Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

За това как да се грижим за жените и как да се отнасяме с тях


из "Празни мисли на един празен човек"


Джером К. Джером
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Малкият Джек и малката Джил, като слизали по хълма, паднали, ударили си коленцата, ожулили си нослетата и разлели с труд налятата вода. Но ние ги съветваме философски:
— Не плачете! Не сте бебета. Малките момченца и малките момиченца трябва да свикнат да понасят болка. Станете, напълнете отново кофата, но този път бъдете по-внимателни.

Малкият Джек и малката Джил потриват очи с мръсните си ръчички, поглеждат печално към окървавените си колене и припват обратно с кофата. А ние се смеем добродушно след тях.
— Бедните душички — казваме, — каква врява вдигнаха. Човек би помислил, че са се пребили, а те само се одраскаха. Ах, тези деца, какъв шум правят за нищо!
С какъв стоицизъм посрещаме ние падането на малкия Джек и малката Джил!

Но когато ние — възрастният Джек с посребрели мустаци и възрастната Джил с първите слаби „пачи крачета“ около очите, когато ние се спънем надолу по хълма и нашата кофа се разлее, о, небеса, каква трагедия настъпва. Угасете звездите, закрийте слънцето, спрете законите на природата. Мистър Джек и мисиз Джил, слизайки от хълма — какво точно са правили на хълма, няма да питаме, — се спънали в един камък, сложен там по всяка вероятност от злите сили на вселената. Мистър Джек и мисиз Джил си ударили глупавите глави. Мистър Джек и мисиз Джил си наранили малките сърчица и стоят и се чудят, че светът продължава да си гледа спокойно работата пред такова нечувано нещастие.

Не вземайте работата толкова сериозно, Джек и Джил. Разсипали сте кофата с вашето щастие, тогава се изкачете пак по хълма и я напълнете отново. И следващия път я носете по-внимателно. А какво сте правили, че се спънахте? Погаждали сте си номера сигурно.

Усмивка и въздишка, целувка и сбогом ето това е нашият живот. Струва ли си да се вълнуваме толкова? И все пак животът, обшо взето, е весел. Кураж, приятелю! Походът не се състои само от военна музика и прощални чаши. Все по някое време трябва да се марширува и да се воюва. Приятно е лагеруването сред лозята, весели са нощите край лагерния огън. Бели ръце ни махат за сбогом, ясни очи се замъгляват при прощаването. Нима ще избягаш от бойната музика? От какво имаш да се оплачеш? Напред — за едни медал, за други — хирургически нож; а за всички ни, рано или късно, два метра от майката земя. От какво се страхуваш? Кураж, приятелю!

Томи никога няма да бъде наш. Джени не ни обича. Не можем да си позволим да купим кларет, затова ще трябва да пием бира. Е, добре. Какво бихте искали да сторим? Да наругаем съдбата — винаги е добре да имаш кого да наругаеш. Да плачем и да кършим ръце — но докога? Звънецът за вечеря скоро ще удари и Смитови ще дойдат, ще трябва да говорим за опера, за картини. Бързо, къде е одеколонът? Къде са фибите? Или пък може би да се самоубием? Струва ли си? Само след няколко години, а може би и утре с помощта на парченце кора от портокал или на някой падащ комин — и съдбата ще ни избави от тази неприятност.
Или пък трябва като сърдити деца да отпадаме духом ден след ден? Ние сме съкрушените от скръб малки Джек и Джил. Ние вече никога няма да се усмихваме. Ще повехнем и ще умрем и ще ни погребат напролет. Светът е тъжен, животът жесток, а небето толкова равнодушно. Божичко, божичко, как се наранихме!

Ние хленчим и се вайкаме при най-малката болка. Някога в старите силни времена хората всеки миг са били изправени пред опасност и беди; но не са имали време да хленчат. Бедствието и смъртта не са отстъпвали от прага им, но те са ги срещали с презрение. А ние си стоим сега в удобните, защитени вили и се мъчим да превърнем драскотините си в рани. Всяко главоболие се превръща в агония, всяка сърдечна мъка — в трагедия. На Шекспир са му били нужни един убит баща, една удавена любима, безчестена майка, дух и един заклан министър, за да възбуди душевната буря у Хамлет, а на един второстепенен съвременен поет му стигат сръдните на една обидена хористка и временното спадане на фондовата борса.

Колкото по-лек и спокоен става животът, толкова по-сериозно го посрещаме ние. Гребците на Одисей еднакво весело са срещали и бурята, и слънчевия зрак. Ние, съвременните моряци, сме станали по-чувствителни. На слънце ни е горещо, от дъжда ни става студено и надигаме вой до небесата.

Превод: Красимира Тодорова
Коментари
2018-04-29 #1
Пенчо
Е, може и малко по - ведро, не така опростено и песимистично...
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение...
· Настъпва нов ден
· Бъди!
· Яростта и Тъгата
Понеделник
26
Юли 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Изкуството – храна за душата или бягство от действителността?
Какво е изкуството – храна за душата или бягство от действителността? Всичко зависи от начина на употреба....
Мери Едуардс Уокър - жената, която промени лицето на медицината
Мери Едуардс Уокър е лекар, феминистка и активистка за правата на жените. Тя е първата жена, получила...
Последният голям бал в Европа - на династията Романови
През 1903 г. Романови, последна и най-дъло управлявала руската царска династия организира пищен бал с...
Уилям Фокнър: „Ако не те е срам от себе си от време на време, значи не си честен.”
„Артистът няма време да слуша критиците. Ония, които искат да бъдат писатели, четат рецензиите, а ония,...
За Андерсен и тъжните приказки
Питали ли сте се що за хора са авторите на приказки? Тези, които създават огромен пъстър свят от въображение...
Дори да вижда, че искаш да бъдеш излъган
Добрият приятел ще ти каже истината. Дори да вижда, че искаш да бъдеш излъган....
Виктория Бешлийска: Езикът дава характер, отличимост, чувство за принадлежност
От известно време следим една сладкодумна страница във Фейсбук - блога Words Do Worlds. "Сладкодумна",...
Прегърни своето дете, прегърни и детето в себе си
Нищо. Не им подарявайте нищо. Колкото по-рано разберат, че щастието е нематериалното, толкова по-лесно...
Това, което правиш, говори толкова силно...
Това, което правиш, говори толкова силно, че не мога да чуя какво казваш....
Св. мчци Адриан и Наталия - 26 август
На 26 август православната църква почита паметта на светите мъченици Адриан и Наталия. Те живели по времето...
Първите годишни награди за кулинарни блогове
На специална и тържествена церемония на 26 септември 2015 г. бяха раздадени първите Годишни награди за...
Глухарче
Не разпростирай мисълта си във време и пространство. Там няма смисъл, няма щастие, там няма нищо ясно. Във...
До Италия и назад - III част
Градът си плаче за обикаляне – по големите, по малките, тесни улички, които не е ясно накъде ще те изведат....
Чрез вградени живи бактерии дреха спира миризмата от изпотяване
Всеизвестно е, че не самата пот, а бактериите, които се размножават по кожата, причиняват неприятната...
Честита Баба Марта!
Голям Сечко, Малък Сечко и баба Марта — двама братя и една сестра — имали общо лозе. От него те изкарвали...
Позитивно мислене, но на практика?!
Особено модерно е да се изтъкват преимуществата на позитивното мислене. Всичко звучи много правдоподобно...
Колко му трябва на човек, за да поминува като човек?
- Колко му тряба на човек, за да поминува като човек? Имане голямо? Няма да го отнесе...Човекът е гост...
Жената - сила и магия
Силата на жената във всяка нейна роля – социална, семейна или професионална, е безспорна. Всеки ден всяка...
Ау, как така нямате телевизор !?
Да бъдеш различен, дори в малка степен буди съмнения и недоверие. Вярно, има и хора, които са любопитни...
Непреходната женственост на София Лорен
На 20 септември, през 1934 г. в сърцето на Италия, Рим, се ражда София Вилани Шиколоне. Не след дълго...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook