Любовта побеждава всичко. Или за коледното примирие на 1914 г.

На Коледа се случват чудеса. Едва ли има по-голямо клише от това, но ето още едно – любовта побеждава всичко. Обединете тези две клишета и ще получите един безспорен прецедент в човешката история, който ще промени мнението ви за клишетата.

Казват, че в историята на войните Първата световна война е най-страшната. Тя за пръв път показва целия ужас на глобалната война. Западналото вече буржоазно общество е втрещено колко далеч може да се стигне във войната – обезобразените войници, гладът, жертвите, далечните фронтове. Обезверени за какво въобще се бият, без знанието, досега какво е възможно изобщо на война – Европа никога не е срещала такова отчаяние до този момент.

На 7 декември 1914 гр. току-що избраният папа Бенедикт XV призовава за временно спиране на военните действия, докато трае Коледа. За това си дело и за приноса си в сключването на мира по-късно, той е наричан „Проповедника за мир”. Естествено, никой не се вслушва в думите му. Войниците продължават да гинат в окопите, далеч от дома и семейството и да тънат в отчаяние, тази война най-сетне да свърши. И когато настъпва Коледа на 2014 г. това е най-тъжната Коледа, която хората са преживявали.

Едва ли можем да си представим какво е на фронта – студ на открито, който отдавна се е пропил не само в костите, но и в душите. Глад, който надминава, не само липсата на вечеря, а достига границите на човешките възможности за оцеляване. Това положение е навсякъде на Западния фронт. В тази коледна вечер над окопите в в областта Ипр, около Сен Ивон, между Франция и Белгия се разнася коледна песен. "Oh, Tannenbaum" пеят немските войници, в началото несигурно, но като чуват "Oh, Christmas tree" (която е същата песен, преведена на английски) стават по-уверени. В края на песента от двете страни с окопи, над Ничията земя между тях, се чуват възгласи: „Весела Коледа!”, „Весели празници!”. Войниците окичват със свещи барикадите и постепенно излизат от окопите. На Ничията земя се срещат довчера избиващите се страни, ръкостискат и дори се прегръщат. Разменят сувенири като копчета, емблеми, фуражки, разменят търсени стоки – алкохол, тютюн, шоколад и показват снимки на близките си.

На Коледа през деня тази странна случка се повтаря. Без страх и като стари приятели войниците общуват помежду си, някои без да знаят езика на другия. Помагат си да погребат другари дори. Новината се разчува и са дадени заповеди това странно примирие да спре и да се върне старото положение. На някои фронтове се вслушват, но на други – примирието трае до първия ден на 1915 г. А тогава се случва нещо също така велико – войници на Англия и Германия изиграват напълно миролюбив футболен мач, с което записват златни редове в историята на футбола и спорта изобщо.



Уморени от войната, обезсилени от убийства и достигнали до този момент, когато всичко ти става напълно безразлично и не знаеш защо си там – същите тези обезверени момчета намират спасение, макар за малко, в този заразителен порив на душата – човечността. На Коледа се случват чудеса – спонтанен мир между воюващите, дух на веселие сред най-голямото нещастие, търпимост и великодушие в най-тъмните дни на човечеството – войната.

В момента на много места продължават да се водят военни конфликти, които да вадят най-лошото у нас, хората, но Слава Богу, има и Коледа, която да изважда и най-доброто.