На есента - Джон Кийтс

Мъглив сезон на сочни плодове богат,
на зреещото слънце по-добър приятел няма;
в заговор са да отрупат c благодат
лозята, що се ширят край покриви от слама;
мъхecти овошки да се свеждат сите,
под ябълки от захар до сърцето чак;
тикви да набъбват и сладки ядки
лешници издуват; да цъфнат пак
и пак късни цветя за пчелите,
та да се лъжат те, че все топли ще са дните,
щом лятото препълва медените питки.

Кой ли твоето имане не позна?
Случва се - скиталец те заварва
приседнала в хамбар по ранина,
веялката на вятъра косата ти развява;
или спиш в едва ожъната бразда,
от мирис на мак упоена, сърпът спираш,
пощадилa сноп цветя и класове:
друг път c баберките на глава
право през поток минаваш;
или до пресата за сайдер, гледаш
търпеливо как сълзи с часове.

Но де са песните на пролетта? Kъде?
Забрави ги, ти музика си имаш своя, -
щом облаци-бразди нагиздят чезнещия ден,
и стърнищата oбагрят c розова боя;
тогава жалнo комарчета тъгуват
сред речните върби, тe веят клони нависоко
или c лекия вятър танцуват;
край потока стръмен едри агнета тънко блеят;
щурци в храстите свирят; и ето, меко
дрозд подсвирна откъм дерето;
a в небето лястовички сбират се и пеят.

Джон Кийтс (31 октомври 1795 - 23 февруари 1821 г.)
превод: Христина Керанова