Планове покрити с прах

Отлагането може да бъде изкуство, но може и да ни изиграе лоша шега. Когато не позволяваме на нещата да се случат, около нас се завърта истински вихър от светещи лампички „Свърши“, странна смесица от чакащи планове, бъдещи пориви за действие, настоящи отложени неотложни задачи...
Понякога не правим нещата не само защото ни плашат, дразнят или отегчават, а просто защото не им е дошло времето. В повечето случаи обаче става дума за наши собствени задръжки, преоблечени в удобни извинения.

Под прикритие (или Защо плановете и желанията ни хващат прах?)
Причините, които стоят зад отложените действия, могат да бъдат много , но същинските обикновено се свеждат до страх, несигурност или просто нежелание.

„Нямам достатъчно воля“
Първоначалното заглавие на тази част беше „Мързи ме“, но после се осъзнах, че рядко си признаваме мързела. Предпочитаме да го наричаме липса на воля, мотивация, дори понякога отиваме по-далеч с „противоречи на принципите ми“.
Като всички други и корените на това интересно плевелче мързела имат неограничен растеж. Колкото повече, толкова повече. Има неща, които са създадени сякаш за постоянен неравен бой с мързела и отлагането. За тях най-подходящото правило е не да чакаш да спре да те мързи, а просто да го направиш, въпреки че те мързи. По този начин надвиваш и себе си и мързела си, а плюс победата получаваш и свършена работа.

“Нямаме време”
Представяте ли си да нямаме време за дишане? Всъщност имаме време, обикновено нямаме фокус и не искаме да си го признаем. Трудно е да се съсредоточиш в днешно време. Успееш ли обаче, вършиш чудеса.

„Не е идеално“
Детайлното изпипване на нещата е много хубаво, но пък съвършенството е нещо относително. "Неравностите" по това, което правим за нас може да са огромни, а за другите да се окажат чаровен недостатък. Добре свършената работа е свършената работа. Измислянето на въображаем съдник, който постоянно ни намира кусури ни бави неимоверно много и ни пречи да стигнем до точка В, където ни очаква вече друга по-интересна задача.

За щастие освен извинения и заобиколни начини да не свършим нещо (интригуващ начин за изразходваме енергията си), можем да си измислим и различни оръжия срещу “прашасали” планове.

Ръжени (или Мотивационни подходи)
Ръжен, остен или морков от онази метафора с магаренцето и моркова, каквото и да използваме, най-важното е просто да го … използваме. В случая сме и магаренцето и морковът. Ние си даваме стимул и ние му се хващаме. В противен случай отлагането преминава в отлагане и на спирането на отлагане и блатото от “утаени намерения” направо може да ни погълне.

Най-сигурният начин - Просто го направи...
Колкото повече гледаме нещо и му се чудим, вместо да го направим, толкова по-трудно ни става да се справим с него. Можем да се доверим на няколко изпитани подхода, с които да се изправим пред нещото, което от толкова време НЕ правим:

Определяне на отлаганото нещо (Да определим само едно е по-лесно, защото ще можем да се фокусираме върху решение, без да се разсейваме)

Вземане на решение какво трябва да направим (Това е най-трудно и най-често тук губим битката, все ни се струва, че решението не е правилното. Във всички случаи някакво решение е по-добро от никакво, защото ще ни отведе някъде. Естествено, стремим се то да е най-доброто за знанията, които имаме към дадения момент)

Приемане на всички ужасни, стряскащи, неприятни чувства, които ни спират да го направим, слагането им някъде в нас или извън нас и ...смело напред!

Каквото и да ни спира - страх, съмнения, нерешителност, безпокойство, срам, тревога - това е просто едно от многото неща по пътя ни, с които ще се справим или няма да се справим. За съжаление почти никога „въздържането от участие“ не се оказва работещ вариант.

Умението да не отлагаме иска постоянни тренировки на волята и намиране на собствен ритъм на съществуване. Следващия път, когато се опитвате да се наканите да свършите нещо, си представете какво облекчение ще бъде удоволствието от това – от брега на вече свършената задача, да помахаш на останалите отсреща страх, страдание, съжаление и какво ли още не, с весело и ведро настроение.