Коледни пости - Ден 27:
Варено жито за закуска. А дали да е точно жито?

Днес няма да готвя нищо. Имаме спагети от вчера, които са още по- вкусни, престояли за една нощ. Снощи, докато едва издържах вече вечерното лудуване на децата, отскоро и с елементи на дискотека, сварих едно жито.

Много е неправилно житото да консумира само по Задушница или за друг помен. То е толкова питателно и вкусно, трябва по- често да го каним на трапезата. Аз го варя, слагам кафява захар, настърган лимон, малко обикновени бисквити и начукани орехи, шипка канела и готово. Хубаво се обърква и се оставя да престои, за да се смесят добре вкусовете.

Някой път слагам домашно сладко, от вишни беше тази сутрин. Много си отиват вкусовете. И пресни плодове отстрани – чудесна закуска.

Чета напоследък и гледам тук и там за вредата от пшеницата. Това, че ние консумираме толкова много тестени продукти, е неоспорим факт. Повече от традиционна храна е хлябът. Пиететът към него е закодиран в гените ни.



Лимецът, за пример, си остава с непроменен ДНК структура откак се е появил – 14 хромозома, а хлебната пшеница вече е с 42 хромозома.

Модерното селско стопанство търси лесен и бърз добив. Търси количество и продаваемост. Затова от стари времена досега пшеницата, от която правим хляб, много се е изменила и за разлика от ГМО шумотевицата, за пшеничната ДНК промяна много не се говори. А хлябът е една от най- масовите храни изобщо в света. Зърното на днешната обикновена пшеница е голо и, освен всичко друго, то приема всякакви радиации, токсини от пестициди и на каквото там е изложено, за да е съвършен добивът.



За него и полезните му свойства вече сме говорили тук. Голямото му предимство пред пшеницата е първо, че реално е дивият й събрат и не е обект на стопанска дейност. И другото, че зърното лимец е обвито и то не приема от външния свят разни вредни влияния, дори и да е подложено на такива.

Кълновете от лимец са, също така, много полезни и той е едно от най- предпочитаните семена за кълнене. На практика, всичко, което приготвяме с брашно, можем да го правим с брашно от лимец. Особено е хубаво да го правим, когато захранваме бебе или имаме глутенова непоносимост. Глутенът в лимеца е минимален, за разлика от нивата му в пшеницата.

Много мрачно ми става в главата, когато чета такива неща...



Месото – с хормони и антибиотици, пшеницата – маскиран убиец, зеленчуците – нитрати и пестициди, ГМО, яйцата - изкуствени. Кое остана? На етикети вече отдавна не вярвам, не реклами – още повече. Дори и да пише – органично, еко, био и т.н., можем ли да им се доверим?

Трудно ми е дори да пазарувам понякога съвсем обикновени неща. Стоя с часове в магазина да чета етикети и да избирам по- малкото зло. Дори и вече да изписват Е-тата, това не ги премахва, нали? Както казваше една приятелка: "Мечтата ми е да зарежа всичко и да ида на село, градинка, дворче. Свобода и простор. И произвеждаш сам храната си. Много хора, млади при това, го направиха. Даже помагат на „гражданите”, като им пращат продукти от личните си градини.



Повече зърнени и бобови, плодове и зеленчуци, сурови ядки и семена, кълнове, пълнозърнести и друг тип брашна...Не знам, но отивам да търся лимец по магазините. С него ще приготвя следващото варено жито.

Ако искате да проследите Коледните пости ден по ден, заповядайте тук.

А тук можете да разберете как да участвате в играта "Помагам на Цвети от Hera.bg"