Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Живей така, че..." - Дамян Дамянов за любимите си поети


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Цикъл есета от книгата на Дамян Дамянов "Живей така, че ...", написани между април-декември 1968 г.

Христо Ботев

Горд съм, че съм роден на една земя с Него! Срам ме е, че с цели пет години е по-млад от мене Той! Боя се, загдето съм написал само около две хиляди стихотворения, а Той — толкова много - двадесет и четири! Аз ще раста на години, ще пиша стихотворения и все повече ще се смалявам пред Него. Защото Той е от върхове, които растат! Ще расте Той от Милин камък и ще остава над годините. Гледам Го на портрета, този двадесет и седем годишен момък, който с брадата си ми прилича на бог, и зачитам молитвата си:

О, мой боже, правий боже...

От неговото Верую всички ставаме „верующи"!


Пейо Яворов

Отдавна съм съборил кумирите си и съм престанал да вярвам в повечето от тях. Кумирите са толкова преходни, колкото преходен е животът. Само Той остана! Той, Яворов! Не смея да го нарека „моят", защото той е на всички и ничий. Той е на вечността!... Срещу себе си на стената съм окачил отливката от неговата посмъртна маска. Като икона. И вечер, преди да заспя, мислено се кръстя пред нея. Защото всеки човек има нужда от един бог в живота си. А аз друг нямам!


Димчо Дебелянов

Как бяха скръбни мойте детски дни!
О, колко много сълзи спотаени!...
Тези два стиха бяха достатъчни, за да стане мой! Завинаги! Той ме бе прочел, преди сам да прочета себе си.

Бях петнадесетгодишен, когато се запознахме. Той „възкръсна из мертвих", върна се прашен от бойното поле и понеже бе намерил своя дом в Копривщица превърнат в музей, влезе в моя. Подаде ми единствената си книжка, която не беше видял отпечатана приживе, и аз я изгълтах на един дъх до вечерта. Четях и плачех. Един юноша, който още не бе ходил на война, нито се беше влюбвал още, можеше само да плаче ... И аз, разпаленият до вчера атеист, който бе молил майка си да изхвърли своето глупаво кандило от стаята, вечерта сам го запалих. Бях намерил един от боговете си.


Христо Смирненски

Да си само на двадесет и четири години, да си събрал в себе си целия свят, над който да можеш със сълзи да се смееш и със смях, да плачеш, знаейки, че, си обречен, е велико нещо! А той знаеше, че ще умре, виждаше костеливите неумолими ръце на своята жълта гостенка и все пак си даваше надежда: „До другата есен, до другата пролет!" Храчеше кръв и си даваше надежда! Крещеше за въздух и си даваше надежда!

И не само на себе си. На целия свят. Защото тогавашният свят беше цял разкапан от охтика. И ако все пак този юноша жадуваше някакво изцеление, жадуваше го не толкова за себе си, колкото за своите гладни братя. А много бяха тези негови братя: и дрипави гаврошчета, и слепци, и улични жени, и цветарки. Той ги цереше с надежда или ... с горчиво кафе. Или -бе магьосник, или бе само един вярващ и чист юноша. А може би едното и другото заедно ...


Гео Милев

Някога исках да имам коса като неговата — да пада над дясното ми око. Не знаех, че този романтичен кичур всъщност е трагичен — крие едното око, което го няма, което е стъклено... Сега, макар и да плешивея от ден на ден, не искам перчема му. Искам само неговото единствено око, за да мога да гледам напред в годините... Защото той само с едно око видя бъдещето ...
Какво ли бих видял аз, ако имах това око? Сигурно — невероятно красиви неща, неизказани и немечтани неща, чудесни като в приказка! А в дъното им, най-отзад — един едноок човек, хиляди хора с очи и без очи, които горят живи. Като факли. За да стане по-светло на тая тъмна и дълго ослепявана грешна земя ...


Никола Вапцаров

Цялото лице на българския фашизъм бе покрито с петната на позора! Хиляди, милиони бяха те и макар че това пъпчиво и зверско лице си отиде завинаги, петната останаха. Превърнаха се в рани по душата на моя народ! Една от най-дълбоките рани, едно от най-грозните петна беше убийството на Поета.

Те не знаеха кого убиват! Не, много добре знаеха и затова убиваха!


Никола Фурнаджиев

Колко повратен и неочакван е животът: само преди седмица се канех да пиша за теб като за жив! Но макар че днес те видях на смъртното ложе в Народния театър, макар че дълбоките ти подпухнали очи вече не ме гледаха, нито басът ти ми говореше, ти за мен бе пак жив. Пак бе оня Фурнаджиев, който преди осем години идваше у дома, за да редактира стихосбирката ми „Очакване". Не се възгордяваше нито от годините си, три пъти колкото моите, нито от името си, в сравнение с което моето бе нищо, не те спираха нито известността ти, нито престижът ти! Идваше. Идваше не само като мой редактор, а като мой баща, като мой приятел. Защото само пред приятел би могло да се плаче, както плаках веднъж пред тебе. Някаква юношеска моя история, за която не е нито време, нито място сега пред лицето на смъртта и пред ушите на хората да говорим.


Веселин Ханчев

Сигурно е страшно да знаеш, че дните ти са преброени, и да пишеш стихове! Че след година или след час ще свършиш и пак да крещиш: „Жив съм!" Подвиг, равен на Вапцаровия! Има ли значение кой е врагът — куршумът или ракът? И двамата са еднакво хищни и безпощадни! И пред двамата стои изправен по един поет! Умира по една вселена!

Има ли стая за целия свят?
В нея сложете ме! В нея!

Вик на умиращ орел, който се е издигнал в най-високото, за да се прости със света и да се хвърли отгоре. Само орлите умират така! Но той не беше орел! За да бъде, му пречеше нежността.


Чудомир

Мисля си за този най-съвременен Алеко, който въпреки грамадния си талант, въпреки голямото си име никога не ламтя за постове и звания, и ми става страшно! И тъжно, и гордо! Този титан на словото даже не дойде да завладява София, както направиха повечето от неговите братя по перо, а си остана до гроба оня тих и благ казанлъчанин, който се задоволяваше само да владее душите на хората. А той ги владееше! Бе господар на тези души, лекуваше ги. И в това е разликата между него и Алеко: единият лекуваше, другият удряше със сатъра на сатирата!


Атанас Далчев

За мен той е нещо като последната любов. Тази любов е най-силната, но идва едва когато десетки други вече са отнесли страстите и чувствата. И за нея е останала само мъдростта. Тя идва чак когато са ти отишли пролетната нежност и лятното лекомислие ... С поета Атанас Далчев ме запозна Радой Ралин през 1958 година. С човека Атанас Далчев ме запозна пак той шест години по-късно. И ако съм благодарен на Радой, че беше първият „жив" поет, когото съм виждал и който най-напред поощри стихчетата ми, дваж по-благодарен съм му, че ме запозна с този вълшебен свят, наречен Далчев.


Константин Константинов

Не само в книгите, в самата личност на този голям българин има някаква обаятелна простота. Имал съм няколкото щастливи случая да седя на една маса или на един балкон с него и винаги тази простота ме е омайвала. На пръв поглед тя не личи. Една привидна каменност се мъчи да я скрие, но не може. Простотата е непобедима! Тя избива и под най-каменните черти, с които често пъти се мъчим да я заличим. А защо той се е мъчил да я скрие? Може би защото всички големи личности се мъчат да скрият таланта си. А простотата е талант.

Пълният текст, както и други есета, може да прочетете в slovo.bg
Виж още статии за:   Личности · Поезията · Поезията на Д. Дамянов ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· И от зениците ми заваля
· Едно момиче
· Вълшебното камъче
· Красотата на доброто: Поезия и проза украси родопско село (снимки)
· Хубавите български песни по текстове на поета Петър Караангов
· Праведниците
· Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
· 224 години от смъртта на барон Мюнхаузен
· Виола Смит - първата жена професионален барабанист в историята
Виж още статии за:   Личности · Поезията · Поезията на Д. Дамянов ·
Сряда
21
Април 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Защо се интересуваме от живота на известните?
Телевизията, списанията и вестниците непрекъснато ни заливат с пикантни подробности от живота на известните....
Новата година започва с най-голямата луна за цялата 2018 г.
Новата 2018-та година започва повече от грандиозно. На 1-ви и 2-ри януари ще имаме възможност да видим...
"Търся я с поглед, за да я приближа към мене."
Търся я с поглед, за да я приближа към мене. Сърцето ми я търси, а нея я няма. В такава нощ дървесата...
Малката нула
Имаше една Нула кръгла като О, тя не беше сторила никому зло, но тъй като нямаше стойност, горката, щом...
Докато има живот, има и надежда...
Докато има живот, има и надежда. Докато има надежда, има живот. #вдъхновениеЗаСедмицата...
Древната душа на виното
Едва ли има друго питие, което да носи толкова символика, колкото червеното вино. Още от древността виното...
Жан-Жак Русо за възпитанието, обучението и ученето
"Ако събудите у ученика си внимание към природните явления, той много скоро ще стане любознателен; но...
Неизвестно за известните френски писатели
Познаваме ги чрез написаното от тях и често забравяме, че са били хора от плът и кръв, които са грешали,...
"Не всички, които се скитат, са изгубени." - Дж. Р. Р. Толкин
"Пътуването е като брака. Един от начините да сгрешиш е да си мислиш, че го контролираш." - Джон Стайнбек "Пътешествието...
Ви(в)а Адриатика – III: Будва и остров „Св. Стефан”
Будва е най-оживеният и шумен черногорски курорт. Донякъде ми напомни за нашето Черноморие с множеството...
Олдъс Хъксли: "Човек не може да консумира много, ако си седи мирно и си чете книжки."
"Думите биха могли да бъдат като рентгенови лъчи, ако човек ги използва правилно – биха проникнали през...
Почина Юрий Бутирин - един от създателите на "Ну, погоди!"
Режисьорът и аниматор Юрий Бутирин, автор на "Ну, погоди!" ("Само почакай!") и други руски анимации от...
"Лошото момче" на балета - Сергей Полунин
Сергей Полунин е "черната овца" на класическия балет. Един невероятно талантлив балетист, който не се...
7 цитата от Казуо Ишигуро
"Спомените, дори най-ценните, избледняват изненадващо бързо. Но не вярвам в това. Спомените, които ценя...
“Даже най-тъжните неща престават да бъдат тъжни, ако се отнасяме към тях правилно.”
“Никога не можеш да бъдеш съвсем свободен, ако се възхищаваш на някого прекалено много”. “Странно...
Роалд Дал: "Престъпление е да оставите детето си да си отиде неваксинирано."
През 1962 г. най-голямата дъщеря на Роалд Дал умира от усложнение на острото заразно заболяване морбили...
Фестивал на фолклорната носия, Жеравна
Днес има всичко, ми казва баба Мария, а аз като бях дете нищо нямаше. Мама ме изпращаше, минавахме полу...
Три стихотворения за любовта от Пърси Шели
Философия на любовта Потоците се вливат във реката, реките пък моретата намират, а ветровете горе...
На тази дата: Създаден е профсъюзът "Солидарност"
Почти в самия грай на горещия август, 1980 г. в една полска корабостроителница се случва нещо, което...
Коледни пости - Ден 31:
Може ли постът да е поза? Твърде много очаквания, твърде малки възможности.
До Коледа остават по- малко от 10 дни. Напълно свикнала съм с този начин на хранене и отношение към храната....
Не се страхувай, че вървиш бавно. Страхувай се, ако спреш
Не се страхувай, че вървиш бавно. Страхувай се, ако спреш....
Думата на 2015 година според "Оксфорд прес" не е дори дума...а емотикон
Всяка година авторитетното издателство "Оксфорд прес" определя дума на годината. Тя трябва да отговаря...
История и символика на коледното дръвче
Във всички езически религии е имало култ към свещени дървета. Дървото е универсален символ – смята се,...
Розета Тарп - Кръстницата на рокендрола
Розета Тарп (20 март 1915 – 9 октомври 1973) е афроамериканска певица, китаристка, автор на песни и една...
За да имаш приятели
"Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето...
Коледни пости - Ден 20:
Постите за по- хубава кожа. За обяд една екзотична супа
Днес е ден 20, тоест, преполовихме поста...Макар да е минало половината време, нямам чувството, че нещо...
Защо се целуваме?
Очите й са широко отворени, докато се взират в твоите. Обвиваш с ръка кръста й и я придърпваш към теб....
Много добре помня какво ти казах преди 7 месеца в 7.45 сутринта
Може да не знам днес къде си оставих ластика за коса, но много добре помня какво ти казах преди 7 месеца...
В света на децата жените не се удрят. А в света на големите?
Кампания в Италия срещу насилието към жените ни показвa, че да си възрастен не означава непременно да...
Нарисувай ми песен
Нарисувай ми песен. Планина да обръща. Тънка гайда да писне, дето къса душата. Нарисувай ми ехо, песента...
Винаги има един човек, който е перфектен точно за теб
Твърдо вярвам, че само веднъж в живота можеш да намериш някой, който да преобърне света ти напълно! Човек,...
Този, който те утешава...
Не се заблуждавай, че този, който те утешава, живее безметежно сред прости и нежни думи. В живота...
9 юни - Международен ден на архивите
Архивите са част от културното наследство и източник на информация. Те са неоспоримо доказателство за...
Носталгия по изгубеното детство - продължение
"Когато сме жадни, пием от белите води на нашето сладко и тъжно детство." – Георг Тракл "Всичко е...
Автобиография в пет кратки части
Част първа Вървя по улицата. На тротоара има дълбока дупка. Падам в нея. Загубена съм... нямам надежда. Не...
Димитрана Иванова - първата българска суфражетка*
Димитрана Иванова (по баща Петрова) е родена на 1 февруари 1881 г. в Русе в семейството на Станка и Петър...
Най-големите победители във Втората световна война
На 9 май 1945 година с капитулацията на нацистка Германия е сложен край на Втората световна и най-голяма...
Подготовка за есен
От този вид тъмнозелено, което намеква „все още”. Замръкне ли, става студено. Притварям прозорците...
За днес си пожелавам тишина
За днес си пожелавам тишина. От същата, която ме осмисля. Онази, сбъдващата чудеса, по-чисти, и по-мои,...
Този, който е падал и се е изправял след това, е по-силен от този, който...
Този, който е падал и се е изправял след това, е по-силен от този, който никога не е падал....
Вижте личното тефтерче на Христо Ботев
Личното тефтече на Христо Ботев наскоро беше показано за няколко часа в Централното фоайе на Националната...
Красив фотоалбум след отпуската
До съвсем неотдавна количеството снимки, направени по време на отпуската се ограничаваха с две-три ленти...
Буковски и жените
"Всеки може да преследва фусти, но изкуството изисква дисциплина." "Това, което иска една жена, е...
Цветята на малката Ида
— Бедните ми цветя, съвсем увехнаха! — каза малката Ида. — Снощи бяха тъй хубави, а сега главичките им...
Красотата, в която няма нищо случайно
Най-красивите хора, които познаваме, са тези, които знаят, какво е поражението, изпитали са мъката, водили...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook