"Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република""
 Бай Каравелов,
Вие като честен и свободен български вестникар, такъв Ви показва и листът "Свобода", който издавате, [се борите] без разлика за всеки народ, който би показал, [че иска] да живее [свободно].
Ние, българите, бяхме честити чак сега да се сдобием с напълно свободен вестник, [който] дава право на всекиго да представи народното ни мнение пред света. И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът - в България, Тракия [и] Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, [те] ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република". Същото желаем и на братята сърби, черногорци, румънци и пр. да не остават след нас [и] в едно и също време да дадат гласа си. Време е с един труд да спечелим онова, което са търсили и търсят братята французи, т.е. млада Франция, млада Русия и пр. Колко скъпо и с какви загуби? Брат брата, син баща, бащата сина си да убива? Сега е време да преварим това зло. [Защо да водим] втора борба? Сега е лесно и можем с малко материал да се спасим от това гнусно и невярно тиранство, сто пъти по-назад от нас във всичко. Неговите топове, неговите игленки пушки са в нашите ръце. Само ни трябва още мъничко време да поработим [няколко] години. Но [само] тогава [след като поработим], бай Каравелов, както ви пиша в писмата с братя Марина [п. Луканов] и Иван [Драсов], с божя воля ще съсипем гнилата и страхлива държава, та да съзидаме друга многотрайна по новото зидане. Да съсипем, казвам, гнилата и беззаконна държава, но не хората, не жените и децата им. [Стига] само да се покорят на горните свети закони, [те ще са на] равно с българина.
Бай редакторе, чрез вестника Ви или както намерите за по-добре, да питаме братята сърби: ще ли ни подадат ръка против общия ни враг в едно време, или не? Нека ни кажат искрено, та да знаем какво да работим и ние, и те, щото да не проливаме много кръв. Срамно е ние да сравняваме силата си с такива гламавци, каквито са турците... Когато неприятелят ми е по-гламав от мене, той е в ръцете ми с всичкия си материал.
Питаме: сега, когато искаме да вървим към правия живот и свобода, кой може да застане на пътя ни, ако не иска барим гласа си да даде за доброто? Мисля никой [няма] да смее.
[Трябва] да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно. И ние, българите, отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчванията на грабнатите ни невръстни деца, обезчестяването на девойките и жените ни от турците са били всекидневно оплаквани с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия прегракнал глас - никакъв отзив, отникъде помощ, напротив, стават учители против нас. Тогава где остава тяхното образование и човещина? И все тъй ли ще се оплакваме и ще се надяваме на техните лъжи? Не, наместо сълзи, сега леем куршуми, а надеждата ни е на Правосъдния и на нашите мишци. Ето че идем, господин редакторе, чрез вестника Ви да представим народното мнение пред света.
Дописка на В. Левски до в. "Свобода",
писана през втората половина на 1870 г.,
а публикувана в "Свобода" на 13.02.1871 г.
Източник: apostola.free.bg |
|
|
Събота 19 Юли 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
 Есенна вечер - с поезията на Петя Дубарова
Сред настръхнали дървета
с крачка бавна и предвзета
се разхожда сънен вятър
с корона от листа,
а...
 Рибарски живот - Никола Вапцаров
Ти виждаш:
издути платна,
луна на небето излезла,
и мислиш:
живот е това,
живот преизпълнен с поезия.
Отгоре...
 "Глупаците" на Доньо Донев
„Голямото удовлетворение за мен е, като видя целия салон усмихнат на мой филм. Обаче най ми е приятно,...
 Едит Пиаф: "Без любов сме нищо."
"Пеенето е начин да избягаш. Това е друг свят. Аз вече не съм на Земята."
"Не ме е грижа какво казват...
 Св. Патриарх Евтимий Търновски - пазител на българския народ
Защото кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания, неговите учения, труда и потта...
  13 вечни истини за Живота от Габриел Гарсия Маркес
1. Обичам те не затова, какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб...
2. Никой не заслужава...
   Неповторимата Прага - III
Пражкият храд
Обиколката ни на Прага продължава. Следващата ми цел е Пражкият храд или Градската крепост....
  Легендата за Спартак и българската следа в нея
Спартак е един от най-популярните герои от древността. Няколко книги са посветени на живота му и оглавяваното...
 Любимите книги на детството
Детството е вълшебно време. То е магията на мечтите, на измисленото. Въображението на децата рисува света...
 Ви(в)а Адриатика I: Към заветната цел
Виа (от лат. – път) Адриатика преминава през цялото западно крайбрежие на Йонийско и Адриатическо море...
 Нека в днешния ден да обърнем поглед към възрастните хора около нас
От утре, понеделник, всички най-вероятно ще се върнем към работата си. Колкото и както можем. Но ще опитаме....
  Лятно безвремие с акварелите на Лоран Парселие
Безкрайни летни следобеди, разточителна златна светлина, в която играят палави слънчеви зайчета...Танц...
  Етъра - Разходка на Великден
Точно на Великден, на Велика Събота, решаваме да се разходим извън града. Слънцето грее, птичките пеят,...
  Истинската и огледалната Алиса
Безспорно най-известната Алиса в света е приказната героиня на Луис Карол. Нейните премеждия в Страната...
 Смелостта да сбъднем мечтите си
Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Но ни дава смелост да го сторим са...
 Беладоната и чародейната сила на прелъстяването
Имената на беладоната съхраняват от векове тайнствената й мощ. Противоречието на нейната употреба се...
  Миражът – изумителен феномен
Когато се заговори за мираж, първата асоциация е за пустиня, изнурени пътници и призрачен оазис в далечината,...
 Народните будители: Софроний Врачански
"Затова ся трудя и аз сеги, денем и нощем, да изпиша няколико книги по нашему болгарскому язику."
"Защото...
  За това как да се грижим за жените и как да се отнасяме с тях
Малкият Джек и малката Джил, като слизали по хълма, паднали, ударили си коленцата, ожулили си нослетата...
 Самюел Бекет: "Единственият шанс за промяна е, ако отворим очите си и съзрем хаоса."
Някога опита. Провали се. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре.
Не...
|