Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Младата жена видя в опънатото платно, като в огледало, ясно отражение на душата си"


Димитър Талев
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Младият селянин дигна секирата и се нахвърли с голяма сила върху здравите чворести цепеници. Секирата се забиваше дълбоко, те кънтяха, пращяха и се пукаха, високо отскачаха трески. Дори кучето, което се бе свило на сушина в един ъгъл, стана и се премести, като се страхуваше, види се, да не го улучи някоя треска. По едно време Стоян случайно вдигна очи към прозорците отсреща и стори му се, че някой го гледаше оттам. Да, тя стоеше там, зад малките, облепени с груба хартия стъкла, и го гледаше. Той не беше много пъргав, но беше много силен, с голяма глава и широки, малко отпуснати рамена. Цепениците пукаха и се чупеха сякаш не под ударите на секирата, а някак в разголените му ръце, които приличаха на тежки железни лостове. Момата виждаше тая необикновена сила и погледът й гореше от бърза, буйна размисъл.

- Бабо хаджийке - промълви тя.

Бабата дремеше край огнището в своя оръфан атлазен кюрк и не я чу. И по-добре - младата жена не се решаваше да изрече гласно мислите си, "Да, бабо хаджийке, аз, внучката на хаджи Серафим, искам да се омъжа за тоя селянин, който цепи дървата ни вън. Не плачи, бабо хаджийке, не пищи, не проклинай - това си е така. Кой ще ме вземе - сирак и толкова бедна, па макар и внучка на хаджи Серафим? Кой ще ме вземе с тая рухнала къща и с тебе, бабо, а съм вече на двайсет и пет години... Но какво съм намислила аз? Селянин, за пръв път го виждам... Пък ето, сама го извиках от пътя..."

Тя се отдръпна от прозореца и тръгна из къщи да си потърси някаква работа, да се залиса с други мисли. Не можеше да се залови с нищо - всичко беше изчистено, подредено, всичко беше на мястото си. През цялата сутрин, както винаги, бе чистила и подреждала къщата, минал бе и обедът, очакваше я само гергефът на миндера в ъгъла на стаята, до прозореца. Тя го остави преди малко, когато излезе за цепача, и сега отново седна там. По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници, строго симетрични и чисти, без нито едно възелче или погрешен бод. Те поразяваха със своята сложност и дълбока планомерност, нямаше нито една излишна чертица или фигура и всички - толкова различни по багри и толкова разнообразни по форма и посока - бяха свързани в едно цяло, в една обща, дълбока и прекрасна мисъл. В подбора на багрите и в неуловимата на пръв поглед хармония, в която се сливаха, тлееше скрита, сподавена, но непобедима скръб и само тук-там ярко пламваха искри на смели надежди, на твърда, непоколебима вяра и храбър, мъжествен дух. Като се наведе отново над гергефа и тънката игла блестеше между пръстите й, младата жена видя в опънатото платно, като в огледало, ясно отражение на душата си, образите и на своите най-скрити мисли, а отвън кънтяха тежките удари на острата секира на селянина.

Тя се виждаше изправена пред една истина - сурова, жестока, неумолима. И застана смело срещу нея: "Какво ще стане с нас, след като изядем и последните неколко остатъци от богатството на дедо хаджи Серафим? Ще тръгнем да просим ли? Ти, бабо хаджийке, която цел живот си тънела в богатство и разкош и сега зъзнеш пред студеното огнище, и аз, която чернея в своята младост... Но не изпреварвам ли аз с мислите си това, което не ще мога да сторя? Много бърза моят кон... Не, не бърза и ясно виждам аз какво може да стане. Отдавна чакам аз и все чакам..." Тя изеднаж се успокои: "Нека остане тоя да нощува в плевнята, пък ще видим." Младата жена бодна смело иглата и подхвана тънка светлосиня ивица, която заблестя между другите цветове по платното - на широки и по-тесни ивици, в строго правилни геометрични фигури и хармонично гъвкави криволици, плътни, гъсто наситени, тъмни често и до черно, ала чисти и прозрачно дълбоки.

Откъс от "Железният светилник"
Автор на картината: Владимир Димитров - Майстора
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение...
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Неделя
14
Август 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
22 март - Денят на водата
Световният ден на водата бива ежегодно отбелязван на 22 март. Инициативата възниква през 1992 г. по време...
Древното изкуство на физиогномиката
В Древна Гърция Аристотел създава теория, която твърди, че можем да разберем нечий характер според чертите...
Из "Гитанджали" на Рабиндранат Тагор
Рабиндранат Тагор (1861-1941) e индийски писател, поет, философ, композитор, педагог, художник, общественик....
Кулинарните специалитети на Испания - II
Зехтинът. Стъпвайки на иберийска земя с изненада разбрах, че Испания (и по-точно Андалусия) е най-големият...
Човекът не е остров...
За кого бие камбаната Човекът не е остров вътре в себе си затворен; човекът има връзка с континента, той...
Да учиш азбуката отново - II
Дончо Дончо завършва промишлено училище по корабостроене и логично казармената служба я...
Полуистини за полухора
Не общувай с полувлюбени, не се сприятелявай с полуприятели, не чети от полударовити, не живей полуживот,...
Ако не знаеш какъв е смисълът, потърси страстта си. Тя ще те отведе при него
Ако не знаеш какъв е смисълът, потърси страстта си. Тя ще те отведе при него....
Край на играта ни "Пролет с Hera.bg"
Привет, приятели! С най- голямо удоволствие обявяваме победителите и слагаме край на нашия пролетен конкурс,...
Вижте какво се случва, когато детските рисунки се превърнат в реалност
Какво се случва, когато таткото на шест годишен хлапак, който обича да рисува, пресъздаде творенията...
Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
Непреходният поп-шик се завръща и тази есен в колекциите за градска мода на дизайнерите. За офиса или...
Джоузеф Хелър: "Ако характерът е съдба, тогава добрите хора са обречени."
"Съдбата е нещо добро, когато се развива в твоя полза. Когато не се развива в твоя полза, не я наричай...
Да бъдеш мъж
Ако владееш се, когато всички, треперят, а наричат теб страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш,...
Вино - в моята ръка и сега...
Виното се пие на точното място и в точното време. В моята ръка. И сега!...
Любими гатанки за деца от Асен Разцветников
Бяла, бяла лехица с черна, черна пшеница, жънеме я с очите, мелиме я с главите и с погача богата храниме...
17 февруари - Ден на спонтанните актове на доброта
И този Свети Валентин не премина без спорове дали трябва да показваме обичта си само веднъж годишно....
И роза
бяло платно. нямам четка. нямам бои. не. боли. светлина струи. в мига. в звука. прозорче. няма...
Тайните на гейшите
"В живота си съм усвоила единствено изкуствата и любовната игра", четем в "Последната гейша" на Сайо...
Най-търсеното в Гугъл през 2017 г. с посланието "Как да продължим напред?"
Интернет търсачката Google разкри какво са търсили хората по света през 2017 година. За България Григор...
Теодор Ушев: "Артистите ни дадоха продукцията си безвъзмездно. Без хленчения"
Теодор Ушев, аниматор с десетки награди от последните си два филма - "Сляпата Вайша" и "Физика на тъгата",...
Хората са като реките
Едно от най-обичайните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества,...
Морето е човек, забравил нещо
Морето е човек, забравил нещо То тръгва към брега и пак се връща. Припряно мачка синята си дрешка, джобовете...
Учете се да обичате усамотението
Учете се да обичате усамотението, да бъдете сами със себе си повече. Трагедията на днешните млади хора...
Изобретяването на синьото
Синият цвят има дълга и сложна история - от наметалата на ренесансовите мадони до обикновените докерски...
Защо харчим в ресторантите повече, отколкото сме предвидили?
Когато отиваме да хапнем, обикновено сме гладни или това е най-подходящото място да се срещнем с някого....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook