Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Косачи" - Елин Пелин



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада.

Марица тихо подплиснуваше мътните си води, пълни с удавници, и с лениво спокойствие се ширеше между тъмните брегове, обраснали с върби и ракитак. Влага и хладина лъхаше из тайнствените ѝ недра.

От ливадите край нея се обади ясен мъжки глас и потъна в тишината:

- Ан-дре-я-я-я, Ан-дре-я-я-я!

- Ида, и-даа! - отзова се друг отдалече.

След малко светна огън. Бухнаха игриви пламъци. В тяхната слаба светлина, която се поглъщаше от околния мрак, се мярнаха хора. Това бяха петима селяци от загорските краища, дошли с коси на рамо да търсят работа в далечна Тракия, дето тревите зреят по-рано.

Лазо, сух, слабичък момък, беше приклекнал до огъня и потикваше съчките. Другите, увити в ямурлуци, бяха налягали около огъня, уморени гледаха играта на пламъка и мълчеха. Най-старият от тях, петдесетгодишен мъж, беше подпрял глава на жилестата си, гола до лакът ръка, тъмнобляскава като желязо, и пушеше замечтано. Срещу него лежеше Благолажът. Той постоянно шаваше и се мъчеше да скрие краката си под късия ямурлук. Русите му чорлави мустаци взимаха половината от лицето му. Под големите му гъсти вежди играеха хитри и умни очи.

- Какво замълча, Благолаж? Карай де - каза му Лазо, който трупна съчки на огъня и легна.

Благолажът поглади бялото мъниче, което лежеше пред него на купче, шавна още веднаж и почна:

- Едно време, в някое си царство, имало една царска дъщеря... Тя била хубава, хубава, друга като нея нямало! Косата ѝ се влачела подире ѝ като копринена река и лъщяла като злато. Очите ѝ били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея.

- Ей! - въздъхна Лазо.

- Мълчи! - обадиха се другите.

- Много лъже - рече Лазо.

Благолажът го погледна право в очите.

- Това е приказка, бе хлапе!

- Бабини деветини... измислици! - рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.

- Това е приказка, разбираш ли - рече твърдо Благолажът и настави: - Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?

- Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? - отговори Лазо.

- Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш... И току-виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова... да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.

И Благолажът продължи:

- Тая царска дъщеря била, знаете, огън! Три пъти се женила тя за трима царски синове, и тримата още първата вечер умирали в ръцете ѝ, задушени от вълните на косата ѝ... Със самодивските си целувки тя като усойница змия изсмуквала из устата им кърви, алени кърви, и ги пила...

Последните думи Благолажът произнесе остро и със стиснати челюсти, сякаш заби нож. Слушателите отговориха на тоя удар със страстни възклицания. Едно продължително и тежко сумтене неволно издадоха гърдите. Лазо удари с юмрук земята и изпъшка:

- Бре, вещицата!

Унесени от приказката, другарите му дадоха знак да мълчи.

- После? - пламенно настоя Лазо.

- Какво повече от това? - рече Благолажът спокойно.

- Вещица! - въздъхна пак Лазо. - Ей, Благолаж, приел бих такава смърт, казвам ти, приел бих.

- Ти - това? Да видя, па да не повярвам - рече един от другарите му и като потикна огъня, почна тънко и крекливо да се смее: - И твоята Пенка има златна коса. Пък ти си още жив.

- Друго е моята Пенка... тя...

- Затова я остави, та се допиля чак тука!... И тебе ти е мъртво сърцето, приятелю! Няма месец откак се земахте, и ти ѝ се насити и я остави - отговори Стамо, който досега мълчеше и мислеше нещо.

Той имаше суров поглед и неподвижно лице, по което светлината от огъня играеше като по камък. Гласът му беше тежък и грапав.

- То си е моя работа - отговори Лазо глухо и преглътна гласа си.

- И нейна работа ще е, да си намери друг, ако не си е намерила досега - рече пак Стамо.

- Да не вярваш - отговори някак плахо Лазо, жегнат от смътна догадка.

Настъпи продължително мълчание. Последните пламъци на догорелите вече главни трепкаха над огъня бързо и безсилно, току да угаснат. Далеч нейде се вдигна тънък писък като жален стон на някоя поразена от куршум душа, вдигна се високо и зловещо и сякаш ударен о небесния купол, падна в тайнствените води на Марица, удави се и умря. Косачите се спогледаха плахо. Очите им се питаха. Благолажът вдигна тайнствено пръст, ослуша се дълго и рече:

- Кукумявка е.

В ракитака неспокойно задрънка тъпото клопотарче на подплашеното магаре. Мъничето скочи и прилая срещу мрака. Тайнствената нощна тишина стана някак зловеща.

Лазо въздъхна дълбоко.

- Въздишай, момче - има защо!... Млада булка си оставил! - обади се закачливо и хитро Благолажът и заговори пак с езика на приказките си:

- Буйна е младежката кръв, момчета! Недейте се чуди, че излизат неверни млади невести, оставени от юнаците си!... Знаете ли какво бе казал калугерът Мисаил, кога бе хвърлил брадата и калимявката? - "Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя." Проклето сърце, такава му е пустата направа.

- За Пенка това е лесно, тя има стари любовници - обади се Стамо и се изтегна.

- Пък и бива си я - каза лукаво друг.

Лазо пак погледна в тъмнината плахо. Каменните Стамови думи го удариха в сърцето.

Огънят угасна. Стана тъмно. Дружината замълча. Една звезда се совна и преряза небето с огнена черта.

- Някой сиромах предаде дух - проговори Лазо.

- Я някоя млада булка се предаде другиму - рече неподвижно Благолажът и попита: - Лазо, ти чул ли си песента за невярната булка Стояница? Тя не е чудновата като приказката. Искаш ли да я изпея?

- Все едно. Като сте такива магарета! - рече Лазо.

Веднага в тъмнината се поде гъст, сладък и треперлив глас и заизвива тъжна, прочувствена песен. Думите, като пъстри и миризливи цветя, се изплитаха на венец, занизаха се една след друга и с безкрайна болка се спущаха в поток от звукове и разправяха историята на невярната Стоянова булка.

Млад Стоян войник отишъл и поръчал на своята вчера доведена хубава невеста, ако го обича, да не ходи на Гургульово кладенче за вода. Едвам Стоян се затулил, и Стояница си спомнила за млад Гургул, с когото са се любили. Пременила се, втъкнала китка на ухо и с менци бели на рамо отишла на проклетото кладенче.

Там я пресрещнал млад Гургул,
младо му сърце играло,
черни му очи святкали...

Благолажът прекъсна и като се понадигна, рече:

- Харесва ли ти се тая песен, Лазо?

Лазо не отговори.

- Спи - рече Благолажът и се подпря на лакът.

- Я спи, я плаче - обади се Стамо.

- Да съм като него, сега бих си отишъл, вярвайте бога - рече подигравателно Благолажът.

Лазо лежеше и мислеше. Подигравките на другарите му се забиваха като остри игли в сърцето и спираха дъха му от мъки. Тия шеговити подкачки за миг му се сториха възможни. Пенка наистина го обича, но невидени очи скоро се забравят...

Вчера ме зема и ме остави да скита, ще си каже тя, и ето... Тъжната история, която песента разправяше, отнесе ума му в тяхното село. Там също имаше кладенче. То е скрито в шумака под село. Там неговата Пенка всяка сутрин и всяка вечер ходи...

Мъчителна въздишка се изтръгна из Лазовите гърди.

Нощта напредна и унесе в дълбоки сънища всичко наоколо. Тъпото клопотарче на магарето вече не биеше. Бялото мъниче, свито на кълбо, спокойно бе заспало край догорелия огън, над който едва-едва избухваха и гаснеха немощни пламъчета.

Марица тихо подплиснуваше тъмните си води между сънливите брегове и разправяше невнятни приказки на нощта.

Косачите един след друг заспаха. Огънят почна да загасва.

Само Лазо не заспа. Закачките размътиха младата му душа и въображението му зарисува картини, една след друга по-мъчителни. Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Той я вижда тънка, пъргава и бяла като сняг. Тя стои на къщния праг и дълго и тъжно гледа прашния път, който се вие из полето за към далечни страни. По тоя път замина Лазо и я остави. Остави я за пуста печалба... Усилни годините станаха, какво да се прави! Утре рано тя ще стане и пъргава, като сърна, ще иде на кладенчето за вода...

Там тя, може би, ще намери... ех, знае се кого! Той много я задяваше на хорото. Той е луда глава и умее... Па и Пенка... жена - мож ли да ѝ вярваш!

Ето. Тъмни, шумнати храсти затулят кладенчето. В тяхната зеленина се белее Пенкиното хубаво лице, а по него минава с милувка мъжка ръка... Чужда ръка...

Лазо се стресна и стана.

"Какво правя аз тук?" - помисли той и отметна ямурлука.

Нощта мълчеше. Само щурците тихо и едногласно църкаха: Пенка, Пенка, Пенка...



*

Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях.
Виж още статии за:   Лятото · Още от Елин Пелин ·
Коментари
2023-03-12 #5
jjjjj
2019-06-22 #4
Някой си.......
Много интересна история!
2019-05-22 #3
Кристиан
\"* * * Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях.\" - така завършва разказът в учебника по литература за 6-ти клас.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Забравена песен
· Честита Баба Марта!
· Човекът, за когото всички се грижат
· Полезни съвети как да се предпазим от горещините
· 5 вкусни и освежаващи безалкохолни коктейли за лятото (рецепти)
· 5 симптома на дехидратация и как да се справим с нея
Виж още статии за:   Лятото · Още от Елин Пелин ·
Сряда
17
Април 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Суперлуната - снимки от всички краища на света
На 10 август 2014 г. беше най-ярката и голяма суперлуна не само за годината, но и за поне две дестилетия...
Изкуството – храна за душата или бягство от действителността?
Какво е изкуството – храна за душата или бягство от действителността? Всичко зависи от начина на употреба....
Есен в Странджа - III
Вече съм на път към Петрова нива и този път съм по-обнадеждена, че ще видя меандрите. Осечката от село...
Три клечки кибрит, три листа любов
Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака. Едната – за да погледна цяло лицето ти. Втората...
Кой спечели в играта "Помагам на Цвети от Hera.bg"
И така, конкурсът "Помагам на Цвети" приключи. Получихме много рецепти, всички бяха интересни, но не...
На тази дата: Роден е Чудомир
"Не обичам, как’Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, като Тана...
Ти си всичко това
Към жената, която се крие в банята от децата си, за да се наплаче - излез и им позволи да видят сълзите...
12 юни - Световен ден против детския труд
Много хора споделят мнението, че колкото по-рано научиш детето си на труд, толкова по-отговорен, самоуверен,...
Чарлс Дикенс: "На този свят има полза от всеки, който облекчава товара на другите."
"Благотворителността започва от дома, а справедливостта - от съседната врата." Кой е Чарлс Дикенс? "Животът...
Медалите за Норвегия в Пьончан - медали за норвежкото образование
Зимните олимпийски игри в Пьончан доказаха колко велика спортна нация е Норвегия - скандинавската страна...
Честита Коледа, приятели!
Честита Коледа, приятели! Вярваме, че един човек е красив и създава нещо красиво, ако е здрав - със...
Няма смисъл да поучаваме семейството какво е животът
Няма смисъл да поучаваме семейството какво е животът. Животът ще ни научи какво е семейство....
Списание Hera.bg подкрепя: Световна седмица на кърменето - 2014 г.
Списание Hera.bg подкрепя Световна седмица за подкрепа на кърменето „Кърменето: Печеливша цел за цял...
Рей Бредбъри – „Всеки човек в себе си е сам“
Бъди това, което си и погреби онова, което не си. Рей Бредбъри е американски писател, автор...
Да нарисуваш птица
/На Елза Енрике/ Вземи бои и четка и първо нарисувай клетка после с размах-два добави отворена врата. Нарисувай...
10 юни - Световен ден на ар нуво
Световният ден на стила ар нуво (World Art Nouveau Day - WAND) е събитие, посветено на този стил в изобразителното...
Тайните за красота на "златните" кино богини
Холивудските актриси от т. нар. "Златна ера" през 50-те и 60-те години на миналия век са еталон за женственост,...
Ден 4 - Постове и пости: Всеки и всичко бърза. Хора, думи, събития...
Слънце. Кафе. Думи. Врабче. Много са. Сърце. Отляво. Море. Да си на слънчево място, оставил работни...
"Обичам" означава: "открит съм". "Обичам те" означава: "открит съм за теб"
Подтиквани от копнежа, ние се отправяме да търсим човека, който ни е предопределен и в същото време –...
Всички неща са възможни. Невъзможните изискват само повече време
Всички неща са възможни. Невъзможните изискват само повече време....
Исабел Алиенде – „Човек отива там, където го тегли сърцето“
Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни. Исабел...
Самюел Бекет: "Единственият шанс за промяна е, ако отворим очите си и съзрем хаоса."
Някога опита. Провали се. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре. Не...
Образованието не е пълненето на ведро, а запалването на огън
Образованието не е пълненето на ведро, а запалването на огън. ...
Пет филма (и един сериал) по книгите на Стивън Кинг, които си заслужават
Малко неточно определят Стивън Кинг като майстор/крал на ужаса. Неговите книги рядко съдържат хорър елементи,...
Астрид Линдгрен разказва за себе си
Нека започна от самото начало. Родена съм през ноември 1907 г., в стара червена къща, заобиколена от...
Какво научих (за себе си) след смъртта на Крис Корнел
Крис Корнел си отиде на 18 май 2017 г. и в това време след смъртта му шокът все още не отшумява. Истинският...
За Андерсен и тъжните приказки
Питали ли сте се що за хора са авторите на приказки? Тези, които създават огромен пъстър свят от въображение...
Есенно писмо
На Анна Това писмо вий няма да получите и няма нужда - то е тъй досадно! Не бих се радвал, ако се...
Защо сме тъжни, когато вали?
Когато навън вали, често ни обхваща меланхолично настроение, действията ни стават по-бавни, а свиването...
Самодивско наричане
На камък да седна – ще оживее. С ръка да докосна – ще заблещука. С очи да погаля – ще се засмее. С...
Част от късмета е...
Част от късмета е да познаеш кога ти е дошъл късметът!...
Ерих Мария Ремарк за любовта
"Обичах я много, но без каквото и да е сантименталност. Докато това чувство се запазеше, се намирах до...
Жените в българската история: Недялка Шилева
Съединението е общонароден акт, който макар и извършен с твърда ръка, не довежда до проливането на кръв....
Назад във времето
След прекрасния проект на Ирина Уернинг - Назад в бъдещето, изглежда много хора са се запалили да пресъздадат...
Малко познатата история на "V for Victory"
Втората световна война е в разгара си. Латинската буква "V" бързо се разпространява из окупираната от...
Благи думи за Благовещение - край на играта и кои участници спечелиха
Приятели, нашата игра - Благи думи за Благовещение, завърши! Не можем да ви опишем с думи радостта от...
Не се страхувай от промените, случват се точно, когато са необходими
Не се страхувай от промените, случват се точно, когато са необходими....
Човек има две ръце
Човек има две ръце. С едната да помогне на себе си, втората - да протегне на друг...
Изумителни детски площадки от Дания
Скандинавските деца се сочат за пример в много отношения - и по интелектуално развитие, успехи в училище,...
Плодовете и зеленчуците също носят характер
Така смята Мария Тюрина - илюстраторка с литвански произход, която в момента живее в Лондон. В близост...
Човекът - краткосрочен заем на живота
Човекът - краткосрочен заем на живота, неизбежен дълг към смъртта...Днес е подлец, а утре - мъртвец;...
Най-впечатляващите снимки, заснети с дрон през 2018 г.
Наскоро бяха обявени победителите от 5-тия годишен фотоконкурс за снимки, заснети с дрон. Той се организира...
Смелите ръководят събитията. Другите се примиряват с тях
Смелите ръководят събитията. Другите се примиряват с тях....
И от зениците ми заваля
Плющеше като бесен.Всичко мокро: дърветата, паветата, града... Вън всичко бягаше под покрив и само...
Да си спомним: Майчина сълза - Ангел Каралийчев
Заромоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата...
Вечното коледно вдъхновение на "Лешникотрошачката"
Историята на омагьосаната лешникотрошачка-принц и малко момиче не спира да вдъхновява и вълнува поколения...
Георги Марков: "Словото е животът"
"Вчера един английски филолог ме попита: „Вярно ли е, че на български можете да употребявате прилагателните...
Манифест за провъзгласяване независимостта на България
Манифест за провъзгласяване независимостта на България е прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908...
Силата на цветята
Повечето от нас интуитивно усещат, че свежите цветя, поставени у дома или в офиса, ни карат да се чувстваме...
Как изглежда градът без реклами?
Можем ли все оше да си представим свят без реклами? Не ни ли ограбиха от чувството за градска естетика,...
Любопитство в бяло
Религия, философска система или секта, окултизъм или езотерична трактовка на християнството, Бялото братство...
Агушевите конаци – едно пътуване в миналото
Тръгвайки към Западните Родопи винаги ме завладява усещането за един друг свят. Свят, в който минало...
30 април - Международен ден на джаза
"Ако се налага да попиташ какво е джаз, никога няма да разбереш" - Луис Армстронг Международният ден...
Всички нюанси любов
"Толкова жени съм познавал през живота си , че тъй да се каже, винаги съм бил сам. Прекалено много значи...
Добрият учител показва посока
Добрият учител ти показва посоката, в която да погледнеш, а не - какво да видиш....
Победителите може също да се провалят
Победителите може също да се провалят, но никога не се предават! ...
Световен ден на динята - 3 август
Световният ден на динята се отбелязва на 3 август, но се празнува предимно в САЩ. На този ден се организират...
Малък град в неделна утрин
Денят е чуден, слънце свети. Камбаните сънуват Бог. Градът мирише на котлети и мъничко на зелев сок. В...
Светът отбелязва рождението на Махатма Ганди и Деня на ненасилието
Днес е Международния ден на ненасилието. Денят се отбелязва от 2007 година и е свързан с рождената дата...
На палатки – какво да вземем - II
Необходими неща за готвене и хранене: • Газов котлон с резервна бутилка ( спазвайте безопасност за...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook