Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Душата, прошката, пролетта



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Представете си душата си като един дом, който обитавате през целия си живот. Подредили сте се чудесно – всичко е на мястото си, уютно е, понякога приемате гости, понякога някой остава да поживее у вас, отива си, но оставя част от вещите си, мислите си, думите си.

Но иначе поддържате дома си в изрядна чистота – четете хубави книжки, пропускате някое духовно влияние да побеседва с вас, стремите се да има у дома ви позитивизъм и хармония. Понякога не харесвате много образа в огледалото, друг път трошите наред мебелите, изхвърляте ненужното и подреждате наново, само с някои неща е много трудно да се разделим. Пазим ги като спомени, като стари снимки в овехтяла кутия, защото има думи, хора, частички от нас, които никога не искаме да забравим.

Какъв чудесен живот, нали? Порядък, спокойствие, миналото си е на мястото. В името на това, малко или повече вече гледаме да не пускаме кой или какво да е вътре. Съхраняваме се от една страна, а от друга – имаме толкова работа вътре. Защо ни е да се разсейваме и да гледаме навън, защо ни е да предизвикаме промяна?

Понякога изобщо не лесно да продължиш напред, дори и през пролетта, когато цялата природа го прави. Понякога тези неща вътре, които трупаме, ни задържат вътре с непреодолима сила. Стари обиди, думи, оставили рани. Чувства, пред които ни е страх да се изправим, затова ги трупаме и трупаме, докато те не препречат всички изходи и входове.

Прошката е единственото средство да продължим напред. Тя изисква усилие, доколкото е трудно да си признаем, че трябва да я поискаме, доколко е трудно сами да я дадем. Но пък колко работа само тя може да свърши...Да премахне тези товари, да разчисти непотребното, да ни освободи от последните страхове, които ни пречат да погледнем навън...

Затова нека намерим сили да простим. От сърце, с разкаяние, не защото такъв е денят. И все така искрено да я дадем, на този, който е събрал сили да я поиска, не защото такъв е денят.


А защото пак е пролет и пак е време да се обновим и променим. Да преодолеем страха от разкриването, от появата на новото ни Аз, необременено и свободно. Да предложим себе си на света и да видим какво той има за нас. Или да се разминем с кимване. Но никога с безразличие.

Да оставим отворени прозорците и да излезем в градинката пред вкъщи.

Тя е готова, чака. Вземете семена от вкъщи, вземете подарените от други хора и се залавяйте за работа. Имате всичко необходимо. Окопайте си градинките и не гледайте в чуждите. Там може да изглежда интересно, но при вас е по- вълнуващо. Чуждите градинки може да са по- поддържани – с алеи от слава и суета. С богати насаждения от самодоволство и гордост. Може да е по- осветено и шумно. Но вашата градинка си е най- хубава от всички, защото именно тя стои пред вашия дом и през нея се влиза там. Тази градинка може да е стояла повече от една зима запустяла. Може някой тайфун с нежно име да я е опустошил цялата до корен. А може би дълго време нищо не сте сели там и да е просто буренясала. Но дълбоко в себе си знаете, че е там и ви чака. Плодородието й ще умре, само когато къщата се срути и вие в нея.

Затова действайте, но се пазете от едно – единствено нещо. Само не пилейте енергия да строите камбанария на върха на къщата, само и само да се качите и да огледате какво сте направили в градинката. Че и да огледате чуждите по- добре. Когато човек се изправи на собствената си камбанария, той не вижда по- далеч от носа си, колкото и да му се струва обратното. Не се откъсвайте толкова далеч от дома и градинката си. Разхождайте сред лехите и гледайте как расте всичко, което сте посели, грижете се за цветята от надежди, плодовете на мечтите си и усетете цялата тази любов, която се връща обратно. Махайте плевелите на егото и суетата, те са много упорити, а често и техни семена идват от други буренясали градинки.

А когато усетите, че имате нужда – опънете хамака или поживейте малко на палатка, отидете да поспите в чужд дом. Така вашият ще ви е още по- скъп. Пролет е и всичко това предстои без никакво съмнение, само е нужно да отворите прозорците на душата си.
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Пролетта ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 12 красиви цитата за цветята
· Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае
· Честита Баба Марта!
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Пролетта ·
Петък
27
Януари 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Жената - сила и магия
Силата на жената във всяка нейна роля – социална, семейна или професионална, е безспорна. Всеки ден всяка...
Закуската на децата по света
След като ви показахме храната на семействата по света и какво готвят бабите по света, ред е на още една...
28 май - Национален ден на парковете
Датата е определена през 1999 г. по решение на Министерството на околната среда и водите и се отбелязва...
5 страхотни коледни плейлисти
За повече настроение в празничния сезон ви предлагаме няколко плейлисти с коледни песни в различни стилове....
Коледни пости - Ден 34:
За смуутито без капка смут. Шоколад за закуска? Но не какъвто и да е!
Тази сутрин се събудих много уморена. Вчера беше коледният концерт на балета на голямата дъщеря. Късно...
Анди Уорхол: "Не се натрапвай, но нека всички знаят, че си тук."
Всеки човек има право на своите 15 минути слава. Всеки си има проблеми. Важното е да не правим проблем...
Ален Делон - един неопитомен мъж на всички времена
Ален Делон е най-известният френски актьор. Да, знам за Белмондо, Жан Габен, Депардийо, за Жан Рено или...
В началото на българския театър - Адриана Будевска, Елена Снежина, Теодорина Стойчева
Адриана Будевска е родена на 13 декември 1878 г. в Добрич. Завършва гимназия във Варна. През 1895 г.,...
Актрисата Ема Уотсън за красотата
“Красотата не е в дългата коса, слабите крака, хубавия тен или съвършените зъби. Красотата е в лицето,...
Хариет Бичър Стоу и "Чичо Томовата колиба"
„Половината от нещастията на света произлизат от недостига на мъжество да кажеш и да чуеш истината спокойно...
Прегърни своето дете, прегърни и детето в себе си
Нищо. Не им подарявайте нищо. Колкото по-рано разберат, че щастието е нематериалното, толкова по-лесно...
Още преди да те срещна в живота си
Още преди да те срещна в живота си – теб съм обичал. В древни гравюри и улични фотоси, в звездна поличба, в...
Липова тайна
Цъфтят липите и разбирам аромата им в дъжда. Целувам и събирам не хербарий. Любовта. Докосват ме...
27 март - Световен ден на театъра
Световният ден на театъра се отбелязва от 1962 г. по инициатива на Международния театрален институт (International...
10% от живота е това, което се случва
10% от живота е това, което се случва. Останалите 90% - начинът, по който реагираме...
Понякога не можеш да спасиш приятел...
Понякога не можеш да спасиш приятел от самия себе си. Но поне можеш да го утешиш....
Честит рожден ден, Пипи!
Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче или накратко Пипи празнува на 21 май...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook