Остров Тасос – врата към Рая без Свети Петър

Купон с приятели, глезотийки, спа процедури с половинката или нов чифт дънки... Чудя се какво да си подаря за рождения ден. А защо не екскурзия до остров?! Никога не съм била на остров. Трябва само да е по-близко, защото разполагам едва с 3 свободни дни. Би било добре там да е по-топло, отколкото е в България през месец април. По метода на изключването (и включването) избирам остров Тасос – зелено късче в северната част на Егейско море.

Първата ни спирка е Кавала. Небето малко се мръщи и крайбрежието изобщо не изглежда окъпано в светлина, а само леко понаплискано. Движим се в групичка по стръмни, тесни улички. Оттук-оттам дочувам гръцка реч, което ме кара да се чувствам като в реклама на качествен зехтин. Екскурзоводката разказва за голямата сграда пред нас – църквата „Света Богородица”, в която били събирани и обучавани децата, останали сирачета.

Докато другите реят погледи към високите сгради, аз се впечатлявам от котките, които са на всеки ъгъл. Особено гальовни – явно свикнали с постоянните гости на града. На върха на стръмната уличка ни посреща паметникът на Мохамед Али Паша – султанът, яхнал едър бронзов кон и вдигнал ятаган в ръка. Обявен за помощник на Високата порта, той кани 480 мамелюкски бейове в двореца си, за да договорят мирните отношения с Египет. Вместо кулинарна фиеста, вечерята се превръща в кървав потоп, защото всички бейове са изклани. През малките каменни ниши се открива великолепна гледка към пристанището. Не разполагаме с много време, защото трябва да се качваме на ферибота за Тасос. Все пак успявам да взема магнитче за хладилник като сувенир от гръцкия град. Не се учудвам, че продавачката в малкото магазинче се оказва българка – та ние сме навсякъде.

За пръв път се качвам на ферибот и ми е интересно как мощната машина пори вълните. Бялата пяната се строява в редички, но след няколко минути те просто изчезват. Влизам вътре само за да си взема сок. После никой не може да ме прибере от палубата. Дърпам дебелите текелажни въжета, отгръщам платнищата, за да видя лодките под тях и се взирам във водата, за да видя делфини – имало около острова.

Тасос ни посреща обвит в мъгла. Ниските облаци сякаш са се нанизали на раззеленяващите се баири и приличат на казанлъшки понички. Какви ти понички – Казанлък е на около 350 км от тук :) Автобусът ни отвежда до кокетно хотелче на брега на морето. Все още сме извън активния туристически сезон и островът не кипи в обичайното си лятно оживление. За сметка на това ни посрещат кафяви козички и червеникави кокошки – идилия! Навсякъде в дворовете се вият стеблата на маслините. По-старите вече не дават плод, но са достатъчно красиви, за да бъдат запазени от собствениците си. Откъсната от дървото маслината няма особено приятен вкус – твърда и горчива е. Това, което я овкусява всъщност, е саламурата, в която се поставя при обработка. Със сигурност през летните жеги сянката на дърветата дава приятна прохлада. Пролетта е оцветила в сочно зелено короните им, тревата около тях и хълмовете в далечината. Вместо градински плет къщите са разделени с редички от смокини. Сега разбирам защо наричат Тасос Изумрудения остров.