Модерни хора, древни инстинкти
 Минали са стотици хиляди години от „пещерното ни минало”. Имаме се за модерни хора, с модерни навици и модерен живот, с всички удобства и преимущества на развитата ни, предимно градска, цивилизация. Гордеем се с всичко това, със себе си – че вече сме изоставили някои праисторически привички, а „пещерен човек” е направо обиден епитет.
Но кодовете, които съществуват в нас, изобщо не са модерни. Има нещо извън ежедневието ни, извън самосъзнанието ни, което ни връща обратно през тези стотици хиляди години и ни сближава с нашите прародители повече отколкото сме предполагали. Непреодолимо и неминуемо. И това са нашите инстинкти.
Инстинктът за самосъхранение е най- основният човешки инстинкт, който прониква във всичките ни действия, съзнателни или не, във мислите ни, реакциите ни към околния свят, във взаимоотношенията помежду ни. И изпълнението на този код започва от съвсем крехка възраст, още от самото раждане. Може би в моменти на отчаяние си мислим, че понякога бебето ни реве едва ли не напук, от инат, само за да ни разстрои. Този пронизителен плач не е никак случаен. Човешкото малко е най- дълго безпомощното същество на земята. От самия ход на еволюцията, му трябват около две години, за да може да взаимодейства със света – да ходи, да яде от общата храна, да говори и да общува. Ето затова, от самата му безпомощност, произтича този силен инструмент за оцеляване – плачът. Пронизителният звук, който може да достигне децибели, с които всяка прилична музикална уредба би се гордяла, може дори да активира отделянето на мляко у майката. Бебето и неговите нужди не бива да останат незабелязани, затова плачът никога не бива да остане пренебрегван – дори и за едно петминутно гушване, нещото, от което най- силно се нуждаят. Не го разглезваме, просто следваме неговия код за оцеляване и му даряваме спокойствие.
Известно е предпочитанието ни към мазни храни, особено през студените месеци, висококалорични фаст фууд произведения и всякакви подобни. Това също е част от инстинкта ни за самосъхранение – колкото е по- висококалорично ястието, толкова повече се увеличават шансовете ни за оцеляване. Естествено, много се е променило оттогава по отношение на храненето – толкова калории в днешните улеснени времена не са ни необходими, храната рядко е здравословна по произход и приготвяне. Но остава неоспорима истина предпочитанието на мъжката половина ( натоварена с отговорността по набавяне на прехраната, охраняване на останалите, казано накратко – оцеляване с помощта на физическа сила ) към една сочна, леко шарена пържола.
Друг аспект от този инстинкт лесно се открива в някои спортове.Спортът, играта, отдавна са обект на психологични изследвания заради начина, по който се разкриват хората в него и функциите му – сплотяване между мъжките и женските колективи от една страна, конкуренцията от друга, победа, признание от околните. Всичко това е неизменен спътник на човека. Но наскоро навлезлите с пълна сила екстремни спортове притежават още едно измерение – адреналинът. Днес живеем в сравнително безрискова общност. Обществените сили се грижат да живеем спокойно, без ежедневна заплахи за живота и сигурността ни. Но хормонът адреналин, който е най- важният фактор за самосъхранението на индивида, не бива да бъде загубван с еволюцията, както е козината по тялото ни. За да поддържаме нивата му, да опазим механизмите за производството му в самия ни организъм, ние проявяваме изумителна изобретателност, която стига все по- далеч. От хазарта, до спортното катерене и скачането с парашут – всичко свързано с поемането на риск и адреналинът, който го съпътства, е част от тренирането на инстинкта за самосъхранение.
От инстинкта за самосъхранение произлиза другият силен инстинкт – инстинктът за продължаване на рода. В това отношение силно се откроява сексуалният нагон и някои навици, свързани с намирането на партньор, възпроизводството и отношенията между мъжа и жената като цяло.
Знаем каква е идеалната женска фигура за привличане на мъж - тип „пясъчен часовник” – голям бюст, тънка талия и широк ханш. И това не е никак случайно. И макар да знаем, че размерът на гърдите не влияе върху отделянето на кърмата, на древните не им е било известно. Големият бюст символизира изхранването на поколението, тънката талия – плодовитостта, а широкият ханш ( където се складират мазнините ) – оцеляването на майката по време на бременността и след това. Известна ни е и мъжката фигура – широки, мускулести рамене и гърди – символ на закрилата. Слаб ханш, силни ръце – символ на физическата сила, благодарение на която семейството оцелява. Отвъд физическите данни сега силата приема формата на финансова стабилност и благосъстояние. Там може и да се потърси причина за прословутата женска меркантилност в момент на финансова криза.
Как са се случвали нещата в пещерните времена?
Няколко мъжки се борят за вниманието на женската и тя в крайна сметка избира кой да е баща на децата и по гореспоменатите белези – сигурност, сила, поемане на риск, ако се наложи за защитата. Това продължава да се случва и днес. Мъжете са много по- склонни да се състезават по между си за една жена, отколкото е обратното. Чувството за конкуренция е много силно – и за външен вид, автомобил, работа, финансово и обществено положение. Когато се съберат, за да създадат потомство, че дори и при такава потенциална възможност, стига да е уверен в победата, се случва едно и също при всички. В обща компания, особено в присъствието на други мъже, веднага започва офанзива по маркиране на територията. Целувки, докосвания, ръка на крака, ръка през раменете. Всичко, което ще затвърди пред другите: „тя е моя, не се доближавай”. И преди, и сега може да се стигне до открит сблъсък, в който жената пак решава кой да бъде нейният избраник. Но дотук спира приятната за жената част. Горда собственичка на една- две яйцеклетки на месец, тя става неволна „жертва” на милионите сперматозоиди на мъжа, който трябва да е сигурен, че те ще отидат при възможно най- много жени. И стигаме до прословутата мъжка полигамия. Мъжът трябва да е сигурен, че генетичният му фонд ще намери възможно най- много приемници и не остава дълго време при една жена. Често се е случвало в пещерите да живеят няколко семейства, които да обменят партньори до едно или две поколения. Сега моралът е този, който запазва едно семейство от подобен вид полигамия, макар в много страни и религии тя да е норма и дори форма на обществен престиж.
Майчинският инстинкт е вид инстинкт за продължаване на рода и независимо от споровете кога се заражда и колко е силен, той е налице, подкрепен от много фрапиращи примери за жертвоготовност, усещане на надвиснала опасност за детето, дори когато то не е наблизо. Майчинският инстинкт се заражда още по време на бременността, когато жената усеща т. нар. „синдром за свиване на гнездото”. Изведнъж, от нищото, жената в напреднала бременност, започва усилени грижи за дома – подрежда, прибира, размества, започват се ремонти, монтиране на детското легло. Сред натежалия корем, затрудненото придвижване, лесното уморяване, тя усеща прилив на енергия и нужда това да свърши именно тя и никой друг. Всичко се прави, за да се подготви дома за раждането на детето и да се създаде необходимото му удобство.
Поглеждайки по този начин на нещата от модерното ни ежедневие и на нас самите като модерни хора, можем ли да се запитаме – „Какво се е променило за стотици хиляди години?”. Жените са си същите, мъжете са си същите, хората сме си същите. И независимо колко се наслагват върху нас религиозни, морални и обществени отпечатъци – изглежда, че на практика се е променило много, много малко.
|
Коментари
2013-04-08 #1  teodora Много cool статия, много cool снимка 
|
|
Неделя 26 Март 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
 Вик в тишината
Вятър иде от земята - август бавно се руши.
Спят на сенките стадата със слънчасали души.
Сури хребети...
 Магията на бащинството в акварелите на Сузана Суш
Руската художничка и илюстраторка Сузана Суш, с псевдонима Soosh е обяснила бащинството по възможно най-трогателния...
 Когато хората се изправят пред света с толкова кураж...
"Тази нощ в хотела, в нашата стая, с дългия празен коридор отвън, с нашите обувки пред вратата, дебелия...
 16 крилати фрази на Марк Твен, които ще ви усмихнат
Марк Твен винаги е бил словесен фойерверк от искрящо остроумие, ирония и неподражаем артистизъм.
Роден...
 На тази дата: Роден е "бащата" на Фердо Мравката
Чешкият писател и илюстратор на детски книги, Ондржей Секора, познат най-вече с героя си Ферди Мравката...
  Ина Вълчанова спечели наградата на Европейския съюз за литература
Българската писателка Ина Вълчанова спечели наградата на Европейския съюз за литература заедно с още...
 Да си спомним за Фреди Меркюри
24 ноември 1991 година. Денят, в който Фреди си отиде, но шоуто трябваше да продължи, за да го помним.
Светът...
 Ако не цениш това, което получаваш...
Ако не цениш това, което получаваш, ще получиш онова, което не цениш....
  Жената Мария
С диви круши и резенче хляб във торбата
тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала
и прошепна: "Аз съм...
  Революционни подметки, които ни позволяват да ходим хем боси, хем обути (видео)
Лятото е тук и приключенията идват с него - курорти с лазурни басейни, екстремни спортове, походи, СПА...
 Понякога е по-добре да се провалиш в нещо, което обичаш, отколкото...
Понякога е по-добре да се провалиш в нещо, което обичаш, отколкото да успееш в нещо, което мразиш....
 Защо казиното печели всеки път – рентабилност на казиното
В хазарта едно нещо е сигурно - нищо не е оставено на случайността. В крайна сметка казиното винаги е...
 Сьорен Киркегор: „Щастието е най-доброто скривалище от отчаянието.“
„Вярата започва там, където свършва мисълта.“
„Трудно е да вярваш, защото е трудно да се подчиняваш.“
„Щастието...
  Hera.bg на 9 години! Честит ни празник, приятели!
Днес Hera. bg прехвърли още една година във виртуалното пространство и отново искаме да споделим нашия...
  Жан-Жак Русо: "Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея."
"Коя мъдрост е по-велика от добротата!?"
"Всеки човек, който не работи, е негодник."
"Мъжете всякога...
 Красотата на доброто: Поезия и проза украси родопско село (снимки)
Красива инициатива „Поезия и проза на село – поспри се и прочети“, изненада жителите на село Паталеница...
  За простотията
Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното - че простотията върви с човека,...
 Йогата влезе в списъка за културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Йогата – практиката за духа и тялото, отдавна популярна в цял свят, влезе в списъка на ЮНЕСКО за световно...
 10 начина да използваме тефтер с бели страници
В този свръхдигитален век хартията и писането на ръка все повече губят вниманието на хората. Всичко може...
 Гюстав Флобер: "Всяка душа се измерва с мащабите на своите стремежи"
Основно достойнство на писателя е познаването на онова, за което не трябва да се пише.
Гюстав...
  Позитивно мислене, но на практика?!
Особено модерно е да се изтъкват преимуществата на позитивното мислене. Всичко звучи много правдоподобно...
 Зигмунд Фройд: "Всеки нормален човек на практика е нормален само отчасти."
1. Живеем в много странно време и с удивление отбелязваме, че прогресът върви ръка за ръка с варварството.
2....
  Любовният смях
Чувството за хумор е сред най-споменаваните изисквания към мечтания мъж. И действително дамите са неудържимо...
 Тайните за красота на "златните" кино богини
Холивудските актриси от т. нар. "Златна ера" през 50-те и 60-те години на миналия век са еталон за женственост,...
 Ако не спираш да мислиш за нещо...
Ако не спираш да мислиш за нещо, започвай да работиш по него....
 Натрупвам у себе си една така голяма умора
Натрупвам у себе си една огромна умора. Една нечовешка умора от лятото. Лятото ме измори, изпепели ме...
|