Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Косачи" - Елин Пелин



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада.

Марица тихо подплиснуваше мътните си води, пълни с удавници, и с лениво спокойствие се ширеше между тъмните брегове, обраснали с върби и ракитак. Влага и хладина лъхаше из тайнствените ѝ недра.

От ливадите край нея се обади ясен мъжки глас и потъна в тишината:

- Ан-дре-я-я-я, Ан-дре-я-я-я!

- Ида, и-даа! - отзова се друг отдалече.

След малко светна огън. Бухнаха игриви пламъци. В тяхната слаба светлина, която се поглъщаше от околния мрак, се мярнаха хора. Това бяха петима селяци от загорските краища, дошли с коси на рамо да търсят работа в далечна Тракия, дето тревите зреят по-рано.

Лазо, сух, слабичък момък, беше приклекнал до огъня и потикваше съчките. Другите, увити в ямурлуци, бяха налягали около огъня, уморени гледаха играта на пламъка и мълчеха. Най-старият от тях, петдесетгодишен мъж, беше подпрял глава на жилестата си, гола до лакът ръка, тъмнобляскава като желязо, и пушеше замечтано. Срещу него лежеше Благолажът. Той постоянно шаваше и се мъчеше да скрие краката си под късия ямурлук. Русите му чорлави мустаци взимаха половината от лицето му. Под големите му гъсти вежди играеха хитри и умни очи.

- Какво замълча, Благолаж? Карай де - каза му Лазо, който трупна съчки на огъня и легна.

Благолажът поглади бялото мъниче, което лежеше пред него на купче, шавна още веднаж и почна:

- Едно време, в някое си царство, имало една царска дъщеря... Тя била хубава, хубава, друга като нея нямало! Косата ѝ се влачела подире ѝ като копринена река и лъщяла като злато. Очите ѝ били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея.

- Ей! - въздъхна Лазо.

- Мълчи! - обадиха се другите.

- Много лъже - рече Лазо.

Благолажът го погледна право в очите.

- Това е приказка, бе хлапе!

- Бабини деветини... измислици! - рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.

- Това е приказка, разбираш ли - рече твърдо Благолажът и настави: - Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?

- Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? - отговори Лазо.

- Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш... И току-виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова... да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.

И Благолажът продължи:

- Тая царска дъщеря била, знаете, огън! Три пъти се женила тя за трима царски синове, и тримата още първата вечер умирали в ръцете ѝ, задушени от вълните на косата ѝ... Със самодивските си целувки тя като усойница змия изсмуквала из устата им кърви, алени кърви, и ги пила...

Последните думи Благолажът произнесе остро и със стиснати челюсти, сякаш заби нож. Слушателите отговориха на тоя удар със страстни възклицания. Едно продължително и тежко сумтене неволно издадоха гърдите. Лазо удари с юмрук земята и изпъшка:

- Бре, вещицата!

Унесени от приказката, другарите му дадоха знак да мълчи.

- После? - пламенно настоя Лазо.

- Какво повече от това? - рече Благолажът спокойно.

- Вещица! - въздъхна пак Лазо. - Ей, Благолаж, приел бих такава смърт, казвам ти, приел бих.

- Ти - това? Да видя, па да не повярвам - рече един от другарите му и като потикна огъня, почна тънко и крекливо да се смее: - И твоята Пенка има златна коса. Пък ти си още жив.

- Друго е моята Пенка... тя...

- Затова я остави, та се допиля чак тука!... И тебе ти е мъртво сърцето, приятелю! Няма месец откак се земахте, и ти ѝ се насити и я остави - отговори Стамо, който досега мълчеше и мислеше нещо.

Той имаше суров поглед и неподвижно лице, по което светлината от огъня играеше като по камък. Гласът му беше тежък и грапав.

- То си е моя работа - отговори Лазо глухо и преглътна гласа си.

- И нейна работа ще е, да си намери друг, ако не си е намерила досега - рече пак Стамо.

- Да не вярваш - отговори някак плахо Лазо, жегнат от смътна догадка.

Настъпи продължително мълчание. Последните пламъци на догорелите вече главни трепкаха над огъня бързо и безсилно, току да угаснат. Далеч нейде се вдигна тънък писък като жален стон на някоя поразена от куршум душа, вдигна се високо и зловещо и сякаш ударен о небесния купол, падна в тайнствените води на Марица, удави се и умря. Косачите се спогледаха плахо. Очите им се питаха. Благолажът вдигна тайнствено пръст, ослуша се дълго и рече:

- Кукумявка е.

В ракитака неспокойно задрънка тъпото клопотарче на подплашеното магаре. Мъничето скочи и прилая срещу мрака. Тайнствената нощна тишина стана някак зловеща.

Лазо въздъхна дълбоко.

- Въздишай, момче - има защо!... Млада булка си оставил! - обади се закачливо и хитро Благолажът и заговори пак с езика на приказките си:

- Буйна е младежката кръв, момчета! Недейте се чуди, че излизат неверни млади невести, оставени от юнаците си!... Знаете ли какво бе казал калугерът Мисаил, кога бе хвърлил брадата и калимявката? - "Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя." Проклето сърце, такава му е пустата направа.

- За Пенка това е лесно, тя има стари любовници - обади се Стамо и се изтегна.

- Пък и бива си я - каза лукаво друг.

Лазо пак погледна в тъмнината плахо. Каменните Стамови думи го удариха в сърцето.

Огънят угасна. Стана тъмно. Дружината замълча. Една звезда се совна и преряза небето с огнена черта.

- Някой сиромах предаде дух - проговори Лазо.

- Я някоя млада булка се предаде другиму - рече неподвижно Благолажът и попита: - Лазо, ти чул ли си песента за невярната булка Стояница? Тя не е чудновата като приказката. Искаш ли да я изпея?

- Все едно. Като сте такива магарета! - рече Лазо.

Веднага в тъмнината се поде гъст, сладък и треперлив глас и заизвива тъжна, прочувствена песен. Думите, като пъстри и миризливи цветя, се изплитаха на венец, занизаха се една след друга и с безкрайна болка се спущаха в поток от звукове и разправяха историята на невярната Стоянова булка.

Млад Стоян войник отишъл и поръчал на своята вчера доведена хубава невеста, ако го обича, да не ходи на Гургульово кладенче за вода. Едвам Стоян се затулил, и Стояница си спомнила за млад Гургул, с когото са се любили. Пременила се, втъкнала китка на ухо и с менци бели на рамо отишла на проклетото кладенче.

Там я пресрещнал млад Гургул,
младо му сърце играло,
черни му очи святкали...

Благолажът прекъсна и като се понадигна, рече:

- Харесва ли ти се тая песен, Лазо?

Лазо не отговори.

- Спи - рече Благолажът и се подпря на лакът.

- Я спи, я плаче - обади се Стамо.

- Да съм като него, сега бих си отишъл, вярвайте бога - рече подигравателно Благолажът.

Лазо лежеше и мислеше. Подигравките на другарите му се забиваха като остри игли в сърцето и спираха дъха му от мъки. Тия шеговити подкачки за миг му се сториха възможни. Пенка наистина го обича, но невидени очи скоро се забравят...

Вчера ме зема и ме остави да скита, ще си каже тя, и ето... Тъжната история, която песента разправяше, отнесе ума му в тяхното село. Там също имаше кладенче. То е скрито в шумака под село. Там неговата Пенка всяка сутрин и всяка вечер ходи...

Мъчителна въздишка се изтръгна из Лазовите гърди.

Нощта напредна и унесе в дълбоки сънища всичко наоколо. Тъпото клопотарче на магарето вече не биеше. Бялото мъниче, свито на кълбо, спокойно бе заспало край догорелия огън, над който едва-едва избухваха и гаснеха немощни пламъчета.

Марица тихо подплиснуваше тъмните си води между сънливите брегове и разправяше невнятни приказки на нощта.

Косачите един след друг заспаха. Огънят почна да загасва.

Само Лазо не заспа. Закачките размътиха младата му душа и въображението му зарисува картини, една след друга по-мъчителни. Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Той я вижда тънка, пъргава и бяла като сняг. Тя стои на къщния праг и дълго и тъжно гледа прашния път, който се вие из полето за към далечни страни. По тоя път замина Лазо и я остави. Остави я за пуста печалба... Усилни годините станаха, какво да се прави! Утре рано тя ще стане и пъргава, като сърна, ще иде на кладенчето за вода...

Там тя, може би, ще намери... ех, знае се кого! Той много я задяваше на хорото. Той е луда глава и умее... Па и Пенка... жена - мож ли да ѝ вярваш!

Ето. Тъмни, шумнати храсти затулят кладенчето. В тяхната зеленина се белее Пенкиното хубаво лице, а по него минава с милувка мъжка ръка... Чужда ръка...

Лазо се стресна и стана.

"Какво правя аз тук?" - помисли той и отметна ямурлука.

Нощта мълчеше. Само щурците тихо и едногласно църкаха: Пенка, Пенка, Пенка...



*

Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях.
Виж още статии за:   Лятото · Още от Елин Пелин ·
Коментари
2023-03-12 #5
jjjjj
2019-06-22 #4
Някой си.......
Много интересна история!
2019-05-22 #3
Кристиан
\"* * * Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях.\" - така завършва разказът в учебника по литература за 6-ти клас.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Забравена песен
· Честита Баба Марта!
· Човекът, за когото всички се грижат
· Кое е най-доброто бельо за най-разпространените летни тоалети
· Полезни съвети как да се предпазим от горещините
· 5 вкусни и освежаващи безалкохолни коктейли за лятото (рецепти)
Виж още статии за:   Лятото · Още от Елин Пелин ·
Събота
14
Юни 2025
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Най-красивата библиотека в Европа
Клементиумът в Прага е образец на бароковото архитектурно изкуство, център на култура, просвещение и...
Бира, произведена от рециклирана тоалетна вода, печели все повече почитатели
Алкохолната напитка е съвместна работа между националната агенция за водите на Сингапур, PUB, и местната...
Любовта, която раздаваме, е единствената любов, която запазваме
Любовта, която раздаваме, е единствената любов, която запазваме....
Ако животът на човек е прост, следва да дойде удовлетворението
„Ако животът на човек е прост, следва да дойде удовлетворението. Простотата е изключително важна...
Първата българска готварска книга е дело на...Дядо Славейков
Петко Рачов Славейков е светило сред съвременниците си - уважавана обществена и политическа фигура, патриот...
Няколко важни съвета за безопасност на ски пистата
Очакваните снеговалежи в планинските ни курорти подканват скиорите да се отправят към ски пистите. Но...
Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - III
Събуждам се както обикновено и в града - 6:30ч. Чувам, че в двора денят отдавна е минал своето начало....
И най-малкото сторено добро...
И най-малкото сторено добро е по-ценно от най-голямото намерение...
"Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република""
Бай Каравелов, Вие като честен и свободен български вестникар, такъв Ви показва и листът "Свобода",...
Ученик от Добрич спечели престижно кулинарно състезание
Ученик от ПГ по туризъм "П. К. Яворов" в Добрич е истинска изгряваща звезда на небосклона на кулинарията....
Котките на тъгите
Зa дa зaбрaвят еднa връзкa, някои опитвaт безрaзборен секс, a aз опитaх безрaзборнa геогрaфия. Избирaх...
Международен ден на Черно море - 31 октомври
16 милиона души от 6 държави днес празнуват - това са хората, които живеят по крайбрежието на Черно море....
Етъра - Разходка на Великден
Точно на Великден, на Велика Събота, решаваме да се разходим извън града. Слънцето грее, птичките пеят,...
6 юли: Започва фестивалът Сан Фермин в Испания
Испания е известна с фиестите си, с бикоборството и с буйния темперамент на гражданите си. Всичко това...
Човек има две ръце
Човек има две ръце. С едната да помогне на себе си, втората - да протегне на друг...
Вълнуващи и трогателни - любовните писма на известните личности
Писмото на Джони Кеш за 65-тия рожден ден на Джун Картър (1994) "Остаряваме и свикваме един с друг....
Търсачката Google посвети логото си на еделвайса
Със специална картинка (doodle) търсачката Гугъл днес прави реверанс към еделвайса. Името на красивото...
Екатерина Каравелова - една силна жена в крак с времето си
Екатерина Каравелова е учителка, преводачка, активистка за правата на жените, обществена деятелка и основателка...
Това, което не е за теб, рано или късно ще си отиде. Пусни го навреме
Това, което не е за теб, рано или късно ще си отиде. Пусни го навреме....
Молба на една майка. Или за пушенето на закрити места
Г-да народни представители, Вие знаете ли какво е урбазон? Вие виждали ли сте колабиращи и посинели...
Само в събота няма да бързам
Само в Събота няма да бързам. Тоз живот и без мен си тече... И проблеми на възел завързани нека друг...
Тази вечер си простих
“Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуванието. Да не се настройваш...
22 септември - за празника и за националното съзнание
Става дума за начина, по който приемаме празниците, не персоналните – а националните и официалните. Склонни...
Брюксел извън европейските институции - III
Бирата. Oпитах я в последните часове преди заминаването ми за България. На принципа като ще е гарга,...
Божури и незабравки
Познаваха се едва от няколко часа. Той - малко над трийсетте, тя малко под тях. Той трябваше да предаде...
Транзит на Венера пред Слънцето
Преминаването на Венера пред Слънцето, известно като Транзит или Пасаж на Венера, е сред най-редките...
"Защо да уча математика?"
Математиката те учи да признаваш грешките си. Не само да ги признаеш, но и да продължиш напред и да...
Защо изчезват пчелите?
„Трябваше да намеря Доктора и тогава се сетих, че замеся ли се в някоя неприятност, той винаги се появява....
Електронната или класическата книга
Безспорно най-яркият белег за прогреса на едно общество е четенето на книги, защото то води до по-големите...
Остров Ломбок, Индонезия - сърфинг сред екзотиката на Югоизточна Азия
За Ломбок чух случайно. Идеята да посетя Индонезия беше отлежала достатъчно дълго, беше се оформила и...
Бети Смит – едно от големите имена на американската литература
Елизабет Лилиан Уинер, по-известна като Бети Смит, е американски автор, драматург и новелист. Своята...
Магията на шоколада
Някои го предпочитат черен, други с лешници, трети с вкусен пълнеж – въпрос на темперамент. Защото шоколадът...
Какво мислят децата за любовта...вече в 4-ти клас
През 2014 г. попитахме един обикновен първи клас на едно обикновено българско училище: "Какво според...
Най-достойните винаги са сами
Най-достойните винаги са сами. Отличават се с харизма, безупречна външност, жив аналитичен ум, абсолютно...
Ерих Мария Ремарк за любовта
"Обичах я много, но без каквото и да е сантименталност. Докато това чувство се запазеше, се намирах до...
Честита Коледа, приятели!
Честита Коледа, приятели! Вярваме, че един човек е красив и създава нещо красиво, ако е здрав - със...
Бертолт Брехт: „Не се страхувай толкова от смъртта, а от неадекватния живот.“
„Изкуството не е огледало, което отразява света, а чукче, с което да му придадеш форма.“ „Лекомисленият...
Новата рекламна кампания на "Келвин Клайн" - комфорт в женствеността
Режисьорката София Копола засне новата рекламна кампания за бельото на "Келвин Клайн". В нея участва...
Една романтична перната приказка
Фотографката любителка с псевдоним Freya Ever After разказва в снимки за любовната история на нейните...
Коледни пости - Ден 16:
Годишнина от смъртта на Оскар Уайлд. Какво общо има той с постите?
На днешната дата, през 1900 г. умира Оскар Уайлд. Винаги съм мислила, че това е човек, който не принадлежи...
Фестивал на фолклорната носия, Жеравна
Днес има всичко, ми казва баба Мария, а аз като бях дете нищо нямаше. Мама ме изпращаше, минавахме полу...
Анук Емe: "Толкова по-хубаво е да копнееш за нещо, отколкото да го притежаваш"
„Толкова по-хубаво е да копнееш за нещо, отколкото да го притежаваш... Моментът на копнеж, когато знаеш,...
Ако си благодарен за това, което имаш - винаги ще имаш повече
Ако си благодарен за това, което имаш - винаги ще имаш повече....
200-те най-обичани БГ песни на десетилетието
След два месеца гласуване БГ Радио изпраща знаковата 2020-та година с подреждане на саундтрака на десетилетието...
Човек, който не е честен със себе си, не може да бъде свободен
Човек, който не е честен със себе си, не може да бъде свободен....
Пет филма (и един сериал) по книгите на Стивън Кинг, които си заслужават
Малко неточно определят Стивън Кинг като майстор/крал на ужаса. Неговите книги рядко съдържат хорър елементи,...
Нещата, които не умея
Разбрал си ме погрешно. Или никак... Не съм лекарство против самота. Не съм забавен филм. Не съм и...
Как да: Сварим пукнато яйце
Наскоро обществената библиотека на Ню Йорк дигитализира 100 картички от началото на 20-ти век, които...
Искате да запазите мозъка си млад? Науката ни подсказва как
Мозъкът е необикновен орган, тайнство, който не сме разгадали, но на който много разчитаме да функционира...
От Ахтопол до Резово - III
Тази нощ в Синеморец никакъв шум не наруши сладкия ми сън, а това не ми се беше случвало от години....
Ден 1 - Постове и Пости: Вино, вместо вина
Замъкът е празен. И вретеното отдавна е изсъхнало в кръв. Дяволът танцува. В своята наслада. Да танцува...
С течение на времето, ще научиш...
"С течение на времето, ще научиш тънката разлика между това, да крепиш една ръка и да заробиш една душа...
Филмът на Зорница София за Румена войвода с впечатляващ трейлър
Излезе дългоочакваният трейлър на новия филм на режисьорката Зорница София - "Воевода". В него ще видим...
Разгадаха как предсказваме решенията на другите?
Хората не могат да четат мисли, но се оказва, че мозъците ни са способни да предвидят решенията на другите...
След любовта остава
„След любовта остават телефонни номера, които избледняват. След любовта остават чаши с гравирани монограми,...
Из "Гитанджали" на Рабиндранат Тагор
Рабиндранат Тагор (1861-1941) e индийски писател, поет, философ, композитор, педагог, художник, общественик....
За късмета и неговите лица
Вярвате ли в петък 13-ти? А замисляли ли сте се дали имате късмет? Дали сте сред онези, които отивайки...
Хелън Мирън с награда за цялостно творчество
Британската актриса Хелън Мирън ще получи награда за цялостно творчество от своите колеги актьори от...
"Нешънъл Джиографик" излъчи победителите в конкурса за снимка за 2016 г.
"Нешънъл Джиографик" обяви победителите в конкурса си за снимки за 2016 година. Пътешественици от цял...
Кажете добрите думи!
Кажете добрите думи! Недейте за утре отлага! Може би те са нужни някому днес, веднага. Може би в...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook