Откъс от "Ненакърнимо" на Людмил Станев

Най-добре е да се изживее зимата на село. Само на село тишината се чува осезаемо. И в синия скреж, като в някаква мека магия, потъват всички човешки шумове, пък и тези, които природата произвежда.
След като снегът погълне шумовете, къде отиват те не зная, но съм виждал, как сойките дори млъкват, когато земята побелее.
Стоят те сгушени на някой клон, доколкото е удобно на клон да се гуши човек. Стоят си те гушнати и мълчат. Тъй като са гушнати, раменцата са им по-високо от главите и сякаш те постоянно и на всеки евентуален въпрос отговарят - не знам.
И тогава именно, като един Чарли Чаплин повдигат раменцата си, които са всъщност облите крайчета на крилете им. Снегът си стои, нищо не прави, само все повече се трупа и поглъща шумовете."

"Ненакърнимо", Людмил Станев