Есенна поезия

Есенна песен

Елисавета Багряна

Дали да сегна да откъсна
последния останал лист
на тази есен късна?

О, дни, изнизани мъниста,
в калта на пътищата разпиляни,
и вие, вечни, живи мои рани…

Не ме научихте на нищо
и нищо може би не струвате,
щом още мога да сънувам
и в сънищата си да вярвам – …

… и връз измамите изнищени
да мятам златната совалка
с новоизсукана надежда.



Есенна орбита

Георги Константинов

О, как лудуват в есента
дърветата с перчеми рижи!...
И с неспокойните ята
отлитат летните ми грижи.

Шосето - някъде встрани -
като река бучи и тътне...
Надуват клаксон мойте дни,
но пак съм нередовен пътник.

Гората гледам удивен,
ръка протягам на тревите
и зрели жълъди край мен
валят като метеорити.

В примамливите висини
дали шуми гора такава? -
Старее тя от новини
и зрелостта я подновява.

Надвила зноя, чака мраз.
Разперва клони над пороя...
Изглежда тук единствен аз
пристъпвам в орбита не своя.

Подобно зрител закъснял,
вървя сред скъсани декори...
Аз края само съм видял.
Началото ще се повтори.


Подготовка за есен

Мария Донева

От този вид тъмнозелено,
което намеква „все още”.
Замръкне ли, става студено.
Притварям прозорците нощем.

Заключвам вратата. Със дрехи
от хладния свят се отделям.
Започвам да търся утехи.
Да правя сладкиши в неделя.

Припомням си колко отдавна
не сме се целували с чая.
Приготвям се меко и плавно
за студ. И защото не зная

дали ще намеря прегръдки,
в които насън да се скрия,
отпивам луната на глътки
и се упражнявам да вия.