Когато Майстора срещна Маргарита

"Тя носеше отвратителни, тревожни жълти цветя. Дявол ги знае как се казват, но, кой знае защо, те първи се появяват в Москва. Тези цветя много ярко се открояваха върху черното й пролетно манто.



Тя сви от Тверская в една пряка и тогава се обърна. Знаете къде е Тверская, нали? По Тверская минаваха хиляди хора, но аз ви уверявам, че тя видя само мен и ме погледна не само тревожно, но дори някак болезнено. Порази ме не толкова нейната красота, колкото безкрайната, невиждана самотност в очите й! Подчиних се на жълтия знак и също свих в пресечката, тръгнах подире й. Вървяхме безмълвно по кривата скучна уличка, аз по единия тротоар, тя - по другия. Представете си, по уличката нямаше жива душа. Измъчвах се, защото ми се стори, че трябва да я заговоря, а се боях, че няма да произнеса нито дума и тя ще си отиде и никога вече няма да я видя. И представете си, изведнъж заговори тя:



Добре помня как прозвуча гласът й, доста нисък, но пресеклив, и колкото и да е глупаво, стори ми се, че ехото отекна в уличката и се блъсна в мръсната жълта стена. Аз бързо минах на нейния тротоар и докато я приближавах, отговорих:



Тя ме погледна учудено, а аз изведнъж и съвсем неочаквано разбрах, че цял живот съм обичал именно тази жена!..."


За романа и последните думи на неговия автор

Михаил Булгаков ни оставя тази книга и едно от най-красивите, поетично-сюрреалистични влюбвания в литературата. Романът "Майсторът и Маргарита" е от тези романи, които имат толкова пластове, колкото смел е читателят да рови в тях. Романът е писан, дописван, редактиран, губен, горен и възстановяван по спомени. Вдовицата на Булгаков, Елена Шиловская, съхранява ръкописите след смъртта му, а когато е даден за окончателен печат, са минали повече от две десетилетия. Редактираният текст на романа излиза самостоятелно през 1973 г., а окончателният текст е публикуван в V-ти том на събраните съчинения, излезли през 1990 г.


Михаил Булгаков и жена му Елена

Предсмъртните думи на Михаил Булгаков:

"Богове, богове мои! Колко е тъжна земята вечер! Колко тайнствени са мъглите над блатата! Който е бродил сред тези мъгли, който много е страдал преди смъртта, който е летял над тази земя, понесъл на гърба си непосилно бреме, той го знае. Знае го умореният. И той напуска без съжаление земните мъгли, нейните блатца и реки, отдава се с леко сърце в ръцете на смъртта, защото знае, че единствена тя ще му донесе..." И тук, дописана от съпругата му, е думата "покой"

"Майстора и Маргарита" е преведен от руски език от Лиляна Минкова