Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Младата жена видя в опънатото платно, като в огледало, ясно отражение на душата си"


Димитър Талев
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Младият селянин дигна секирата и се нахвърли с голяма сила върху здравите чворести цепеници. Секирата се забиваше дълбоко, те кънтяха, пращяха и се пукаха, високо отскачаха трески. Дори кучето, което се бе свило на сушина в един ъгъл, стана и се премести, като се страхуваше, види се, да не го улучи някоя треска. По едно време Стоян случайно вдигна очи към прозорците отсреща и стори му се, че някой го гледаше оттам. Да, тя стоеше там, зад малките, облепени с груба хартия стъкла, и го гледаше. Той не беше много пъргав, но беше много силен, с голяма глава и широки, малко отпуснати рамена. Цепениците пукаха и се чупеха сякаш не под ударите на секирата, а някак в разголените му ръце, които приличаха на тежки железни лостове. Момата виждаше тая необикновена сила и погледът й гореше от бърза, буйна размисъл.

- Бабо хаджийке - промълви тя.

Бабата дремеше край огнището в своя оръфан атлазен кюрк и не я чу. И по-добре - младата жена не се решаваше да изрече гласно мислите си, "Да, бабо хаджийке, аз, внучката на хаджи Серафим, искам да се омъжа за тоя селянин, който цепи дървата ни вън. Не плачи, бабо хаджийке, не пищи, не проклинай - това си е така. Кой ще ме вземе - сирак и толкова бедна, па макар и внучка на хаджи Серафим? Кой ще ме вземе с тая рухнала къща и с тебе, бабо, а съм вече на двайсет и пет години... Но какво съм намислила аз? Селянин, за пръв път го виждам... Пък ето, сама го извиках от пътя..."

Тя се отдръпна от прозореца и тръгна из къщи да си потърси някаква работа, да се залиса с други мисли. Не можеше да се залови с нищо - всичко беше изчистено, подредено, всичко беше на мястото си. През цялата сутрин, както винаги, бе чистила и подреждала къщата, минал бе и обедът, очакваше я само гергефът на миндера в ъгъла на стаята, до прозореца. Тя го остави преди малко, когато излезе за цепача, и сега отново седна там. По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници, строго симетрични и чисти, без нито едно възелче или погрешен бод. Те поразяваха със своята сложност и дълбока планомерност, нямаше нито една излишна чертица или фигура и всички - толкова различни по багри и толкова разнообразни по форма и посока - бяха свързани в едно цяло, в една обща, дълбока и прекрасна мисъл. В подбора на багрите и в неуловимата на пръв поглед хармония, в която се сливаха, тлееше скрита, сподавена, но непобедима скръб и само тук-там ярко пламваха искри на смели надежди, на твърда, непоколебима вяра и храбър, мъжествен дух. Като се наведе отново над гергефа и тънката игла блестеше между пръстите й, младата жена видя в опънатото платно, като в огледало, ясно отражение на душата си, образите и на своите най-скрити мисли, а отвън кънтяха тежките удари на острата секира на селянина.

Тя се виждаше изправена пред една истина - сурова, жестока, неумолима. И застана смело срещу нея: "Какво ще стане с нас, след като изядем и последните неколко остатъци от богатството на дедо хаджи Серафим? Ще тръгнем да просим ли? Ти, бабо хаджийке, която цел живот си тънела в богатство и разкош и сега зъзнеш пред студеното огнище, и аз, която чернея в своята младост... Но не изпреварвам ли аз с мислите си това, което не ще мога да сторя? Много бърза моят кон... Не, не бърза и ясно виждам аз какво може да стане. Отдавна чакам аз и все чакам..." Тя изеднаж се успокои: "Нека остане тоя да нощува в плевнята, пък ще видим." Младата жена бодна смело иглата и подхвана тънка светлосиня ивица, която заблестя между другите цветове по платното - на широки и по-тесни ивици, в строго правилни геометрични фигури и хармонично гъвкави криволици, плътни, гъсто наситени, тъмни често и до черно, ала чисти и прозрачно дълбоки.

Откъс от "Железният светилник"
Автор на картината: Владимир Димитров - Майстора
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение...
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Петък
12
Август 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
"...Друга няма по-сладка думица от мама"
Рокличката пак съдрана Месечинко виторога, светлолика, дяволита, що ме гледаш толкоз строго? Да...
Всички цветове на едно място
Замисляли ли сте се, дали всички цветове могат да бъдат описани? Абсолютно всички на света? Подобен труд...
Забравените илюстрации на Салвадор Дали към "Алиса в страната на чудесата"
Салвадор Дали, известен и вече любимец на арт средите художник, се съгласява към края на 60-те да илюстрира...
Петнистото езеро в Канада
Петнистото езеро е уникален природен феномен, който привлича любителите на природата от цял свят. ...
Кои видове калъфи са най-подходящи за iphone 13 Pro?
Едно от очарованията на технологията на Apple е огромния брой аксесоари за всеки вкус. Стотици производители...
Дежавю – тайнственият феномен I
Едва ли е необходимо да обясняваме надълго и нашироко, какво е дежавю. По правило то ни застига в съвсем...
Затова и вие не тъжете
Проявете малко деликатност! Лятото и без това разбира. Сигурно не му е най-приятно да повтаряте, че...
"Мамо, у дома всичко е наред"
Докато майките отсъстват, моментално се възцарява хаос. Мъжете имат вроден талант отново да се вдетеняват,...
Благи думи за Благовещение: "За дъщеря ми...за мен ти си всичко"
За мен ти си всичко, а щом погледна в очите ти, виждам изцяло нов свят, безкраен като галактика! Мария...
"Моля ви, кажете ми истината: Има ли дядо Коледа?"
Как писмото на 8-годишната Вирджиния О'Хенлън се превръща в най-препечатваната вестникарска статия до...
По случай Мечкинден WWF разказва историята на спасеното мече Митко
Днес, 30 ноември, отбелязваме Мечкинден. Природозащитната организация WWF обръща специално внимание...
Така прониква светлината
Във всяко нещо скрита е пукнатина. Така прониква светлината...
Рибарски живот - Никола Вапцаров
Ти виждаш: издути платна, луна на небето излезла, и мислиш: живот е това, живот преизпълнен с поезия. Отгоре...
Наистина ли си отива лятото...
Наистина ли си отива лятото? Наистина ли? Лятото ме гледаше. С очите си отново ме целуваше. А вятърът...
Рибарят
Имало един рибар. Живеел в малко, красиво, крайбрежно селце. Сутрин никога не бързал да става, спял до...
16 ноември - Световен ден на толерантността
Световният ден на толерантността е учреден от ООН през 1996 г. Тази ценност на нашето глобално общество...
Какво мислят майките за себе си?
"Определено има дни, в които се съмнявам в моите способности на майка" "Иска ми се да съм по- уверена...
Жорж Сименон: "В живота няма престъпници, има само жертви."
„Давайки домашни упражнения, учителите се целят в учениците, но улучват родителите. „Всеки счита себе...
10 начина да използваме тефтер с бели страници
В този свръхдигитален век хартията и писането на ръка все повече губят вниманието на хората. Всичко може...
Заключваха ме...
Заключваха ме - счупвах всяка брава, не чувствах как вината в мен тече! А в сянката ми девствено лилава се...
Понякога при случайно движение
Понякога при случайно движение ръката ми докосва твоята ръка китката ти или пък тялото ми напъхано...
Винтидж коледни картички
Коледа винаги ми е леко винтидж. Всъщност аз искам да е такава. Ако през другото време летя към бъдещето,...
Благи думи за Благовещение - край на играта и кои участници спечелиха
Приятели, нашата игра - Благи думи за Благовещение, завърши! Не можем да ви опишем с думи радостта от...
Saudade
Понякога по средата на деня, както си седя на стола пред компютъра, чувам глас на чужд език да ме зове....
Страстният свят на фламенкото
Кокетно вечерно заведение, някъде из Барселона... Приглушена обстановка и маси, пълни с трепет и вълнение....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook