а щом погледна в очите ти, виждам изцяло нов свят, безкраен като галактика! Мария...
Стойте далеч от хора, които постоянно ви карат да се отбранявате
Стойте далеч от хора, които постоянно ви карат да се отбранявате. ...
Hera.bg на 8 години!
Приятели, отново празнуваме рожден ден! Hera.bg днес става на 8 години! След като оставихме първите...
Пеперудите се раждат сами
„Пеперудите се появяват на бял свят след преминаване през съвършено замислена от природата поредица...
"Глупаците" на Доньо Донев
„Голямото удовлетворение за мен е, като видя целия салон усмихнат на мой филм. Обаче най ми е приятно,...
Коледни пости - Ден 18:
Цвети е болна
Днес се разбрахме с Цвети да не става от леглото. Да си направи топъл чай и да гушка одеялото. Сутринта...
Човек, който не е честен със себе си, не може да бъде свободен
Човек, който не е честен със себе си, не може да бъде свободен....
Да обичаш на Коледа
Някои Коледи се помнят вечно. И нищо не е в състояние да ги изтрие от миналото. Празникът, който помниш...
Петко Рачов Славейков - Възрожденец, патриот и...кулинар
Петко Рачов Славейков е един от най-важните културни деятели в епохата на Възраждането и след Освобождението...
Позитивно мислене, но на практика?!
Особено модерно е да се изтъкват преимуществата на позитивното мислене. Всичко звучи много правдоподобно...
Тези три неща...
Само три неща могат да подобрят настроението ми веднага: "Обичам те" "-50% отстъпка" Чаша ...
Искате да запазите мозъка си млад? Науката ни подсказва как
Мозъкът е необикновен орган, тайнство, който не сме разгадали, но на който много разчитаме да функционира...
Пречат или помагат суеверията
Да чукнеш на дърво, да хвърлиш монета във фонтана, при които искаш да се върнеш отново или да търсиш...
Коледна Виена - II
Храната Какво е една страна, ако не опиташ поне някои от типичните й ястия. Ако си във Виена, в задължителната...
Hera.bg на две години
Днес (8 октомври 2011г.) Hera.bg празнува своята втора година в онлайн пространството. Честит рожден...
Филмът на Зорница София за Румена войвода с впечатляващ трейлър
Излезе дългоочакваният трейлър на новия филм на режисьорката Зорница София - "Воевода". В него ще видим...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook