Модерни хора, древни инстинкти

Минали са стотици хиляди години от „пещерното ни минало”. Имаме се за модерни хора, с модерни навици и модерен живот, с всички удобства и преимущества на развитата ни, предимно градска, цивилизация. Гордеем се с всичко това, със себе си – че вече сме изоставили някои праисторически привички, а „пещерен човек” е направо обиден епитет.

Но кодовете, които съществуват в нас, изобщо не са модерни. Има нещо извън ежедневието ни, извън самосъзнанието ни, което ни връща обратно през тези стотици хиляди години и ни сближава с нашите прародители повече отколкото сме предполагали. Непреодолимо и неминуемо. И това са нашите инстинкти.

Инстинктът за самосъхранение е най- основният човешки инстинкт, който прониква във всичките ни действия, съзнателни или не, във мислите ни, реакциите ни към околния свят, във взаимоотношенията помежду ни. И изпълнението на този код започва от съвсем крехка възраст, още от самото раждане. Може би в моменти на отчаяние си мислим, че понякога бебето ни реве едва ли не напук, от инат, само за да ни разстрои. Този пронизителен плач не е никак случаен. Човешкото малко е най- дълго безпомощното същество на земята. От самия ход на еволюцията, му трябват около две години, за да може да взаимодейства със света – да ходи, да яде от общата храна, да говори и да общува. Ето затова, от самата му безпомощност, произтича този силен инструмент за оцеляване – плачът. Пронизителният звук, който може да достигне децибели, с които всяка прилична музикална уредба би се гордяла, може дори да активира отделянето на мляко у майката. Бебето и неговите нужди не бива да останат незабелязани, затова плачът никога не бива да остане пренебрегван – дори и за едно петминутно гушване, нещото, от което най- силно се нуждаят. Не го разглезваме, просто следваме неговия код за оцеляване и му даряваме спокойствие.

Известно е предпочитанието ни към мазни храни, особено през студените месеци, висококалорични фаст фууд произведения и всякакви подобни. Това също е част от инстинкта ни за самосъхранение – колкото е по- висококалорично ястието, толкова повече се увеличават шансовете ни за оцеляване. Естествено, много се е променило оттогава по отношение на храненето – толкова калории в днешните улеснени времена не са ни необходими, храната рядко е здравословна по произход и приготвяне. Но остава неоспорима истина предпочитанието на мъжката половина ( натоварена с отговорността по набавяне на прехраната, охраняване на останалите, казано накратко – оцеляване с помощта на физическа сила ) към една сочна, леко шарена пържола.

Друг аспект от този инстинкт лесно се открива в някои спортове.Спортът, играта, отдавна са обект на психологични изследвания заради начина, по който се разкриват хората в него и функциите му – сплотяване между мъжките и женските колективи от една страна, конкуренцията от друга, победа, признание от околните. Всичко това е неизменен спътник на човека. Но наскоро навлезлите с пълна сила екстремни спортове притежават още едно измерение – адреналинът. Днес живеем в сравнително безрискова общност. Обществените сили се грижат да живеем спокойно, без ежедневна заплахи за живота и сигурността ни. Но хормонът адреналин, който е най- важният фактор за самосъхранението на индивида, не бива да бъде загубван с еволюцията, както е козината по тялото ни. За да поддържаме нивата му, да опазим механизмите за производството му в самия ни организъм, ние проявяваме изумителна изобретателност, която стига все по- далеч. От хазарта, до спортното катерене и скачането с парашут – всичко свързано с поемането на риск и адреналинът, който го съпътства, е част от тренирането на инстинкта за самосъхранение.

От инстинкта за самосъхранение произлиза другият силен инстинкт – инстинктът за продължаване на рода. В това отношение силно се откроява сексуалният нагон и някои навици, свързани с намирането на партньор, възпроизводството и отношенията между мъжа и жената като цяло.
Знаем каква е идеалната женска фигура за привличане на мъж - тип „пясъчен часовник” – голям бюст, тънка талия и широк ханш. И това не е никак случайно. И макар да знаем, че размерът на гърдите не влияе върху отделянето на кърмата, на древните не им е било известно. Големият бюст символизира изхранването на поколението, тънката талия – плодовитостта, а широкият ханш ( където се складират мазнините ) – оцеляването на майката по време на бременността и след това. Известна ни е и мъжката фигура – широки, мускулести рамене и гърди – символ на закрилата. Слаб ханш, силни ръце – символ на физическата сила, благодарение на която семейството оцелява. Отвъд физическите данни сега силата приема формата на финансова стабилност и благосъстояние. Там може и да се потърси причина за прословутата женска меркантилност в момент на финансова криза.

Как са се случвали нещата в пещерните времена?

Няколко мъжки се борят за вниманието на женската и тя в крайна сметка избира кой да е баща на децата и по гореспоменатите белези – сигурност, сила, поемане на риск, ако се наложи за защитата. Това продължава да се случва и днес. Мъжете са много по- склонни да се състезават по между си за една жена, отколкото е обратното. Чувството за конкуренция е много силно – и за външен вид, автомобил, работа, финансово и обществено положение. Когато се съберат, за да създадат потомство, че дори и при такава потенциална възможност, стига да е уверен в победата, се случва едно и също при всички. В обща компания, особено в присъствието на други мъже, веднага започва офанзива по маркиране на територията. Целувки, докосвания, ръка на крака, ръка през раменете. Всичко, което ще затвърди пред другите: „тя е моя, не се доближавай”. И преди, и сега може да се стигне до открит сблъсък, в който жената пак решава кой да бъде нейният избраник. Но дотук спира приятната за жената част. Горда собственичка на една- две яйцеклетки на месец, тя става неволна „жертва” на милионите сперматозоиди на мъжа, който трябва да е сигурен, че те ще отидат при възможно най- много жени. И стигаме до прословутата мъжка полигамия. Мъжът трябва да е сигурен, че генетичният му фонд ще намери възможно най- много приемници и не остава дълго време при една жена. Често се е случвало в пещерите да живеят няколко семейства, които да обменят партньори до едно или две поколения. Сега моралът е този, който запазва едно семейство от подобен вид полигамия, макар в много страни и религии тя да е норма и дори форма на обществен престиж.

Майчинският инстинкт е вид инстинкт за продължаване на рода и независимо от споровете кога се заражда и колко е силен, той е налице, подкрепен от много фрапиращи примери за жертвоготовност, усещане на надвиснала опасност за детето, дори когато то не е наблизо. Майчинският инстинкт се заражда още по време на бременността, когато жената усеща т. нар. „синдром за свиване на гнездото”. Изведнъж, от нищото, жената в напреднала бременност, започва усилени грижи за дома – подрежда, прибира, размества, започват се ремонти, монтиране на детското легло. Сред натежалия корем, затрудненото придвижване, лесното уморяване, тя усеща прилив на енергия и нужда това да свърши именно тя и никой друг. Всичко се прави, за да се подготви дома за раждането на детето и да се създаде необходимото му удобство.

Поглеждайки по този начин на нещата от модерното ни ежедневие и на нас самите като модерни хора, можем ли да се запитаме – „Какво се е променило за стотици хиляди години?”. Жените са си същите, мъжете са си същите, хората сме си същите. И независимо колко се наслагват върху нас религиозни, морални и обществени отпечатъци – изглежда, че на практика се е променило много, много малко.