Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Начинът, по който се променяме, щом влезем в библиотека


11 май - Национален ден на библиотекаря


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Обичам библиотеките. Обичам мириса на стари книги, тежки пердета и прашасали рафтове. Обичам, когато някой се е сетил да отвори прозорците и свежият въздух се смесва с този аромат. Там научих най-важното - да подбирам критично информацията, да чета по няколко различни начина, да търся бързо необходимото. Това са умения, които в ерата на технологиите, пост-истина новините и фалшивите клик-байтове са ми безценно, не само за работата, но и по принцип.

Първия си картон в библиотека направих с баща ми, когато бях на 6 години. Благодаря на първата библиотекарка в живота си, която срещнах точно тогава - за мен тя остана "леля Валя". Благодаря й за милото отношение, за насочването в избора, за това, че беше до мен и за миг не изкоментира всичката литература, през която преминах пред очите й - 13 години. Поетеса, фин човек, отдаден на работата си.

Завинаги ще запомня рафта на библиотека "Галактика", който стоеше като недокоснат. Посегнах към "Пътеводител на галактическия стопаджия", прочетох я, обикнах я...и исках да е моя. Откраднах я. Дълги години ме беше срам. Но с тази книга не се разделям и досега. Тя беше с мен 5 години, докато следвах, във влаковете от Плевен до Търново - чете се точно за толкова време, колкото е пътят отиване и връщане. Окъса се, намачка се - книга, която видя такова отдадено четене и смях, от която попих толкова хумор, мъдрост и абсурд, че беше повече от жива в ръцете ми, тя е част от мен. Когато вече бях в университета и разбрах, че леля Валя ще се пенсионира, отидох и признах за кражбата. Показах й книгата и тя само се засмя:

Една книга по-добре окъсана, открадната, но четена, отколкото никога неотваряна.


Тогава разбрах, че не е важно да притежаваш книга, а да я оживяваш с четене. Разминах се с почерпка с едно кафе от машината и сладки приказки за добрите стари времена.


Следващият ми по значимост картон в библиотека беше в тази на село. Стаичка в кметството, с печка на дърва, портрети на Ботев и Левски, рафт на видно място със стари снимки от историята на селото. Библиотекарка: леля Пенка, втора братовчедка на баба. Там прочетох почти цялата световна, особено руска класика. Лятото, август, натежало е гроздето, пеят щурците, а ти четеш за разходки с шейни, за един шинел, три сестри, записки от подземия, герои на нашето време, престъпления и наказания. За една голяма война и един мир. Само в това уединение имах концентрация за сериозни книги. И само там не ме беше срам от нашите да чета любовни романи.

Завинаги ще запомня деня, в който четях на дръвника - постлан с един чувал слама и една черга, ям череши, агнетата и яретата тичат в двора. Телефонът в къщата звънна и оставих книгата на чергата, за да вдигна. Телефон с шайба, селска къща...не знам колко съм се бавила, но заварвам две ярета се качили на дръвника и дърпат помежду си книгата - исторически любовен роман (на 13 съм и в пубертет, не съдете строго). Разръфана, мокра...ужас. Леля Пенка и тя, милата:

Ако бях някоя градска библиотекарка, нямаше да ти повярвам, ама като селска библиотекарка да ти кажа - книга на открито и без наблюдение не се оставя.


Тогава разбрах, че книгите са крехки и се пазят, дори да са блудкави исторически любовни романи. Разминах се със символична глоба и едно кило череши.


Последният ми по значимост, но не и последен в живота, беше картонът в голяма градска библиотека. Свикнала на мило и дружелюбно отношение от леля Валя и леля Пенка, намусената, вечно заета и леко сопната библиотекарка беше като удар с мокър парцал.

Завинаги ще запомня деня, в който се озовах пред каталога на библиотеката. Търсех информация за един реферат по биология. Тя директно ме отпрати да се оправям сама. Наложи се да разчитам библиографска информация, да търся измежду наистина океани от книги, да съм тиха, да заемам малко място на масата, да свия малко перките с моето самочувствие с картон от 6-годишна възраст. Не запомних името на библиотекарката, но сърдечно й благодаря, че ме остави да се оправям сама в такава голяма библиотека, без да разчитам, че някой ще ми помага. Това се оказа безценен урок за всички по-нататъшни библиотекарски преживявания. Които не са никак малко. А госпожата се оказа изключителен професионалист.

Хайде, голяма си, оправяй се вече сама!


Тогава разбрах, че няма по-голямо удовлетворение от това да овладееш информацията, да проследиш нишките й, да я провериш в няколко източника. С нищо не се разминах, но много научих. А най-добре се учи по трудния начин.


Затова обичам библиотеките. Обичам тишината, която се излъчва от тези океани от книги, тръпката в боравенето с информация, различна от монитори и клавиатури. Те и хората, отдадени на работата си, до голяма степен ме изградиха човека, който съм днес.

Искам да вдъхна на децата си това уважение към библиотеките, към начина, по който влизането в тях ни променя. Там, между книгите, в процеса на търсене е истината, а не във всички празни думи, които разменяме в социалните мрежи. В безкритичното споделяне на съмнителни линкове, коментирането на безсмислени материали, преписвани с правописните грешки дори. Целият този шум не може да стъпи и на една минута тишина в най-обикновената библиотека.
Виж още статии за:   Деня на една жена · Блога на Хера · Книгата ·
Коментари
2017-05-27 #1
newbie3
Поздравления за прекрасната статия, г-жо или г-це Цанева! И моето мнение е същото, още повече че майка ми е бивша библиотекарка и също имам опит в това отношение, вкл. от селската библиотека. На мен лично не ми се е налагало да крада книги, но напълно разбирам интереса Ви към наистина ценните заглавия. Тъжно ми е, че днес книгите са на безбожно високи цени, но вярвам, че в скоро време и това ще се урегулира и отново ще станат масово достъпни. Книгата отваря прозорец към светове и океани от информация, които почти нито един уеб сайт не може да ти даде, не и в такава пълнота и анализ на детайлите. Разбира се, има и немалко книги, които са били написани просто да се продават, без съществено значение за четящия ги, но е радващо, че до момента не мога да се оплача от избор на качествени четива у нас. Вярвам, че и в бъдеще ще има немалък избор на такива. :-)
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 11 май - Ден на библиотекаря
· "Всички ние – възрастни и деца, писатели и читатели – сме задължени да мечтаем."
· Прочети безплатно 30 разказа на 30 български автори (линк за сваляне)
· В една зима... Някъде там... Да те има
· "Правилният път"
· Отвори вратата...
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
Виж още статии за:   Деня на една жена · Блога на Хера · Книгата ·
Неделя
26
Март 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Този, който...
Този, който отвръща с най-хубавото за полученото по-малко хубаво, е добър човек. Този, който отвръща...
Малката пчеличка – чудо на природата
Няма други живи същества като пчелите. Може би фактът, че бръмчат по света отпреди 110 млн. години,...
Изкуството да чакаш на опашка
Чакането на опашки у нас е национален спорт. Причините са толкова много, колкото са характерните образи...
Епичните любовни филми на всички времена
Най- добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
Мароко - Страната на 1001 нощ - I. Танжер
„Танжер наистина си струва да се види!” и „Изобщо не ми харесва!”, са само част от многото и разнообразни...
За всяка минута гняв...
За всяка минута гняв губим 60 секунди щастие....
Честита Баба Марта!
Голям Сечко, Малък Сечко и баба Марта — двама братя и една сестра — имали общо лозе. От него те изкарвали...
"Даряването е най- добрата комуникация"
Когато наближи Коледа и сърцето се смири, Когато очите се затворят, за да не пречат душата да види, Когато...
Никога не забравяй кой ти е помогнал, докато всички други са се оправдавали
Никога не забравяй кой ти е помогнал, докато всички други са се оправдавали. ...
Нова година у нас и по света
Всяко ново начало ни изпълва с трепетно очакване и надежда за бъдещето. Затова народът е казал „Нова...
Щом имаш куража да мечтеш за нещо...
Щом имаш куража да мечтеш за нещо, значи имаш куража и да го направиш....
Присъда: „Стара мома”
Ако си направите труда, да попитате някой мъж, на колко години е старата мома, сигурно точно като мен,...
Египетски загадки
Религиозният пантеон на древните египтяни бил изключително богат. Природни стихии, чувства, животни или...
Колибрита, искрящи като дъга
Една дребна птичка, събрала в себе си няколко чудеса - да бъде най-дребната птичка (най-малкото колибри...
Истински модели оживяват известни творби на Густав Климт
Густав Климт (14 юли 1862 г. - февруари 1918 г.) е австрийски художник, известен с картините си в пищни...
"Всички ние – възрастни и деца, писатели и читатели – сме задължени да мечтаем."
Важно е хората да си кажат на чия страна са и дали са пристрастни. Нещо като декларация за членство по...
Животът е твърде кратък да преследваме нещо или някого...
Животът е твърде кратък да преследваме нещо или някого, които изискват от нас да бъдат преследвани. ...
Франц Кафка: "Несъществуващото е нещо, което не сме желали достатъчно"
"Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно." "Всеки,...
Философът, магьосникът, добрякът - сър Тери Пратчет
"Каквото не умира, не може да живее. Каквото не живее, не може да се промени. Каквото не се променя,...
Тишината е свещена
„Седим мълчаливо и наблюдаваме света около нас. Отне ни цял живот, за да се научим да правим това. Изглежда...
Ти си това, което мислиш
В синята мъгла на мрака се виждали силуетите на двама души, които се прегръщали. "Това са майка...
Честит 3 март!
Никой не избира къде да се роди. Нито в кое семейство. Може да избере например къде да живее и кои да...
11 ноември - Св. Мина
Днес отбелязваме Св. Мина Котуански. Може би не е от „големите” светии, но е сред най-почитаните. Негови...
„Ето така се чувствам. Разбираш ли ме? И при теб ли е така?”
Ето такива са важните повратни точки в кариерата на писателя, а навярно и в много други поприща. В повечето...
Щастлива Коледа, приятели!
Желаем ви да сте здрави, да се грижите за себе си, защото само така ще можете да се грижите и за любимите...
11 май - Ден на библиотекаря
Денят на библиотекаря се отбелязва на празника на светите братя Кирил и Методий. Светското отбелязване...
Предизвикателствата правят живота интересен, а преодоляването им правят живота смислен
Предизвикателствата правят живота интересен, а преодоляването им е това, което прави живота смисле...
Пътуването като терапия
Нещата, които са полезни за физическото ни здраве и благополучие, невинаги ни доставят вътрешно удовлетворение...
Аз не се и попитах кой си ти, какъв си ти
"Аз не се и попитах кой си ти, какъв си ти. Не знам и как те обикнах. Ние не знаем как идва любовта и...
Осиновителките вече с право на платен отпуск
Депутатите приеха на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Промените...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook