Любовната поезия

Един художник, мой приятел, без някакъв особен повод ми подари една картина, рисувана на прима виста. Тя бе постигната и чиста, с бои, бог знае отде открити. Тя нямаше понятен смисъл, но моето самотно жилище попи боите й чудесни и стана светло като залив. И аз с очите си отнесох боите й по...

Не бе различна нашата любов отиваше си връщаше се пак заедно с полуспуснати клепачи с една усмивка мраморна изгубена в тревата сутрин и една чудна раковина която нашата душа най-упорито се мъчеше да обясни. Не бе различна нашата любов опитваше внимателно околните предмети за да си обясни...

Няма надежда един ден да сме като другите. Аз не умея, каквото умеят съпругите. Нищо не взимам и нищо не давам премерено. Свещ да запаля, и тя се топи неуверено. Имаме свои си пътища и гравитации. Думи отделни сме, с точки, тирета и шпации. Всеки за себе си. И ако все пак се сливаме, то...

Къщата не е същата, откакто ти си тръгна. Печката е ядосана - тя ме обвинява. Телевизорът отчаяно се опитва да изглежда зает, но постоянно го хващам как се взира през прозореца. Миялната отново се самосъжалява - тя просто седи и повтаря: "Какъв е смисълът, какъв е смисълът?" Завесите броят дните...

Сънувал-несънувал първа среща разделял-неразделял своя сън, една любов на прага те посреща, но истинската пак зове отвън Умирал - неумирал с тайно слово, измамван-неизмамван от жена, ти може да се влюбиш пак отново, но истинската само е една. Загубил-незагубил чувство нежно, намерил-ненамерил...