30 ноември - Андреевден

На 30 ноември почитаме св. Андрей Първозвани. Наречен е така, защото е първият от 12-те апостоли, които последвали Исус и го нарекли „Месия” ( Спасител ). Негов брат е св. Петър, но по-малкият брат, Андрей, привлича Петър за вярата.

Андрей първоначално бил ученик на Йоан Кръстител и от него приел християнството, но щом той посочил Христа, Андрей оставил всичко и тръгнал след него. След нощ, прекарана в беседи, на другия ден казал на брат си Петър, че е намерил Месия, който може да последва. Двамата братя продължили предишния си живот, те били рибари на Галилейско море, но един ден Христос минал оттам и ги призовал да Му служат. Те изоставили живота си и станали негови апостоли. Андрей е бил рамо до рамо до Христос в прословутата сцена с нахранване на народа с пет хляба и две риби.

За да разпространява делото, Андрей поел към нашите земи, първо Гърция, после земите около Черно море, докато стигнал до днешна Русия, където се задържал най- дълго. На хълм близо до днешния Киев той забил кръста и заявил гласно на своите ученици: "На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезне от тук по цялата страна". Руското православие особено почита този светец.
Православните християни го считат за свой покровител, тъй като неговото дело е точно по нашите земи – България, Сърбия и Русия. На преклонна възраст той ръкополага Стахий, един от първите 70 ученици на Христос, за пръв епископ. Това става в гр. Византион, по-късно Костантинопол. От тази църква се раждат Българската, Руската, Сръбката и Румънската църква. Затова и по нашите земи той е особено тачен.

На края на земния си път, прекаран в проповед и покръстване, Андрей пристигнал в гр. Патра, където царувал Егеат, римски управител, а в Рим по това време управлявал жестокият Нерон. Егеат се ядосал на новото учение, още повече, че брат му и жена му също били привлечени в него. Заловил Андрей, измъчвал го и разпитвал, само и само да се отрече, не се посвенил от преклонната му възраст. Накрая го разпънал на кръст с формата на Х, наречен по- късно Андреев кръст. Лично Андрей избрал този кръст да се разграничи от Христовия, помолил се да изпита неговото страдание и да се слее по този начин с Бога. Мощите на св. Андрей първо били в Константинопол, но при превземането му от Кръстоносците били пренесени в италианския град Амалта.

В народното предание св. Андрей е покровител на мечките, наричаме Андреевден още Мечкинден. Вкъщи по почитаме със сварено зърно, с което и омилостивяваме мечките да не закачат добитъка и да едрее зърното на нивата.

Легендата за св. Андрей разказва една много красива приказка, с която може да занимаете дори децата в някоя зимна вечер.

На един мъж починала жена му, с която имал едно момиченце, а той се оженил за друга, която родила също момиче. Но мащехата ненавиждала завареното дете и всякак се опитвала да се отърве от него. Един ден му дала сноп черна вълна, изгонила го в гората и казала, докато не изтъче влакно с бял цвят, да не се връща. Останало само детето и заплакало от мъка и студ. Тогава в гората се явил благ старец, който поискал да разкаже защо плаче, това и сторило детето. Старецът казал: „Не се бой, наметни се с вълната и се прибери вкъщи”. Мащехата отворила вратата и видяла чудо – пред нея стояло златно момиче, което сияело като бял ден. Разбрала тя защо станало така и пратила своята дъщеря в гората. Старецът пак се явил и пак попитал, какво прави детето там. Тя се сопнала с думите: „Тебе чакам, да ме позлатиш”. Той заръчал да се прибере вкъщи. Мащехата отворила вратата и що да види – пред нея стояла черна мечка.

Днес мечкари вече няма, но пък празнуват Андрей, Андреяна, Андриана, Андрея, Андриян, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан.