Къщата не е същата, откакто ти си тръгна

Къщата не е същата, откакто ти си тръгна.
Печката е ядосана - тя ме обвинява.
Телевизорът отчаяно се опитва да изглежда зает,
но постоянно го хващам как се взира през прозореца.
Миялната отново се самосъжалява -
тя просто седи и повтаря:
"Какъв е смисълът, какъв е смисълът?"
Завесите броят дните и отказват да разговарят с мен.
Мисля, че любимият ти фотьойл е мъртъв.
Само чайникът се опитва да ме утеши,
но ти знаеш колко го бива в тия работи.
Още не съм казал на фикуса -
той си мисли, че все още си на почивка.
Липсваш на банята.
Ние с нея рядко се виждаме тези дни -
тя още не може да повярва,
че не я взе със себе си.
Спалнята дори не иска да ме погледне.
Откакто ти си тръгна, тя е затворила очи
и всичко, което прави е да спи,
припомняйки си добрите стари времена.
Опитва се да се изгуби в сънищата
и като че ли това й помага да го понесе по-лесно,
но нощем чувам възглавниците,
които ридаят в завивките."
Хенри Нормал