Остров Тасос – врата към Рая без Свети Петър - II

Панорамната обиколка с автобуса минава по най-високите пътища на острова. Така успяваме да се насладим на всяко красиво заливче, закътано плажче и свежа зелена горичка. По бреговете са накацали каравани и кемпери, които чакат собствениците си. Почти не виждам вили или пък хотели. Но къщите на колела, в момента подпрени с тухли и камъни, са като запазена марка на Тасос.

Докосваме се до духовността на острова като посещаваме манастира „Св. архангел Михаил”. За да влязат, всички жени трябва да са с поли. Затова малко след голямата дървена порта, върху стара маса, са натрупани десетки поли с всякакви цветове и кройки. Монахините изнасят стъкленици с локум за всяка новопристигнала група. След като запалиш свещ, можеш да си подсладиш живота с ароматните сладкишчета. Купувам си изрисуван с цветя камък от магазинчето в манастира. Знам, че е просто камък, но е нещо автентично – различно от кичозните предмети, които мога да намеря и по улиците в София. Манастирът е кацнал нависоко и затова от китните му дворчета се открива прелестна гледка към крайбрежието. Спираме за фотопауза и обективите не спират да щракат – нескрити опити да откраднем малко от тази красота със себе си.

Столицата на Тасос е Лименас. Често туристите пристигат тук с велосипедите си. Може би затова островът е толкова чист и запазен. Няма как да не пробваме от традиционния гръцки гирос – дюнер с пилешко или свинско месо, със салата дзадзики и пикантен сос. Името гирос произлиза от гръцката дума за въртене. Месото е меко, сочно и с леко препечени краища, добре извъртяно на шиша около електрическите реотани.

Разхождаме се из тесните и живописни улички, осеяни с малки магазинчета с особено любезни продавачи. Крайбрежната алея е спокойна. Тишината я нарушават повече чайките, отколкото хората. Пясъкът на плажа е леко мокър, но това не ми пречи да стигна до морето и да го докосна. Температурите не позволяват да се изкъпя, но поне знам, че съм си топнала ръката.

Вечерта заминаваме на таверна в Лиминария. Помещението е огромно – с дървен под и каменни стълби. Кувертът ни включва ястия от масите с огромни купи колкото поискаме, литър бяло вино на човек и безплатен десерт. Веселата част идва с музиката и танците. Сервитьорите раздават гипсови чинии на всички и в един момент единственият звук, който се чува, е на счупено. Определено действа отпускащо да фраснеш нещо в земята. След дългите хора има танци на маса. Поливат със спирт под масата и го запалват. Огънят още повече разпалва страстите. Сити, развеселени и приятно уморени се връщаме в малкото ни хотелче за последна нощувка.

Раят на Гърция в миналото е бил за кратко български. Хубаво е, че пред портите на този Рай не стои свети Петър и всеки може да отиде там. Нужни са само лична карта, фотоапарат и желание за пътешествия.