Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

За това как да се грижим за жените и как да се отнасяме с тях


из "Празни мисли на един празен човек"


Джером К. Джером
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Малкият Джек и малката Джил, като слизали по хълма, паднали, ударили си коленцата, ожулили си нослетата и разлели с труд налятата вода. Но ние ги съветваме философски:
— Не плачете! Не сте бебета. Малките момченца и малките момиченца трябва да свикнат да понасят болка. Станете, напълнете отново кофата, но този път бъдете по-внимателни.

Малкият Джек и малката Джил потриват очи с мръсните си ръчички, поглеждат печално към окървавените си колене и припват обратно с кофата. А ние се смеем добродушно след тях.
— Бедните душички — казваме, — каква врява вдигнаха. Човек би помислил, че са се пребили, а те само се одраскаха. Ах, тези деца, какъв шум правят за нищо!
С какъв стоицизъм посрещаме ние падането на малкия Джек и малката Джил!

Но когато ние — възрастният Джек с посребрели мустаци и възрастната Джил с първите слаби „пачи крачета“ около очите, когато ние се спънем надолу по хълма и нашата кофа се разлее, о, небеса, каква трагедия настъпва. Угасете звездите, закрийте слънцето, спрете законите на природата. Мистър Джек и мисиз Джил, слизайки от хълма — какво точно са правили на хълма, няма да питаме, — се спънали в един камък, сложен там по всяка вероятност от злите сили на вселената. Мистър Джек и мисиз Джил си ударили глупавите глави. Мистър Джек и мисиз Джил си наранили малките сърчица и стоят и се чудят, че светът продължава да си гледа спокойно работата пред такова нечувано нещастие.

Не вземайте работата толкова сериозно, Джек и Джил. Разсипали сте кофата с вашето щастие, тогава се изкачете пак по хълма и я напълнете отново. И следващия път я носете по-внимателно. А какво сте правили, че се спънахте? Погаждали сте си номера сигурно.

Усмивка и въздишка, целувка и сбогом ето това е нашият живот. Струва ли си да се вълнуваме толкова? И все пак животът, обшо взето, е весел. Кураж, приятелю! Походът не се състои само от военна музика и прощални чаши. Все по някое време трябва да се марширува и да се воюва. Приятно е лагеруването сред лозята, весели са нощите край лагерния огън. Бели ръце ни махат за сбогом, ясни очи се замъгляват при прощаването. Нима ще избягаш от бойната музика? От какво имаш да се оплачеш? Напред — за едни медал, за други — хирургически нож; а за всички ни, рано или късно, два метра от майката земя. От какво се страхуваш? Кураж, приятелю!

Томи никога няма да бъде наш. Джени не ни обича. Не можем да си позволим да купим кларет, затова ще трябва да пием бира. Е, добре. Какво бихте искали да сторим? Да наругаем съдбата — винаги е добре да имаш кого да наругаеш. Да плачем и да кършим ръце — но докога? Звънецът за вечеря скоро ще удари и Смитови ще дойдат, ще трябва да говорим за опера, за картини. Бързо, къде е одеколонът? Къде са фибите? Или пък може би да се самоубием? Струва ли си? Само след няколко години, а може би и утре с помощта на парченце кора от портокал или на някой падащ комин — и съдбата ще ни избави от тази неприятност.
Или пък трябва като сърдити деца да отпадаме духом ден след ден? Ние сме съкрушените от скръб малки Джек и Джил. Ние вече никога няма да се усмихваме. Ще повехнем и ще умрем и ще ни погребат напролет. Светът е тъжен, животът жесток, а небето толкова равнодушно. Божичко, божичко, как се наранихме!

Ние хленчим и се вайкаме при най-малката болка. Някога в старите силни времена хората всеки миг са били изправени пред опасност и беди; но не са имали време да хленчат. Бедствието и смъртта не са отстъпвали от прага им, но те са ги срещали с презрение. А ние си стоим сега в удобните, защитени вили и се мъчим да превърнем драскотините си в рани. Всяко главоболие се превръща в агония, всяка сърдечна мъка — в трагедия. На Шекспир са му били нужни един убит баща, една удавена любима, безчестена майка, дух и един заклан министър, за да възбуди душевната буря у Хамлет, а на един второстепенен съвременен поет му стигат сръдните на една обидена хористка и временното спадане на фондовата борса.

Колкото по-лек и спокоен става животът, толкова по-сериозно го посрещаме ние. Гребците на Одисей еднакво весело са срещали и бурята, и слънчевия зрак. Ние, съвременните моряци, сме станали по-чувствителни. На слънце ни е горещо, от дъжда ни става студено и надигаме вой до небесата.

Превод: Красимира Тодорова
Коментари
2018-04-29 #1
Пенчо
Е, може и малко по - ведро, не така опростено и песимистично...
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение...
· Яростта и Тъгата
· Красиви мисли за скръбта и болката, които вдъхновяват
· Красотата на доброто: Поезия и проза украси родопско село (снимки)
· Хубавите български песни по текстове на поета Петър Караангов
Събота
27
Февруари 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Има блондинки и блондинки
Има блондинки и блондинки, пък и думата вече много се изтърка. Те всички си имат своите хубави страни...
Най-търсеното в Гугъл през 2017 г. с посланието "Как да продължим напред?"
Интернет търсачката Google разкри какво са търсили хората по света през 2017 година. За България Григор...
Дългата ми, страстна афера с книгите
С книгите и четенето имам дълга и сложна връзка. Всъщност, по-дълга и по-сложна, отколкото с всеки мъж....
Станислав Лем: „Истината не зависи от вашата воля.“
"За да научиш нещо, трябва вече да знаеш нещо." "Масовата култура е обезболяващо средство, аналгетик,...
10 начина да използваме тефтер с бели страници
В този свръхдигитален век хартията и писането на ръка все повече губят вниманието на хората. Всичко може...
Коледни пости - Ден 39 и 40:
Край на Коледните пости. Равносметката.
Днес е последният ден от Коледните пости. Съвсем умишлено не писах нищо вчера. Исках малко да се откъсна...
Не всичко, което искаш, е това, от което се нуждаеш
Не всичко, което искаш, е това, от което се нуждаеш. ...
Бертолт Брехт: „Не се страхувай толкова от смъртта, а от неадекватния живот.“
„Изкуството не е огледало, което отразява света, а чукче, с което да му придадеш форма.“ „Лекомисленият...
Джек Лондон – “Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти"
…Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите Джек Лондон е американски романист,...
Баба и дядо
"Баба и дядо се скарали и сърдитата баба решила да накаже дядото като не му говори. На другия ден дядото...
"Жени и вино! Вино и жени!"
I Прости мъртвило, роден край, прости! Пред мене нов живот се днес открива, с нов трепет се сърцето...
Денят на земята - 22 април
Денят на Земята - 22 април, е най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард...
Твърде много втори шансове значат, че и първият не си е струвал
Твърде много втори шансове значат, че и първият не си е струвал. ...
Трифон Зарезан в миналото
Трифон Зарезан е тачен в миналото празник, отбелязван от цялата общност. Той се е празнувал с редица...
Ако мълчиш, ще те чуе този, който те обича
Ако крещиш, ще те чуят всички. Ако шепнеш, ще те чуе само този, който е близо до теб. Ако мълчиш, ще...
Марсала - цветът на 2015 г.
Всяка година престижният институт "Пантон" (Pantone Color Institute) обявява кой цвят ще властва през...
Магичните свещи
Историята на свещите – кога и къде за пръв път са се появили, тъне в мистерия. Съществуват само легенди,...
Никъде не ни учат как да живеем, но със сигурност умираме, когато спрем да се учим
Никъде не ни учат как да живеем, но със сигурност умираме, когато спрем да се учим. ...
Коледни пости - Ден 27:
Варено жито за закуска. А дали да е точно жито?
Днес няма да готвя нищо. Имаме спагети от вчера, които са още по- вкусни, престояли за една нощ. Снощи,...
Егейска Турция - 6 дни по следите на Античността - III
Ден пети – Памуккале – величественият и неповторим природен феномен с лечителна сила. Памуккале...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook