"По-малко любов, повече добро отношение"

Ехидност, цинизъм, липса на търпение и смирение. Когато нападаш човека лично, от безсилие, че не можеш дори да влезеш в диалог с идеята му, мнението му. Подигравателен тон и стремеж да си отгоре, да го надминеш, да го надговориш, да го "победиш" - в какво?

Невъзможност да видиш чужда гледна точка, камо ли да приемеш съществуването й, още повече да се поучиш от нея, дори да не е съвпада с твоята. Онова самодоволство от камбанарията, сякаш ученето е процес, който спира някога и се ограничава само с хора от твоя кръг на комфорт.

Ограничеността не е порок, нямам против нея, стига да не е толкова агресивна и нетърпяща...Не е лошо да излезеш от отношения и ситуация, които не припознаваш за свои или вече си минал от там и никой не може да бъде спрян от собствения си път, грешки и победи.

Но защо е тази насмешка? Тя ме изпълва с чувство между почуда, тъга и умора, но моля и аз като Вонегът:

"По-малко любов, повече добро отношение"