Марк Твен - от просяка до принца

Когато говорим за хора, които завинаги ще останат в историята, несъмнено Марк Твен (30 ноември 1835 г.- 21 април 1910 г.) заслужава особено внимание. Или поне усмивка. Той се отличава контрастно от редицата големи имена в световната литература и журналистика, защото създава един свят, в който без страх, директно и с хумор се говори за атеизъм, политика и робство – свят, отричан и приеман с предразсъдъци през 19-ти век.

„Неотдавна един от Мисури ми изпрати снимка на къщата,
в която съм се родил. Досега винаги съм твърдял, че тя е палат,
но занапред ще внимавам повече в приказките си.“

През 1835г., годината, в която прелита Халеевата комета, се ражда и Самюъл Лангхорн Клемънс, който по-късно всички ще нарекат Марк Твен. Той е расте в дълбочината на Американския Юг свободен и палав, заобиколен от широки полета и тесни улички. Този период от живота му е повлиял дълбоко на по-нататъшното му развитие като личност и творец. Много от детските си щуротии и пакости той включва в произведенията си, а детето в него никога на умира, въпреки превратностите в живота му.

Безгрижното детство на Марк Твен е свършва за един ден, когато баща му умира от пневмония. Едва дванадесетгодишен Твен се сбогува с безоблачното щастие и волност. Спира да ходи на училище и вместо това започва да учи за печатар при редактора и собственика на вестник „Куриър“. Наградата за труда му като чирак не е парична, той получава храна и дрехи. Тъй като собственикът на вестника е бил любител на икономиите, на Марк Твен му се е налагало да краде по малко картофи и чесън, за да не умре от глад. Това са най- бедните му години.

Твърдо решен да излезе от този капан, той вижда решение на проблемите си в параходството по река Мисисипи. Тогава не е и предполагал, че това ще е повратна точка в бъдещото му развитие като журналист и писател. Именно този период от живота му, оказва най-голяма влияние върху неговото творчество. През четирите години, докато е плава по реката се среща с голям брой хора и опознава до най-малки подробности човешката същност и странности. След години в автобиографията си авторът пише, че никога не е забравил тези лица и на част от персонажите е дал живот в книгите си. От този период датира и псевдонимът на Самюъл Клеманс – Марк Твен.



На 28 годишна възраст, след всичките си професионални криволичения, Марк Твен започва работа във вирджинския вестник „Ентърпрайз“ като репортер. Хапливият език и умението да шаржира политиците не се харесват на управляващите. Те неспирно отпращат критики и недоволство срещу неговите статии и разследвания. Но силните на деня не са подозирали каква голяма услуга му правят. В борбата с политическата цензура, Марк Твен се превръща от неизвестен прохождащ репортер във влиятелна личност. Хората го забелязват и обикват.

„Истината е ценно благо и затова
с нея трябва да се борави пестеливо.“

Той взема отношение по значими социални, обществени и политически проблеми.В негово лице обикновените, трудещи се граждани намират подкрепа. Не е сложно, дори е много простичко – чрез книгите и посланията си, Марк Твен е учил хората на свобода. Затова не е изненадващо, че в този период той е на върха на славата не само в Америка, а в почти целия свят.

„Моите книги са вода, книгите на великите гении са вино. Всички пият вода.“


Едно от първите издания на "Приключенията на Хъкълбери Фин"

Вече известен и утвърден журналист и обществена личност той написва големите си романи: „Приключенията на Том Сойер“ ( 1876), „Принцът и просякът“ ( 1881), „Животът по Мисисипи“ (1883), „Приключенията на Хъкълбери Фин“ (1884) и “Един янки в двора на крал Артур” (1889). Тези романи са световна класика не само за деца, но и за сериозната литература. Те обхващат целия му мироглед - симпатиите му към аутсайдерите, търсенето на причудливото и невероятното, любовта към приключенията и забавата, но и дълбок хуманизъм, обществена критика, ясно откроима позиция против робството, насилието и ограничаването на свободата. Хемингуей казва за "Хък Фин": "Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин“. На което самият Твен би реагирал с хаплива самоирония.

Чувството за хумор на Марк Твен е гледната точка, през която пречупва живота. Иронията, самоиронията и насмешката са неговата действителност и винаги са придружавали очертаването на човешките слабости и абсурди. Ако действието се развиваше в наши дни, ироничният хумор навярно щеше да е търговската марка на Марк Твен, известна може би почти колкото най-обичаните му книги. Неговите афоризми и размисли за живота не спират да удивляват с адекватността си за всяка епоха, дори днес.

"Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишният без съмнение е казал: "Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно".

И действително, той си заминава ден след най- близката позиция на кометата до Земята - 21 април 1910 г.

Марк Твен. Трудно е да се даде определение и да се постави в рамки такава невероятна личност. Той не е просто журналист, писател, обществен деятел – защото това би било малко.... Марк Твен живее в страниците на своите книги, той е там – между редовете, сериозен със свъсените си вежди и настръхнал мустак. Но в следващия момент малкото дете от Юга не пропуска да смигне насмешливо на света.