Трубадурите и култът към дамата на сърцето

Някога, в тъмните дебри на Средните векове, когато всички естествени пориви на сърцето били задушавани в краен аскетизъм, догматизъм и въздържание, на сцената се появили трубадурите. Изглежда, че като странстващи поети, музиканти и артисти те не привличали така силно неприязънта на Църквата и Инквизицията, защото не били схващани като сериозно присъствие и заплаха за тези вездесъщи тогава институции. Трубадурите давали израз на онези подтиснати трепети, които както обикновените хора, така и благородниците трябвало да кътат дълбоко, за да не влизат в разрез с общоприетите норми.

В най-общ смисъл трубадурите били странстващи музиканти, чиито поетичен, музикален и изпълнителски талант се изразявал в атрактивни представления, посветени най-вече на дамата на тяхното сърце. Често това били омъжени жени или дори съпругите на техните сюзерени, затова образите в произведенията били забулени в символи и недомлъвки, въпреки, че всеки се досещал кой е възпетият обект. Понякога трубадури били и самите господари. Известна е например песента „Зелените ръкави”, която Хенри XIII посветил на Ан Болейн, която по-късно става негова съпруга и го дарява с бъдещата кралица Елизабет. Любовта им наистина е била легендарна, тъй като в нейно име кралят е трябвало да пристъпи католишката забрана за развод и това стартира реформи, които са записани в историята с главни букви. Освен поет и музикант кралят бил наистина горещ почитател на женската красота, а прочутата поема възпява първия път, когато кралят зърнал Ан Болейн. Мургава красавица, облечена в рокля със зелени ръкави, тя се превърнала в истинска кралска муза. Ето как едни крал станал поет и музикант, като творението му е оцеляло чак до наши дни и често е включено в репертоара на много западноевропейски музиканти.

Трубадури били и обикновени вилани, търговци, шивачи, чанаятчии, наред със знатните господа. Поетичният талант се превръщал в стълбица за излизане от низините и добиране до аристократичните среди, тъй като това било част от придворната култура. Докато знатните особи ставали трубадури по силата на модата, то обикновените хора с поетичен талант странствали от двор на двор, в търсене на влиятелни покровители. Тази мобилност станала причината за бързото разпространение на този тип поезия, наред с характерния народен език и светския характер на сюжетите .

Култът към дамата на сърцето акцентирал върху емоциите, несподелената любов и непостижимостта на това чувство, вместо върху консумирането и. Т.нар. „куртоазна любов” носела няколко характерни черти:

Естетика и красота във взаимоотношенията;

Била хетеросексуална, с изключение на поезията на т.нар. трубадурици т.е. жени-трубадури, при които е запазена поема с по-особен характер (Na Maria);

Любовта е разглеждана като облагородяващо и възвисяващо чувство. Физическата любов не е обект на тази лирика в познатия ни смисъл на думата;

Вежливостта, особената ритуалност и символика в любовта имали специално място.

Така романтичният поглед и рицарското отношение към любимата дават основите на цяло направление в литературата, наречено романтизъм. Трубадурите в Европа бързо разпространили тази култура, която пуснала корени на много места. В Германия те се наричали минезингери, а в Португалия жуграиш. Разбира се, трубадурите са стигнали и до нашите географски ширини. Известни са исторически данни за дълго пребиваване на трубадури в Румъния например. По определени причини в България тази култура обаче не успява да пусне корени. Поетичните творения от този период носят предимно църковно-каноничен характер, което вероятно се корени в особеностите на феодалните отношения, които се различават от характера на западноевропейските традиции.

Днес трубадури все още шестват в съвременната култура, поезия, кино, театър и музика като символи на нежната възвишена любов. Във времена, в които технологиите и рационалното мислене са заели огромни пространства и определят облика на съвременната култура, лириката на трубадурите все още намира своето място. Не толкова като носталгия по времената на кринолинените поли, дантелите и каляските, облицовани с червено кадифе, колкото като онези мънички романтични златни перлички любов, от които винаги ще имаме нужда, като в старата поема Greensleves:

Alas my love you do me wrong-To cast me off discourteously;
And I have loved you oh so long-Delighting in your company.

Greensleeves was my delight,-Greensleeves my heart of gold
Greensleeves was my heart of joy-And who but my lady Greensleeves.

I have been ready at your hand-To grant whatever thou would'st crave;
I have waged both life and land-Your love and goodwill for to have.

Greensleeves was my delight,-Greensleeves my heart of gold
Greensleeves was my heart of joy-And who but my lady Greensleeves.

Thy petticoat of sendle white-With gold embroidered gorgeously;
Thy petticoat of silk and white-And these I bought gladly.

Greensleeves was my delight,-Greensleeves my heart of gold
Greensleeves was my heart of joy-And who but my lady Greensleeves.

п.п Умишлено не направих превод, но ако някой смята, че би могъл да го направи достатъчно добър - ще се радвам