Жените в живота на Васил Левски

Едва ли има друга личност в българската история, обвита с толкова светъл ореол като Васил Левски. За всеки друг наш герой се намират изследователи, които откриват противоречията, бурните страсти, човешките слабости. Апостолът на свободата е единствената чиста, неопетнена личност, жертваща се докрай и отричаща себе си в името на една идеалистична идея.

Много са тайните и загадките около най-чистия български образ, които и до днес вълнуват историци и сънародници. Една от тях е - имало ли е жена до Апостола и какви са били отношенията им? Много жени е срещал Левски по пътя си и те са играли немалка роля в живота му.

Майката на Васил Левски - Гина Кунчева

Родената в Сопот Гина Кунчева пристига като дете с родителите си в град Карлово. В семейството й са общо 9 деца. Тук на около 25 годишна възраст тя се омъжва за бояджията на гайтани Иван Кунчев. Раждат им се 6 деца: Кунчо, Яна, Васил, Христо, Петър и Мария. Гина остава рано вдовица и сама отглежда многобройната си челяд. За да свързва двата края, се принуждава да преде и тъче чужда стока, да слугува по къщите на чорбаджиите. Била е жена с твърд характер, която въпреки несгодите, се опитва да даде най-доброто образование на децата си. Свидетел е на смъртта на четири от тях. Гина съзнава риска и опасността от пътя, който поема синът й Васил. Дали се е страхувала и го е упреквала за живота, който води, сведения няма. Но винаги твърдо застава зад него и го брани с всички сили. Именно на майка си на Великден 1864 г. Васил предава отрязаните си коси с молба да ги пази и когато научи за смъртта му да ги опее и погребе според християнския обичай.

През юни 1869 г. властите са по следите на Апостола, стигат до семейната къща и откриват майка му в дома на Иван Фурнаджиев, съпруг на най-малката й сестра Мария. Клетата жена е подложена на разпити за дейността на сина си, но тя твърдо мълчи. Следват жестоки мъчения, връзват я за кофата и я пускат в кладенеца на двора със заплахата, че ще отрежат въжетата. Въпреки всичко, Гина не проронва и дума. Хрониките свидетелстват, че когато й съобщават за смъртта на сина й, тя изрича думите:



Въпреки това изпълнява заръката и занася косите му при поп Костадин, който ги опява, но ги съхранява до своята смърт, а не ги погребва. Самата тя не успява да доживее Освобождението, умира на 27 януари 1878 г. Тъжна е гибелта на майката на най-великия българин. Трудният живот, смъртта на четири от чедата й, злочестата и немотна съдба на единствените две деца, които оживяват (Яна и Петър) са причина да избере сама смъртта, като се хвърли в кладенец.

Сестрата на Васил Левски - Яна Кунчева

Важна част от живота на Апостола заема сестра му Яна. Тя подкрепя всички негови начинания и неведнъж рискува живота си, за да го спаси. Именно в дома на съпруга й братът Васил се крие многократно. Оттук тръгва по пътя за Легията на Раковски в Белград. Всеки път, когато Васил Левски се връща в родното Карлово, гостува на сестра си. След смъртта на майката Гина Кунчева, косите на Апостола се съхраняват от сестра му. През 1907 г. Яна ги предава на Mинистъра на просвещението, за да могат да стигнат до идните поколения.



Яна е единствената от братята и сестрите на Левски, която създава свое собствено семейство и ражда 9 деца. Днешните единствени наследници на Васил Левски тръгват именно от нейния род. Тъжна е съдбата на Яна и след Освобождението. За съжаление, голяма част от истинските герои на България и техните близки са забравени. Тя живее в такава немотия, че дори се налага да иска помощ от тогавашното Народно събрание. Един от близките съратници на брат й, Захари Стоянов, се застъпва за нея.

Съратнички на Левски в делото му

Васил Левски бил красив, добър, скромен и много сладкодумен. Обаянието му лесно привлича представителките на нежния пол, които той въвлича в делото си. Немалко са жените, които го укриват и подкрепят по пътя към неговота Голгота. Самият той е разказвал как при бягане от преследващи го турци, се укрива в Пазарджик в къщата на вдовица с две деца. Той споделя пред жената за тегобите на българския народ и на какъв риск се е подложил. Накрая я пита „Децата ти няма ли да ме издадат?” „Ще ги убия веднага”, отговаря хладнокръвно вдовицата. Историята не помни името на тази българка, но помни имената на други дами, заразени от смелостта му. Неда Цветкова и Величка Хашнова са сред малкото жени, които посвещават живота си на великото народно освободително дело. И двете дочакват Освобождението и разказват спомените си за неуловимия Апостол на свободата.

Имената на тези две радетелки се споменават в биографията на Захари Стоянов. След предателство и заплаха архивът на Левски да попадне в ръцете на турската полиция, Неда Цветкова се изкачва на покрива на къщата на карловчанина Станю Табанлията и го предава на Апостола. Величка Хашнова разкрива донякъде истината за предателството на поп Кръстьо и спасява части от архива на Левски. Самата тя разказва, че след освобождаването на поп Кръстьо от затвора на 18 ноември 1972 г. тя получила три последователни писма, хвърлени през нощта в двора й, с подписа на Левски, в които пишело да занесе кореспонденцията му на лозето си и че именно Левски ще я вземе оттам. Жената заподозрява предателството веднага, защото познава почерка на омразния Кръстьо и не се подвежда. Така и тя спасява архива на Апостола.

Имал ли е Левски любима?

Според Захари Стоянов интимните трепети били напълно чужди на Апостола, „погледът му не е блуждаел по некоя белозабрадена карловчанка, а гърдите му не въздишали по незабравима изгора”. Левски е изцяло и всеотдайно отдаден на народното дело, жертва напълно себе си, личните си нужди, желания. Според изследователите на личността му, той не само не създава семейство, но няма интимна връзка с жена през целия си живот. Въпреки това има няколко жени, които докосват сърцето му и изиграват немалка, макар и само „платонична” роля в живота на младия революционер.

Девойката Йова от с. Войнягово

В периода 1864-66 г. Васил Левски учителства в карловското село Войнягово. Днешната председателка на читалището разказва спомени, предавани от поколенията, че пастирите от селото често срещат Даскала (така наричали Васил Левски) да се разхожда сред близките гори и да пее. Именно в това село по време на даскалуването Васил Левски среща красивата и трудолюбива девойка Йова. По време на седенките Левски винаги приканва девойката да пеят заедно любимите му песни. Веднъж при посещение във Войнягово, Левски й подарява герданче. След като „Даскала” напуска селото завинаги, младата девойка дълго време не се задомява. Когато най-после се омъжва, настоява синът й да стане учител, въпреки че баща му има дюкян и може да го посвети в търговсвските дела. През 1873 г. в селцето идва новината за обесването на техния любим „даскал”. Църковната камбана бие една седмица, а жените носят черни дрехи и забрадки, които не свалят няколко години.

Карловската монахиня Ана Бояджиева

Друга млада дама, която пленява вниманието на Левски, е карловската монахиня Ана Бояджиева. Апостолът среща девойката в Белград, когато е в легията на Раковски, но всъщност те се познават отпреди, тъй като и двамата са от Карлово. В Белград Ана учи богословие и приема монашеското име Евгения. Романтиката между двамата включва подарък на портрет с униформа от Втората легия от страна на Левски, а Евгения му връща жеста като му изплита ръкавици заради тежката и студена зима. Срещат се няколко пъти в родното Карлово, където монахинята се връща, след като завършва училището в Белград. Изтъкнатият историк Божидар Димитров също е категоричен „Около Левски има жена, която споделя леглото му, и то монахиня”. Много български историци скачат възмутени от това смело твърдение, потъмняващо идеализирания образ на Апостола. Други смятат, че това е истина, но връзката между двамата е чисто духовна, платонична, без всякаква физическа близост. Самата Евгения била твърде пестелива по отношение на връзката си с Апостола, затова сведенията се базират само на няколко техни съвременници.

Дали в сърцето на Апостола е имало място за девойка, едва ли някога ще се разбере със сигурност. Истината е, че със своето обаяние, смелост, себераздаване и всеотдайност към един идеал, Васил Левски е вдъхновявал не една и две дами, които с готовност са приемали да станат част от неговия път.