Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Даровете на влъхвите


Прекрасният коледен разказ на О. Хенри за смисъла на подаръците


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един цент. Монети, икономисвани по една, по две, за които бяха водени такива пазарлъци с бакалина, със зарзаватчията и месаря, че страните пламваха от безмълвния упрек, предизвикан от подобно сметкаджийство. Дела ги преброи три пъти. Един долар и осемдесет и седем цента. А утре е Коледа.

Не й оставаше нищо друго, освен да се тръшне на охлузената кушетка и да зареве. И Дела така и направи. Което навежда на дълбокомъдрената мисъл, че животът се състои от сълзи, подсмърчания и усмивки, като подсмърчанията преобладават.

Докато стопанката на този дом премине лека-полека от първия стадий към втория, нека хвърлим поглед на самия дом. Мебелирана квартира за осем долара седмично. Не че тя просто плаче да бъде описана, но като я гледаш, може и да ти се доплаче.

Долу до входа пощенска кутия, в която никакво писмо не би могло да влезе, и бутон на звънец, от който никой смъртен не би могъл да изтръгне звук. Към всичко това картичка с надпис: „Г-н Джеймз Дилингъм Йънг“. „Дилингъм“ се беше разположило нашироко в неотдавнашния период на благосъстояние, когато собственикът на това име получаваше тридесет долара седмично. Сега, когато този доход бе намалял на двадесет долара, буквите на „Дилингъм“ бяха избледнели, сякаш не на шега си мислеха дали да не се свият в едно скромничко и непретенциозно „Д“. Но когато господин Джеймз Дилингъм Йънг се прибираше и се качваше в квартирата си, той неизменно се превръщаше в „Джим“ и попадаше в топлите прегръдки на госпожа Джеймз Дилингъм Йънг, представена ви вече под името Дела. А това е много приятно.

Дела престана да плаче и понапудри бузите си с пухчето. После застана до прозореца и се загледа омърлушена в една сива котка, която се разхождаше долу по сивата ограда на сивия двор. Утре е Коледа, а тя разполага само с един долар и осемдесет и седем цента, с които да купи подарък на Джим. Месеци наред бе икономисвала всеки цент, който можеше да се икономиса, и ето какво бе събрала. С двадесет долара на седмица не се стига далеч. Разноските се бяха оказали по-големи, отколкото бе предвидила. Все така става с тези разноски. Само долар и осемдесет и седем цента за подарък на Джим. На нейния Джим! Колко радостни часове бе прекарала, мечтаейки как ще му купи нещо хубаво. Нещо изящно, рядко и скъпоценно, нещо поне малко от малко достойно за високата чест да принадлежи на Джим.

На стеничката между прозорците имаше огледало. Не сте ли виждали такова огледало в квартира за осем долара? Много слаб и много подвижен човек може, като наблюдава в бърза последователност смяната на отражението си в надлъжните ивици, да получи доста точна представа за своята външност. Дела, която беше тъничка и слабичка, бе усвоила това изкуство.

Изведнъж тя обърна гръб на прозореца и застана пред огледалото. Очите й излъчваха блясък, но лицето й за двадесет секунди бе загубило всякакъв цвят. Тя бързо извади фуркетите от косите си и ги разпусна.

Тук трябва да кажем, че семейство Джеймз Дилингъм Йънг имаше две съкровища, с които страшно се гордееше. Едното от тях беше златният часовник на Джим, оставен от дядо му на баща му и от баща му на него. Другото съкровище бяха косите на Дела. Ако Савската царица живееше в отсрещния апартамент, Дела сигурно би сушила разпуснатите си коси на прозореца, за да затъмни всички скъпоценности и накити на нейно величество. А ако цар Соломон работеше като портиер в тази къща и държеше всичките си богатства в мазето, Джим би вадил часовника си при всяко влизане и излизане, само и само да види как онзи си скубе брадата от завист.

И тъй великолепните коси на Дела се разляха около нея вълнисти и лъскави, подобно кафяв водопад. Те се спускаха чак под коленете й и я обгръщаха като мантия. Изведнъж тя започна да ги прибира с бързи, припрени движения. После сякаш се поколеба и остана за минута неподвижна, а през това време две-три сълзи капнаха на протрития червен килим.

Старият кафяв жакет на гърба, старата кафява шапка на глава и развяла поли, с още неизсъхнал блясък в очите, тя излетя от стаята и хукна по стълбите към улицата.

Фирмата, пред която се спря, гласеше: „Мадам Софрония. Всякакви изделия от коси“. Дела се качи тичешком до горния етаж и се спря да си поеме дъх. Мадам, грамадна, прекалено бледа, студена, отвори вратата.

— Бихте ли купили косите ми? — попита Дела.
— Аз купувам коси — отвърна мадам. — Свалете си шапката да видя как изглеждат.

И отново се струйна кафявият водопад.

— Двадесет долара — отсече мадам и поповдигна с опитна ръка гъстата маса.
— Давайте ги по-бързо — каза Дела.

О, следващите два часа прелетяха на розови криле. (Извинявайте за изтърканата метафора.) Дела тичаше от магазин на магазин да търси подарък за Джим.

Най-после намери. Това нещо несъмнено бе създадено за Джим и само за Джим. Такава вещ нямаше в нито един от другите магазини, а тя ги беше преобърнала всичките. Това беше платинена верижка за джобен часовник, семпла и строга, която привличаше вниманието с истинските си качества, а не с показен блясък — каквито впрочем трябва да бъдат всички хубави вещи. Тя беше достойна дори за Часовника. Още щом я зърна, Дела разбра, че тази верижка трябва да принадлежи на Джим. Тя беше като него. Скромност и достойнство — тези качества се отнасяха с еднаква сила и за верижката, и за Джим. Взеха й двадесет и един долара и Дела забърза към къщи с осемдесет и седем цента в джоба. С такава верижка на часовника Джим би могъл без стеснение, във всякаква компания, да погледне колко е часът. Колкото и хубав да беше часовникът му, сега той често пъти го поглеждаше крадешком, защото бе окачен на стара кожена каишка.

Когато Дела се прибра в къщи, въодушевлението й отстъпи донейде място на разсъдливостта и благоразумието. Тя извади машата за къдрене, запали газта и се зае да поправи опустошенията, причинени от благородство, съчетано с любов. А това винаги е невероятно тежка задача, приятели мои, исполинска задача.

След четиридесет минути главата й се покри със ситни къдрички, с които тя удивително заприлича на палав хлапак. Дела се огледа внимателно и критично в огледалото.

„Ако Джим не ме убие още щом ме зърне, ще каже, че приличам на вариететна артистка — помисли си тя. — Но какво можех да направя, ох, какво можех да направя само с долар и осемдесет и седем цента?“

В седем часа кафето вече беше сварено, а нагретият тиган стоеше отстрани на печката в очакване на котлетите.

Джим никога не закъсняваше. Дела сви платинената верижка в ръка и седна на края на масата, че да е по-близо до вратата. След малко чу стъпките му по стълбата и пребледня, макар и само за миг. Тя имаше навика да произнася кратички молитви и при най-дребния повод и сега зашепна:

— Мили боже, направи тъй, че пак да му се видя хубава.

Вратата се отвори, Джим влезе и я затвори след себе си. Изглеждаше отслабнал и угрижен. Горкият! Не е леко на двадесет и две години да се грижиш за семейство. Имаше нужда от ново палто, а и ръкавици му трябваха.

Джим застина неподвижен до вратата — като сетер, подушил пъдпъдък. Погледът му се спря на Дела, с изражение, което тя не можа да разбере, но което я уплаши. Това не беше нито гняв, нито изненада, нито неодобрение, нито ужас — изобщо нито едно от чувствата, които можеше да се очакват. Той просто се беше втренчил в нея и от лицето му не слизаше това странно изражение.

Дела скочи от масата и се хвърли към него.

— Джим, мили — извика тя, — не ме гледай така! Отрязах си косите и ги продадох, защото Коледата щеше да ми е черна, ако не ти подарях нещо. Те пак ще пораснат. Не ми се сърдиш, нали? Просто нямах друг изход. Косата ми расте страшно бързо. Кажи ми сега „честита Коледа“, Джимч и нека прекараме весело празника. Да знаеш само какъв хубав, какъв чудесен подарък съм ти приготвила.

— Отрязала си си косите ли? — едва успя да попита Джим, сякаш, въпреки усилената мозъчна дейност, все още не можеше да възприеме този очевиден факт.
— Да, отрязах ги и ги продадох — каза Дела. — Не ме ли харесваш и така? Аз съм си същата, макар и с отрязани коси.

Джим огледа стаята, като че търсеше нещо.

— Значи, вече нямаш коси? — попита той едва ли не като смахнат.
— Безсмислено е да ги търсиш — отвърна Дела. — Казах ти вече: отрязах ги и ги продадох, толкоз. Сега е Бъдни вечер, момчето ми. Бъди мил с мен, защото заради теб направих това. Може би космите в косите ми могат да се изброят — продължи тя с нежния си глас, който изведнъж зазвуча сериозно, — но кой може да измери любовта ми към теб? Да слагам ли котлетите, Джим?

И Джим бързо се съвзе от вцепенението. Той взе Дела в прегръдките си. Нека бъдем тактични, и спрем за няколко секунди вниманието си на някой страничен предмет. Кое е по-голямо — осем долара седмично или милион годишно? И математикът, и мъдрецът ще ви дадат погрешен отговор. Влъхвите са поднесли скъпи дари, но между тези дари е липсвал един. Впрочем тези мъгляви намеци ще бъдат разяснени по-нататък.

Джим извади от джоба на палтото си някакъв пакет и го хвърли на масата.

— Не ме разбирай погрешно, Дела — каза той. — Никаква прическа и подстригване не са в състояние да намалят любовта ми към моето момиче. Но отвори този пакет и ще разбереш защо в първия момент се посбърках.

Белите подвижни пръсти разкъсаха канапа и хартията. Последна възторжено възклицание, което — уви! — чисто по женски бе сменено със сълзи и хлипания, та се наложи стопанинът на дома да пусне в ход всичките си успокоителни способности.

Защото на масата лежаха Гребените, същият онзи комплект гребени — два за отстрани и един за отзад, на които Дела толкова пъти се бе любувала пред една витрина на Бродуей. Великолепни гребени от истинска костенуркова черупка, с блестящи камъни покрая, съвсем в тон с хубавите й, но липсващи сега коси. Те струваха скъпо — тя знаеше това — и в душата си само бе мечтала и копняла за тях, без някаква надежда, че ще може да ги има. И ето, сега те бяха нейни, ала липсваха косите, които биха красили тези така желани украшения.

Все пак тя ги притисна до гърдите си и когато най-сетне намери сили да вдигне глава и да се усмихне през сълзи, каза:

— Косата ми расте толкова бързо, Джим.

Изведнъж тя скочи като попарено коте й възкликна:

— Ах, боже мой!

Джим още не беше видял своя красив подарък. Тя бързо му го поднесе на отворената си длан. Матовият скъп метал сякаш заблестя в лъчите на нейната чиста и предана душа.

— Кажи, не е ли чудесна, Джим? Обиколих целия град, докато я намеря. Сега ще можеш и по сто пъти на ден да си поглеждаш часовника. Я ми го подай. Искам да видя как ще му стои.

Но вместо да й даде часовника, Джим легна на кушетката, подложи ръце под главата си и се усмихна.

— Дела — каза той, — нека приберем някъде подаръците и ги оставим на мира известно време. Прекалено хубави са, за да ги използуваме още сега. Аз продадох часовника си, за ла мога да ти купя гребените. Е, вече е време да приготвиш котлетите.

Влъхвите, които са донесли дарове на младенеца в яслите, са били, както ви е известно, мъдри хора, удивително мъдри хора. Те са измислили обичая да се правят коледни подаръци. И понеже са били мъдри, несъмнено и техните подаръци са били мъдри — може би дори с уговорка да бъдат подменени, в случай че се повтарят. А тук аз ви разказах една съвсем незабележителна история за две глупави деца, живеещи в квартира за осем долара, които без капчица мъдрост пожертвуваха един за друг своите най-скъпи съкровища. Но нека кажем на мъдреците в наши дни, че от всички, които поднасят подаръци, тези двама са най-мъдрите. От всички, които правят и приемат подаръци, такива като тях са истински мъдрите. Винаги и навред. Те именно са влъхвите.

Превод: Тодор Вълков
Илюстрация: Лизбет Цвергер (Lisbeth Zwerger)
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Коледа ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Пълнено пиле с кестени
· Идеи за коледна украса от 4sales.bg
· Деца творят картички, за да спасят от самота възрастните в хосписите. Включи се и ти!
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Коледа ·
Петък
23
Февруари 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Баба Марга - Българка от стари времена
Единственият и главен помощник в кръчмата на Герака беше неговата жена, баба Марга. Тя бе едра, породиста...
Лазарска песен
Лазар лазарува, Лазар весел ходи и девойки води. Всяка мома пее и по-ясно дума на трева и шума: „Цветница...
Пречка пред успеха утре е съмнението в него днес
Пречка пред успеха утре е съмнението в него днес....
Роалд Дал: "Престъпление е да оставите детето си да си отиде неваксинирано."
През 1962 г. най-голямата дъщеря на Роалд Дал умира от усложнение на острото заразно заболяване морбили...
Консумацията на риба от реки и езера е равносилна на месец пиене на замърсена вода
Изяждането на една сладководна риба, уловена в река или езеро, е равносилно на пиенето за един месец...
Ако не знаеш какъв е смисълът, потърси страстта си. Тя ще те отведе при него
Ако не знаеш какъв е смисълът, потърси страстта си. Тя ще те отведе при него....
Левски
-Бате, кой е тоя синеок герой ? -Левски, мило братче, се нарича той. В робство и неволя, беден...
Помниш ли? - Станка Пенчева
Падаха вече листата на нашите вишни. Ти ме целуна и рече през сълзи: Да пишеш! Аз се обърнах и твоите...
Български автори с номинация за престижна награда
За първи път български автори са номинирани за т..нар "Малък Нобел" - престижната награда за детска литература...
Четем и гледаме хиляди безплатни филми, концерти, книги (линк)
Инициативата на руското министерство на културата е по повод отменените културни събития и затворените...
Месец на Жената в Hera.bg
На 8 март празнуваме много неща, свързани с жената. Това не е точно празник на мама (имаме си Благовещение),...
„Всички писатели са едни и същи – забравят хиляда добри ревюта и помня едно лошо.“
„Има прекалено много книги, които не съм прочел, прекалено много места, които не съм посетил и прекалено...
На този ден ни напусна Петя Дубарова
На 4 декември си спомняме трагичния избор на едно обикновено 17 годишно момиче от Бургас - да напусне...
Екатерина Каравелова - една силна жена в крак с времето си
Екатерина Каравелова е учителка, преводачка, активистка за правата на жените, обществена деятелка и основателка...
Кой е най-модерният цвят през 2021 година
От поне 5 години назад не се бе случвало "Цветът на годината" на Pantone да бъде на практика два цвята. Двата...
С течение на времето, ще научиш...
"С течение на времето, ще научиш тънката разлика между това, да крепиш една ръка и да заробиш една душа...
Изкуството на превода
Влезте в една книжарница или библиотека и обходете с поглед книгите - колко много преводна литература!...
Като другите жени
Днес опитах да съм "като другите жени". Най-ужасните 2 минути в живота ми....
Семейна капсула на времето
Времето лети и заминава необратимо, въздъхваме и се понасяме в следващия си нов ден, напълно забравили...
Мароко - Страната на 1001 нощ - IV. Маракеш
Маракеш - Имперският град от приказките "1001 нощ" ни посреща червен, красив и горещ. Петдесет градусовата...
"Музей на провалите" отваря врати в Швеция (видео)
Недалеч от Стокхолм, в град Хелзинборг, Швеция, отваря врати първият "Музей на провалите". В него ще...
Историята на легендарния „Шанел” № 5
Прословутият парфюм "Шанел № 5" е признат за най-знаменитият аромат на XX век. И въпреки, че носи авангардният...
Българска народна певица притежава най-силния глас на планетата. Чуйте я!
Българката Смиляна Захариева е официалният носител на сертификат от Рекордите на Гинес за най-силен глас...
Превъзмогване
Любовта си е отишла! Какво чувствате? Свобода или празнота? А може би двете наведнъж? Всичко вече...
Коледни пости - Ден 14:
Героите заслужават награда. Най- трудните битки са със самия себе си.
Днес, ден 14, е повод за малък празник и с удоволствие си подарявам един чуден постен, но много какаов,...
Искам да ти кажа: "Жива да си...За нас е сила!"
"Здравейте, пиша през сълзи, защото картичката-послание от Ваня Бухлева бе до мен-аз съм по-малката сестра....
"Свободният, търсещ ум на човека е най-скъпоценното нещо на света"
"В света съществува огромно напрежение, напрежение като пред взрив, хората са сковани и объркани. В такъв...
Единственият човек, който ще те направи щастлив за цял живот, си ти самият.
Единственият човек, който ще те направи щастлив за цял живот, си ти самият. ...
Страданието и надеждата делят един свят. Докато се надява, човек може да изтърпи всичко
Страданието и надеждата делят един свят. Докато се надява, човек може да изтърпи всичко....
Новата рекламна кампания на "Келвин Клайн" - комфорт в женствеността
Режисьорката София Копола засне новата рекламна кампания за бельото на "Келвин Клайн". В нея участва...
Любовта, която раздаваме, е единствената любов, която запазваме
Любовта, която раздаваме, е единствената любов, която запазваме....
Честит рожден ден, бабо
Ако беше някъде назад във времето, днес щеше да е празник. С много усмивки, веселба и щастие. На една...
"Намерих те – морето те донесе, послание в бутилка си за мен..."
НАМЕРИХ ТЕ Намерих те – във тъмното светулка, в небето нощно – падаща звезда. Звукът във тишината...
Едно от най-изумителните животни на планетата е пред изчезване
Животното, което изглежда като застинало в постоянна усмивка, е едно от най-странните на планетата и...
Благодарим ви, ценим вашия труд!
В настоящите условия на извънредно положение смирено може да си напомним да спазваме инструкциите, да...
Франция забрани пластмасовите чинии, чаши и прибори за еднократна употреба
Франция е първата страна от Евросъюза, която забрани официално пластмасовите неразградими в околната...
Варна и Добрич бедстват. Да помогнем!
Сигурни сме, че и вие се вълнувате, какво се случва с наводнените Варна и Добрич. Бедствието вече взе...
Пеперудите се раждат сами
„Пеперудите се появяват на бял свят след преминаване през съвършено замислена от природата поредица...
17 ноември - Международен ден на студентите
Международният ден на студентите се отбелязва ежегодно на 17 ноември от 1941 г. Датата е избрана през...
Изкуството да чакаш на опашка
Чакането на опашки у нас е национален спорт. Причините са толкова много, колкото са характерните образи...
"Времето е особено"
"Времето е особено. Доброто е потънало в многозаконието. Справедливостта често пада жертва на изкусна...
Джейн Адамс - първата американка с Нобелова награда за мир
Джейн Адамс е американска социална реформаторка и пацифистка, най-известна като съосновател на институцията...
Георги Марков: "Атанас Далчев беше най-верният на себе си."
"На 18 януари тази година бе съобщено, че е починал на 73 години Атанас Далчев, поетът, който в продължение...
Често истината е в тишината - Омар Хаям
Ако искаш да разбереш човека, не слушай какво той говори. Престори се на дъжд или сняг и послушай,...
Веднъж опитал чувството да прави нещо добро за себе си, човек вече не може да спре
Веднъж опитал чувството да прави нещо добро за себе си, човек вече не може да спре....
Български учени направиха бира без глутен
Български учени от Института по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) разработиха безглутенова...
Ясен хоризонт виждат тези, които ходят с изправена глава!
Ясен хоризонт виждат тези, които ходят с изправена глава! ...
Революцията на Ани Лейбовиц в новия календар "Пирели"
Календарът на фирмата за автомобилни гуми "Пирели" е еталон за добре котиращ се, лъскав секс, над който...
"Бог да благослови Коледа!"
Веднъж, отдавна — и то на Бъдни вечер, измежду всички други благочестиви дни на годината, — старият Скрудж...
Херман Хесе: „Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм"
Херман Хесе e немско-швейцарски поет, романист и художник. През 1946 г. получава престижната Нобелова...
Намери положителното във всеки ден
Намери положителното във всеки ден, дори да има дни, в които трябва да търсиш по-усърдно...
Петък 13
За подвластните на фатализма петък 13 е върха в класацията. И няма как да не е така, като се наслагват...
Тайната на Шигирския идол - най-старата дървена скулптура в света
Най-старата дървена статуя, открита в Урал, известна като Шигирския идол, не дава покой на учените. Оказва...
20 май - Световен ден на пчелите
Пчелите са застрашени. Актуалните проценти на изчезване на видове са 100 до 1000 пъти по-високи от нормалните...
Истинската вяра
Истинската вяра на човек е насочена не към това да му доставя покой, а да даде сили за труда му....
Ще танцуваме ли...латино? - I
В горещите латино ритми винаги се е крила една екзотична симфония от страст, мелодичност и темперамент....
Точно колкото...
Моля се на август да остане, ако може, да не тръгва още... Сякаш ми е много, много рано да изпратя...
Благи думи за Благовещение: "Някой ден ще ти подаря целия свят"
Здравейте, Изпращам Ви моето лично послание за Благовещение. Вярвам, че то ще достигне до моето прекрасно...
"По устройство е държава, в която всеки се устройва както намери."
"За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По...
Големите нехристиянски празници по света
Свикнали сме с Коледа, тя е като част от нас. Когато завали първият сняг, няма нищо по- естествено от...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook