Неразбраният Атанас Далчев

"Да не беше никога изгрявал
оня жарък и задушен ден!
Изгорен от жажда, се наведох,
знойни устни за да разхладя,
а ликът ми падна омагесан
в ручея въз бързата вода
и вълните мигом го понесоха
надолу — кой го знай къде…"

„Ручей”

Атанас Далчев винаги е оставал далеч от прожекторите на литературната слава. В страна като нашата, в която повечето поети горят от страсти, невъзможни копнежи по любов, свобода, смърт, където думите са гръмки и винаги силни, като удари, и дори нежността е максималистка, Далчев е точно обратния полюс. Той е интелектуален, скромен, твърде модерен за някои, със семпъл изказ и може би затова - все още е твърде неразбран.

Животът му не е белязан от голяма невъзможна любов, от трагедии и превратности, съвременниците му го помнят като тих и спокоен човек, който обича изкуството, семейството си и разходките. Освен ако не се падне на матура, негови стихотворения рядко се цитират и кръжат в публичното пространство, годишнините му – също така рядко се отбелязват.

Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 в гр. Солун. По време на Балканската война семейството му се мести постоянно, но през 1914 г се заселва в София, а Далчев се записва ученик в Първа мъжка гимназия. През 1921 г. е издадено първото му стихотворение „Залези”. Година след завършването започва да учи философия, а после педагогика в Софийския университет.

Атанас Далчев и съпругата му Анастасия, 1939 г.. Снимка: в-к "Новинар"

В ранната си младост Далчев е силно повлиян от западната философска мисъл и интелектуалният му почерк започва да личи в творчеството му. В тези години започва да се развива психоанализата, модернистичните течения в изкуството като експресионизъм с център Германия. Далчев често пътува в Европа, брат му Любомир Далчев учи скулптура в Рим и по време на гостуването си там, Далчев слуша лекции по история на изкуството. Първата си самостоятелна стихосбирка „Прозорец“ издава през 1926 г., а през 1928 г е сборникът „Стихотворения”.

През 1927 г. Далчев и Димитър Пантелеев, Чавдар Мутафов, Константин Гълъбов, Светослав Минков създават новия литературен кръг – „Стрелец”. Кръгът се разграничава от символистите и блуждаенето им в абстракции и се стреми да приближи новосъбудената българска публика към модерна Европа, западната философия и изкуство. Кръгът обаче не се радва на особена популярност сред широката публика.

През 1928-1929 Далчев слуша лекции в Париж и е повлиян от френската култура. През 1930 г. издава стихосбирката „Париж” , а през 1937 г. "Ангелът на Шартр".

"...Ти сякаш слиташ като птица
всред облаци и ветрове
и носиш в своята десница
не меч и смърт, а благовест.

Ти идваш не души да вземаш,
ти идваш да благословиш
еднакво всички: и човека
ведно със слабите треви.

И ето грее слънце: ден е.
Синее стихналата вис.
Светът блести, цъфти пред мене
като старинна стъклопис..."

"Ангелът на Шартр"

След Париж Далчев започва все повече да се занимава с преводи и така започва дейността му като един от най-видните ни преводачи. Той владее свободно руски, немски, английски, испански и френски език и превежда за пръв път класически книги като „Бунтът на масите“ на Хосе Ортега и Гасет, „Братовчедката Бет“ на Оноре дьо Балзак, „Басни“ от Жан дьо Лафонтен, „Червено и черно“ на Стендал, разкази на Антон Чехов, испански поети като Лорка, още Фридрих Хьолдерлин, Емили Дикинсън и др.


Ат. Далчев, Ал. Муратов и Р. Ралин

До 1944 г. Далчев е семеен, баща на 4 деца и се издържа основно с преводи. Когато комунистическият режим идва на власт, той е подложен на силен идеологически натиск и започва период на дълго творческо мълчание, присъдата - "буржоазен". Едва през 1956 г. отново се появява нуждата да пише стихове. Следват „Стихотворения”, в която си личи един вече отчужден от действителността поет, който все повече се откъсва от живота и се изпълва с печал и интелектуална тъга. През 1967 г. издава философския си сборник с афоризми и размисли „Фрагменти”, а пред 1972 г под редакцията на приятеля му Радой Ралин излиза „Балкон”.

"Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това."

"Най-хубавият момент от пътуването е завръщането."

"Фрагменти"

Атанас Далчев умира на 17 януари 1978 г. Стихотворението "Книгите" показва как той се вижда в края на живота си:

"Пред мен е книгата разтворена
и денем, и нощя;
все сам, аз не познавам хората,
не зная и света.

Прилитат и отлитат птиците,
изгрява ден, залязва ден:
аз дните си като страниците
прелиствам уморен.

Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.

До мене ти не стигна никога,
о, зов на любовта,
и аз изгубих зарад книгите
живота и света."

"Книгите"

Далчев получава Хердеровата награда за културно сътрудничество, 1972. г, Снимка: в-к "Новинар"

Поезията на Атанас Далчев продължава да бъде много подценявана от литературната критика. Интелектуалният му подход се съчетава неповторимо за нашата литература с органичната близост с живота и неговото просто величие. Той е поет на вещите, на предметността, които поглъщат образите и стават техен представителен изразител.

Далчев изпълва с живот видимото, очевидното, баналното и така го прави много повече изразително за идеи и емоции, отколкото абстрактните плетеници от символи и абстракции.


Повлиян от немският модернизъм, с който започва цяла нова епоха в културата на Европа, той никога не загърбва българския език, литература и е особено чувствителен към богатството и красотата на езика, Вазов признава като велик в първото, а Кирил Христов – във второто. Яворов е поетът, който го вълнува през целия му живот, виждайки в него нещо повече от лични драми и любовни терзания, а по-скоро съдбата на твореца, самотата и неразбирането му, невъзможността да избяга от капана на чувствителността си.


Хердеровата награда, текст

Като преводач Далчев е сравним може би само с Валери Петров за нашата литература. Той превежда от 5 езика класически и модерни произведения във всички жанрове. Поставя началото на нова преводаческа традиция – обвързаността на преводача с това, което превежда, но и подхожда към преводите си и като автор към автори, без да пренебрегва чистотата на езиковото съответствие, затова някои от неговите преводи изобщо не са превеждани наново. А негови произведения са преведени на над 30 езика и той е малцината от онази епоха, които можем да наречем модерни интелектуални автори.