Жената-есен

Няма значение, на колко години е всъщност... Тя не тъгува за младост, защото е пълна с изненади, от които най-непокорната е , че тя е млада като началото на септември. Тя е безгрижното циганско лято на възрастта си. Красива като хризантема и опиваща като вино, което доскоро е било само грозде в лозниците.
Жената-есен е топла и сбъдната. Тя знае какво иска и още по-важното, че знае как да го получи. Тя е съвършена, защото нищо не може да я уплаши и спре. Тя е претичала своята пролет и дълго е горяла в красивото си лято. Има спомени, които може да заключи само в една песен.

Тя е рисувана, тя е отричана, тя е целувана и просто обичана. Децата ѝ са подарък, който все още разгъва с вълнение, удивление и възторг. Понякога се чувства могъща като земята, а в следващия миг прохожда в света на сетивата. Никога не е била по-сигурна в себе си. Прочела е всички приказки … Понякога се събужда като след стогодишен сън, само и само да открие, че има още ръце за прегръщане.

Жената есен трудно тъгува, но тогава валят дъждове от очите ѝ. Всичките ѝ приятели се готвят за дълго зимуване, а тя все още си има щурец в ухото.
С последното ято е изпращала надеждите си, присвивайки очи да не видят децата ѝ. Събира вести от тях, като пера по земята.
Тя ухае на вятър, на дъжд и на кестени, още горещи – като обещание.

Има очи на септември и сърце на момиче.
Тя би повярвала само на онзи, който ще я оцвети в златисто.
Защото за всичко е платила с душата си.