Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Начинът, по който се променяме, щом влезем в библиотека


11 май - Национален ден на библиотекаря


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Обичам библиотеките. Обичам мириса на стари книги, тежки пердета и прашасали рафтове. Обичам, когато някой се е сетил да отвори прозорците и свежият въздух се смесва с този аромат. Там научих най-важното - да подбирам критично информацията, да чета по няколко различни начина, да търся бързо необходимото. Това са умения, които в ерата на технологиите, пост-истина новините и фалшивите клик-байтове са ми безценно, не само за работата, но и по принцип.

Първия си картон в библиотека направих с баща ми, когато бях на 6 години. Благодаря на първата библиотекарка в живота си, която срещнах точно тогава - за мен тя остана "леля Валя". Благодаря й за милото отношение, за насочването в избора, за това, че беше до мен и за миг не изкоментира всичката литература, през която преминах пред очите й - 13 години. Поетеса, фин човек, отдаден на работата си.

Завинаги ще запомня рафта на библиотека "Галактика", който стоеше като недокоснат. Посегнах към "Пътеводител на галактическия стопаджия", прочетох я, обикнах я...и исках да е моя. Откраднах я. Дълги години ме беше срам. Но с тази книга не се разделям и досега. Тя беше с мен 5 години, докато следвах, във влаковете от Плевен до Търново - чете се точно за толкова време, колкото е пътят отиване и връщане. Окъса се, намачка се - книга, която видя такова отдадено четене и смях, от която попих толкова хумор, мъдрост и абсурд, че беше повече от жива в ръцете ми, тя е част от мен. Когато вече бях в университета и разбрах, че леля Валя ще се пенсионира, отидох и признах за кражбата. Показах й книгата и тя само се засмя:

Една книга по-добре окъсана, открадната, но четена, отколкото никога неотваряна.


Тогава разбрах, че не е важно да притежаваш книга, а да я оживяваш с четене. Разминах се с почерпка с едно кафе от машината и сладки приказки за добрите стари времена.


Следващият ми по значимост картон в библиотека беше в тази на село. Стаичка в кметството, с печка на дърва, портрети на Ботев и Левски, рафт на видно място със стари снимки от историята на селото. Библиотекарка: леля Пенка, втора братовчедка на баба. Там прочетох почти цялата световна, особено руска класика. Лятото, август, натежало е гроздето, пеят щурците, а ти четеш за разходки с шейни, за един шинел, три сестри, записки от подземия, герои на нашето време, престъпления и наказания. За една голяма война и един мир. Само в това уединение имах концентрация за сериозни книги. И само там не ме беше срам от нашите да чета любовни романи.

Завинаги ще запомня деня, в който четях на дръвника - постлан с един чувал слама и една черга, ям череши, агнетата и яретата тичат в двора. Телефонът в къщата звънна и оставих книгата на чергата, за да вдигна. Телефон с шайба, селска къща...не знам колко съм се бавила, но заварвам две ярета се качили на дръвника и дърпат помежду си книгата - исторически любовен роман (на 13 съм и в пубертет, не съдете строго). Разръфана, мокра...ужас. Леля Пенка и тя, милата:

Ако бях някоя градска библиотекарка, нямаше да ти повярвам, ама като селска библиотекарка да ти кажа - книга на открито и без наблюдение не се оставя.


Тогава разбрах, че книгите са крехки и се пазят, дори да са блудкави исторически любовни романи. Разминах се със символична глоба и едно кило череши.


Последният ми по значимост, но не и последен в живота, беше картонът в голяма градска библиотека. Свикнала на мило и дружелюбно отношение от леля Валя и леля Пенка, намусената, вечно заета и леко сопната библиотекарка беше като удар с мокър парцал.

Завинаги ще запомня деня, в който се озовах пред каталога на библиотеката. Търсех информация за един реферат по биология. Тя директно ме отпрати да се оправям сама. Наложи се да разчитам библиографска информация, да търся измежду наистина океани от книги, да съм тиха, да заемам малко място на масата, да свия малко перките с моето самочувствие с картон от 6-годишна възраст. Не запомних името на библиотекарката, но сърдечно й благодаря, че ме остави да се оправям сама в такава голяма библиотека, без да разчитам, че някой ще ми помага. Това се оказа безценен урок за всички по-нататъшни библиотекарски преживявания. Които не са никак малко. А госпожата се оказа изключителен професионалист.

Хайде, голяма си, оправяй се вече сама!


Тогава разбрах, че няма по-голямо удовлетворение от това да овладееш информацията, да проследиш нишките й, да я провериш в няколко източника. С нищо не се разминах, но много научих. А най-добре се учи по трудния начин.


Затова обичам библиотеките. Обичам тишината, която се излъчва от тези океани от книги, тръпката в боравенето с информация, различна от монитори и клавиатури. Те и хората, отдадени на работата си, до голяма степен ме изградиха човека, който съм днес.

Искам да вдъхна на децата си това уважение към библиотеките, към начина, по който влизането в тях ни променя. Там, между книгите, в процеса на търсене е истината, а не във всички празни думи, които разменяме в социалните мрежи. В безкритичното споделяне на съмнителни линкове, коментирането на безсмислени материали, преписвани с правописните грешки дори. Целият този шум не може да стъпи и на една минута тишина в най-обикновената библиотека.
Виж още статии за:   Деня на една жена · Блога на Хера · Книгата ·
Коментари
2017-05-27 #1
newbie3
Поздравления за прекрасната статия, г-жо или г-це Цанева! И моето мнение е същото, още повече че майка ми е бивша библиотекарка и също имам опит в това отношение, вкл. от селската библиотека. На мен лично не ми се е налагало да крада книги, но напълно разбирам интереса Ви към наистина ценните заглавия. Тъжно ми е, че днес книгите са на безбожно високи цени, но вярвам, че в скоро време и това ще се урегулира и отново ще станат масово достъпни. Книгата отваря прозорец към светове и океани от информация, които почти нито един уеб сайт не може да ти даде, не и в такава пълнота и анализ на детайлите. Разбира се, има и немалко книги, които са били написани просто да се продават, без съществено значение за четящия ги, но е радващо, че до момента не мога да се оплача от избор на качествени четива у нас. Вярвам, че и в бъдеще ще има немалък избор на такива. :-)
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 11 май - Ден на библиотекаря
· "Всички ние – възрастни и деца, писатели и читатели – сме задължени да мечтаем."
· Прочети безплатно 30 разказа на 30 български автори (линк за сваляне)
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Ако си тъжен, се чувствай поласкан...
· "Правилният път"
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
Виж още статии за:   Деня на една жена · Блога на Хера · Книгата ·
Вторник
16
Юли 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Самота - Райнер Мария Рилке
На дъжд прилича самотата. Тя от морето расне в небесата, надига се от мака на полята и от небето —...
Лятната семейна почивка с богата културна програма - как всички да са доволни?
Дойде ли летният отпуск, хората се разграничаваме на две основни групи - едната половина си представят...
Затова и вие не тъжете
Проявете малко деликатност! Лятото и без това разбира. Сигурно не му е най-приятно да повтаряте, че...
Традицията на коледните базари - II
С какво можем да се почерпим? Тук идва любимата ми част. Кулинарните изкушения са безчет. Като цяло...
Снимките на "Нешънъл джиографик" за 2015 г.
В Нешънъл джиографик не попадат каквито и да е снимки. Там се пращат милиони любителски (и не чак толкова)...
Романс
И достигнахме дивия пролетен бряг през мъглата на яростни клони. Върху мокрия пясък в мъчителен бяг някой...
Бъдеще без клане на животни - биореактори за изкуствено месо
Aмериканска компания ще изгради най-големите в света биореактори за производство на изкуствено месо....
"Защо още съм сама?"
Прибираш се у дома и е така отчайващо тихо. Няма кой да те прегърне през нощта в празното легло. Искаш...
Лятно безвремие с акварелите на Лоран Парселие
Безкрайни летни следобеди, разточителна златна светлина, в която играят палави слънчеви зайчета...Танц...
Лошите моменти идват, за да ни отворят очите за хубавите, които не ценим
Лошите моменти идват, за да ни отворят очите за хубавите, които не ценим....
Виктор Пасков: "Ето този "нищо човек" е най-големият проблем на България"
Големият проблем на България не е беднотията, мизерията или безработицата. Дори и демокрацията не е най-големият...
(Д)еволюцията на банския костюм
Дрехите са едни от белезите, които различават човека от животните. Нашите предци започнали да покриват...
Валери Йорданов: Този свят отдавна е женски - харесвам го точно такъв
Румена войвода е силна жена, жена-войводка. Тя следва своя път, следва своята същност, прави своите жертви....
За какво служи майката
Изложеният по-долу списък е съставен в резултат на напрегната обща работа на една четиринадесет годишна,...
Пътят към Възкресението, разказан в картините на великите майстори
Великите майстори в изобразителното изкуство често са интерперетирали сцени от Бибилията в картините...
Да си спомним с любов за Леда Милева
"Зайченцето бяло цял ден си играло в близката горичка със една сърничка...." Кой от нас не е израснал...
Какво искам да постигна преди да умра
Когато сме малки, имаме толкова много мечти, желания, идеи, дори на възрастните да изглеждат глупави....
Кръгли и здравословни – баодинг топки
Сигурно ви се е случвало, в магазините за сувенири, да се заглеждате в 2 малки топки, нарисувани най-често...
На тази дата: 28 февруари 1870 е учредена Българската екзархия
На 28 февруари 1870 година Високата порта на Османската империя издава ферман, с който узаконява обособяването...
ЗНАК!
Понякога чакаме само един знак от Вселената за да получим разбиране. И ако чакаш такъв. Това Е....
Пикасо в акварели: цвят, изщество, лекота
Масовата публика, че дори и любителите на изобразителното изкуство, са свикнали да свързват Пабло Пикасо...
Бъди (с) този, който те прави щастлив!
Бъди (с) този, който те прави щастлив!...
Актрисата Ема Уотсън за красотата
“Красотата не е в дългата коса, слабите крака, хубавия тен или съвършените зъби. Красотата е в лицето,...
Завещанието на Алфред Нобел: Началото на Нобеловите награди
"Аз, долуподписаният Алфред Бернхард Нобел, като обмислих и реших, с настоящето обявявам моето завещание...
"Жени и вино! Вино и жени!"
I Прости мъртвило, роден край, прости! Пред мене нов живот се днес открива, с нов трепет се сърцето...
"Няколко думи за писателката Леда Милева" - от Ангел Каралийчев
Леда Милева казва, че няма спомени за родната си къща, защото бащин дом не е имала, а нейният баща —...
Няколко важни съвета за безопасност на ски пистата
Очакваните снеговалежи в планинските ни курорти подканват скиорите да се отправят към ски пистите. Но...
Жената - сила и магия II
Самодивите са наричани още вили, диви, кадъни, недефки, самовили, стии и юди. Според народните вярвания...
12 юни - Световен ден против детския труд
Много хора споделят мнението, че колкото по-рано научиш детето си на труд, толкова по-отговорен, самоуверен,...
Честит рожден ден, Никол Кидман!
Никол Кидман е една от най-талантливите актриси на своето поколение. Родена на 20 юни 1967 г., тя има...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook