За страха от насекоми и влечуги

Страхът от насекоми още се нарича Ентомофобия или Инсектофобия. Води се като често срещан вид страх, който е насочен към всякакъв вид насекоми, буболечки, безгръбначни, членестоноги или червеи. Може да се дели на страх към пълзящи и страх към летящи. Тази фобия не трябва да се бърка обаче с отвращението. Повечето хора се отвращават от насекомите, но това не е свързано непременно със страх. Това просто е инстинктивна реакция, докато фобията не е инстинктивна. Тя по-скоро клони към болестно състояние и не може да се контролира от човека, който я изпитва. Обикновено се проявява като пристъп на паника, тревожност или силни отрицателни емоции, като дори може да се отрази на физическо ниво като изтръпване и скованост. Крайни случаи са, когато човек загуби съзнание.

Един от често срещаните варианти на тази фобия е страхът от пчели. Често сме ставали свидетели на хора, които губят представа за реалността, щом видят пчела. За тях светът изчезва, паникьосват се, неистово започват да крещят, да плачат, стъписват се и седят на едно място, или тръгват да бягат, за да се отдалечат от мястото на контакта. В последствие трудно се успокояват. Така се случва и при страха от паяци, хлебарки или мравки. Признаците на Ентомофобията се проявяват при гледане или при някакъв досег с насекомото.

Не бива да се гледа с леко око на тези симптоми. Както и други фобии, тази също е вид заболяване и съответно близките на засегнатия човек трябва да се обърнат към специалист терапевт. След направено изследване и наблюдение той може да установи в каква степен е проявена фобията и дали е към определен вид буболечки или към всички. Като се определи степента на заболяването може да се пристъпи към неговото лечение. Има два вида възможности да се лекува – единият е лекарствено, където до известна степен се намаляват пристъпите на паника, а другият вариант е да се задълбае надълбоко и да се намери първопричината за този страх и съответно да се обезсили тежкото емоционално въздействие.

Подобно на страха от насекоми друг често срещан страх е този от влечуги – и по-конкретно от змии и гущери. Нарича се Херпетофобия и може да се забележи погнуса не само от докосване на големи змии, но и от нежелание дори да се погледнат на снимка или телевизия и най-малкия вид гущери като гекони например. Конкретно страхът от змии се казва Офиофобия или Офидиофобия. Хората, които страдат от това заболяване не мислят само за самото животно, когато го видят, но и за опасностите, в които могат да попаднат в близост до него, като заплаха за собствения си живот. В случая змиите могат да бъдат силно отровни или неотровните да душат жертвата си. Изследвания са показали, че този вид фобия може да бъде изключително животоспасяваща за хора с вродена реакция към змиите в обстоятелства на заплаха.

Херпетофобията или Офиофобията може да се лекува също със специален вид терапия. Още се използва когнитивно-поведенчека терапия. Трябва да се знае, че всеки случай е индивидуален и трябва да се предписва отделен вид лечение, за да не се влоши това заболяване и това да доведе до изолация на човека, страдащ от него, която може да продължи до живот.
Съществуват и други видове фобии, като например страхът от мишки, които имат подобни симптоми и изискват намеса от лекар, ако ситуацията се задълбочи.