Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Понякога ми се приисква...



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
...да не говоря – ако не ми се говори, да изключа мобилния си, да не се гримирам, да не се лакирам, да се наплача – веднъж завинаги, да не се боядисвам, да не се подстригвам, да си изстрадам болката, да се изхиля – ако така ми дойде, да се науча да си пасувам, да не комуникирам с гадове...

А и да не крещя на децата си – защо, за Бога, го правя!!! – та те са ми душата и огледалния образ, аз съм им слънцето – те, моите ококорени, най-прекрасно оранжеви слънчогледчета...

А, да, и да проявявам сдържаност в интимните си емоции ми се ще – та аз, нали, съм все пак изпечен администратор, следва да съм лицемерна, змия, лисица.... – каквото там трябва! – но не и директна, експанзивна, разголена... Без край, докрай, завинаги, за всичко. За любов живея, чрез любов дишам, от любов умрях и... не знам кога всъщност, пак отворих очите си; продължавам, ежедневно, по зрънце от себе си да губя, но как да спра, да се откажа... И все Любовта призовавам и я моля, и я следвам...

Цялата се съдържам в персоналния ми рефрен „Господ, любов и работа” – но и в децата, и във въздуха, и в морето, и в пролетта, която нахлува във вените, ноздрите, порите ми, промушва се, заплита се в обиците ми, чака да я погъделичкам и да я освободя – та при друг да отиде, неговата душа да прероди...

А в края на зимата, когато дъхът излиза от устата не само защото му е студено, а и за да стопли нечии ръце..., на синора между Баба Марта и Първа пролет изведнъж осъзнаваш, че тревата може и да е все още невидима, но ще избуи резидава, после зелена, много зелена – толкова, колкото е морскосиньото в усмивката на дете...

И, приела с любов цветето от любимия или пък сама направила си някакво подаръче, се усещам благодарна и горда, и щастлива, и силна – от това, че съм Жена.

Честит празник на всички нас – майки, сестри, любими, приятелки.
Виж още статии за:   Деня на една жена · Нещо лично ·
Коментари
2013-12-04 #1
канна
Статията ми напомня за "Жена" - стихотворение от Блага Димитрова.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Когато се страхуваш се запитай...
· Бъди!
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
Виж още статии за:   Деня на една жена · Нещо лично ·
Неделя
19
Септември 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Любопитство в бяло
Религия, философска система или секта, окултизъм или езотерична трактовка на християнството, Бялото братство...
"На кого е тоя кон бе? Кон паднал, тука умира, на кого е бе, хей!"
Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора. През отворените прозорци можеше да се види как идат...
Всеки трябва да остави нещо след себе си
"Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина,...
„Когато остарея….“ – 12 бележки към бъдещето ми аз
Реших да напиша това писмо до бъдещото си аз, не защото по този начин искам да надхитря склерозата или...
Коледни пости - Ден 9:
Хвърча, яхнала метлата. За заслужената почивка - розова супа и филм
Ден 9 започва с питателна закуска за всички, както е редно. Дълго стояхме в леглото, първо малката нададе...
Нашият голям дом
Ние мечтахме да покорим природата, да станем нейни господари и да извлечем възможно най-много блага....
Най-лошите пароли в интернет
Потребителско име: Парола: ВЛЕЗ Всеки ден срещаме тези полета в интернет. Измисляме стотици хиляди...
Джоан Роулинг: "Изборите ни показват какви сме много повече от качествата ни"
"Невъзможно е да живеете и да не се провалите в нещо, освен ако не живеете толкова внимателно, че да...
Чудото винаги ни очаква някъде в близост до отчаянието
Чудото винаги ни очаква някъде в близост до отчаянието. ...
В началото на българския театър - Адриана Будевска, Елена Снежина, Теодорина Стойчева
Адриана Будевска е родена на 13 декември 1878 г. в Добрич. Завършва гимназия във Варна. През 1895 г.,...
Когато пешеходните зебри стават мостове
Българският артист Христо Гелов направи шеметния Мадрид още по-цветен и щур. Той артистично "допълни"...
Избирай хора, които избират теб
Избирай хора, които избират теб. ...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook