Коледни пости - Ден 21:
Преди Никулден за шараните, стръвта и настървяването.

Днес рано- рано, като заведох детето на училище се сдобих с дълго чакания шаран. След вчерашната обиколка на двата рибарски магазина, бях обезнадеждена. Така, на път към вкъщи, се озовах пред вратата на супермаркет със значителна група хора, чакащи да отвори, за да си закупят шаран. Няма и 8 сутринта. Реших и аз да чакам с тях, защото е 5- ти декември и няма време.

Охраната отвори и всички се втурнаха вкупом към витрината, където, наредени, чакат шараните. И се започна едно грабене, прехвърляне, блъскане, бутане. Ужасно грозно. Една жена започна да рови и хвърля настрани вакуумираните пликове, все едно не риба купува, а съкровище копае. Разбира се, и тук се намери моралист, който да изкоментира нетърпеливата госпожа. Тя дори не обърна внимание. А охраната се е подпрял на една витрина и с усмивка наблюдава сценката. Подозирам, че от 2- ри, когато е започнала промоцията на шарани в този супермаркет, това е сутрешната му доза смях.

И така, и аз съм там, когато госпожата, хвърляйки риба наляво и надясно, буквално ми запрати един пакет в ръцете. Много приличен шаран, като за нашето семейство – нито много голям, нито много малък. Оттеглих се с достойна покупка, 1300 гр направо чудесен шаран, а жената от витрината отдавна е задминала и всички на касата и пред сънената касиерка струпва поне 10 разфасовки. Може би е имала заявка от някое село, може би има ресторант или голям род. Кой знае? Но в очите й се четеше такова настървение, което направо ме разтресе.

И друг път съм била свидетел на подобно избиване по време на промоции, разпродажби и предпразнични намаления. Грозно е много. Хората се изкривяват, стават едни такива хищни, без скрупули и поне елементарна вежливост. Изкарват наяве най- низките си черти и страсти. Не е само да се спестят пари, макар това да е поводът. Става дума за едно надделяване, едно стъпкване на другия и илюзорното усещане за победа. Победа над какво? Над човещината и разбирателството, взаимопомощта и учтивостта.



Това, което маркетингът и рекламата правят и с най- кротките хора. Никога няма да им простя, че забъркват и децата. Но днес, тъкмо когато по релфекс цялото ми същество започва да негодува и се бунтува срещу него, ме осенява едно спокойствие.



Малко ми е странно това усещане, защото позицията ми е много активна по този въпрос. Но ако оставиш усещането да те отпусне, получаваш сякаш по- голяма яснота по него. Освободеният от емоции ум гледа по- адекватно от обладаният от страсти и емоции. Не че не трябва да ги има и да им се отдаваме, това би означавало да бягаме от човешката си природа. Но трябва и с лекота да се освобождаваме от тях, за да ги приемем и да схванем цялата картинка, а не само емоционалните й оттенъци.

Защото стръв винаги ще има. Винаги ще има дразнители, които да провокират в нас едно или друго чувство и така е нормално да бъде. Човек трябва да има позиция, да има отношение. Но както мислите ни идват и си отиват, така трябва и емоциите да го правят.

Стръв ще има, да, но не трябва да си позволяваме да се настървяваме. Особено един към друг. Настървението е политика, то е цел, чието изпълнение носи дивиденти – пари, влияние, още пари. Ако й се поддадем, това значи, че онези големите акули са изяли нас, дребни шаранчета. А това един свободен човек не бива да позволява.



Оставам с това чувство днес – спокойствие и лекота, физическа и душевна, и по този повод ще си направя една много скромна крем супа със спанак, чиято рецепта ще видите утре.

Ако искате да проследите Коледните пости ден по ден, заповядайте тук.

А тук можете да разберете как да участвате в играта "Помагам на Цвети от Hera.bg"