Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 6:
Налага се обяд "на крак". Сблъсъци с изкушенията.


Днешният ден е особено труден ден за мен. Налага се да изляза по разни задачи и обедът ме сварва в центъра на града неподготвена. Ако знаех, че ще се забавя толкова, щях все нещо да си взема от постното ми меню. Уви!

Започвам да се оглеждам за нещо набързо да хапна и започват трудностите – пиците са изключени на момента – колкото и „вегетариански да са, пак имат отгоре кашкавал, или поне негово подобие. От закуските единствено кифлите и гевреците стават, но на мен ми се яде нещо солено, а геврекът си е чист хляб. Все пак, търся и нещо здравословно, по възможност, дори и в джънк фууд-а...Отивам до може би най- хубавите дюнери в града и се започва с абсурдната ми поръчка.

На въпроса какво има без месо, момичето, с ръце бързи като светкавица и почти толкова бърза уста, кратко заявява:

„Вегетариански хамбургер или дюнер”.

Разбирай – питка обикновена или арабска. Но какво се крие в този вегетариански хамбургер или дюнер – кашкавал, яйце и млечен сос. Много вегетарианско, дума да няма! Не става отново. Едно по едно ги отказвам всичките.

„Ами какво тогава - само салата и пържени картофи ли?!” Тя е просто изумена
„И без сосче, и без кетчуп и лютичко?!!”
„Ами да, без!”


Тук тя придобива внезапно вътрешно озарение и на лицето и се разлива доволство:

„Не, не, ще ти сложа кашкавал, три парчета, даже ще ти сложа!”
„Ама нали...”


Не успявам да довърша, защото тя се надвесва съзаклятнически над витрината с ръка на устата, да не чуят от нетърпеливата вече опашка:

„Спокойно, той кашкавалът ни е растителен, на нива е расъл”

Тя избухва в заразителен смях от собственото си остроумие и няма как да не се засмея и аз. С три светкавични движения, с ритуална тържественост почти – моят дюнер е готов.

Дюнер с кюфтенца от булгур, просо и елда, чудесна алтернатива на фаст фууд- а
В крайна сметка си го изяждам дюнера, въпреки резервите ми за кашкавала, дето е расъл на нивата, и мислено си отбелязвам да ви напомня, че Хера има много хубав истински вегетариански дюнер, ето тук.
Арабската питка е прекрасно изобретение, не случайно е оцеляла векове наред. В нея уютно можеш да се загърне абсолютно всичко – и постни кюфтенца със всякакви салатки и добавки, и сосове. Всичко. Докато съм в дюнерджийницата старателно отбягвам да поглеждам огромната планина пилешки пържоли, набучени на внушителен шиш. Но не и подозирам, как това е само началото на ден, пълен с изкушения.

Никога не съм била почитателка на месото, така че стръвно да му налитам, както прави мъжа ми, примерно. Обичам някои неща, но не страстно. Има обаче месни неща, които носят в себе си безкрайно сантиментално очарование. Първото ме среща в автобуса на път към дома. Засичам се с една позната, на която мимоходом разказвам за начинанието си.
„Ох!”, обяснява ми тя, „Не съм и аз по месата, но като бях бременна, много ми се доядоха пръжки. Свински пресни пръжки. И казвам: "Мъжо, търси ми пръжки, ама хрупкави, сочни, както трябва"...”спирам да я слушам какво става по- нататък, дали е намерил пръжките мъжа й насред април. Не обичам аз пръжки, но по начина, по който говори за тях...ами, доядоха ми се!

После на прибиране вървя по улицата, и ме застига ароматът на домашни кюфтета. Точно както ги обичам. Спомням си когато аз ядох най- вкусните си кюфтета – на гара Царева Ливада, където се прави връзката за Трявна, с моите колеги на път към абсолвентската ни вечер. Нищо и никаква гара, но понеже е стратегическа, има всичко – бира, скара, вестници, кафе. Та там на скара се печаха ей- такива домашни кюфтенца, точно с този аромат – с лук, магданоз, чушка, хляб и яйце. Бях и бременна тогава и всичко ми се услаждаше много, но този вкус никога няма да забравя, въпреки всички кюфтенца, които страстно унищожих след това.

Докато забързвам крачка и преглъщам, си мисля, дали привързаността ни към някои определени ястия не е породена от емоциите, с които ги свързваме.

Пръжките за Креми и това, как мъжът и скочил да ги търси на момента, моите кюфтета от Царева Ливада и краят на студентските ми години, ознаменуван с появата на Дара, тиквеникът ми от вчера.

Тази неизменна любов към пържолите, дали не е закономерност примерно от ритуала по коленето на прасето, което събираше едно време целия род и бе повод на семейно сплотяване? Мекиците, бухтите, тутманичетата, милинките – символ на безгрижното детство под крилото на баба...

Изкушенията понякога са толкова непреодолими именно заради емоциите, които пораждат в нас, не толкова заради това, дали е силна волята или не. Защото понякога и най- силната воля доброволно сваля гарда за няколко минутки сантиментално щастие. В този ред на мисли, постите разгръщат още едно значение за мен – да не се поддаваш на изкушението, да, но и да преодолееш част от себе си, на която всъщност копнееш да се отдадеш. Само заради спомена, че някога си бил щастлив.

Но хубавото на спомените е, че постоянно се градят. Едно време мога да помня как баба е правила мекици и това е да е част от моето детство. Но, надвесени с дъщеря ми над покълващите семенца, да градим спомените и на нейното детство.

Ако искате да проследите заедно с мен Коледните ми пости ден по ден, заповядайте тук
Коментари
2013-11-21 #3
Цвети
Мннного добре, напомни ми, че леща не съм правила още...
2013-11-21 #2
teodora
p.s. при нас, "При Арабите" има супа от леща с кимион. Супер е!
2013-11-21 #1
teodora
За да не попадам в такива безпомощни ситуации и да трябва да "избирам" в чантата винаги имам вода, орехи, ябълка, от известно време чиа. :) Малко е странно, щото ходя с раница, но пък е удобно. Чиата засища много мощно Иначе емоционалния глад какво го засища, наистина, интересно ... май когато не си си в твоя ритъм - нищо
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Хумус с цвекло
· Арабски мини пици с кладница
· Вегетариански дюнер
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
· Постни банички с праз и маслини
· Салата с леща белуга и семена от нар
· "Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?"
· Патладжан ветрило на фурна - да си оближеш пръстите!
· Пъстърва с пържена салвия и хрупкава чеснова поръска с орехи
· Боб чорба по манастирски
· Салата от пшеница, гулия и сушени череши
· Гриловани патладжани с леща и ароматни подправки на фурна
· Патладжанена разядка
Неделя
23
Юни 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Умирането, в което има живот
И най-красивите откъснати цветя свършват Така. Умират. Евентуално може да си отглеждаш в саксия/градина...
Телефонът ми звъни... в главата?
Защо получаваме „фалшива тревога”, че телефонът ни звъни ...когато всъщност си лежи безжизнен. Няма...
Камъни и кристали. Как и дали наистина ни помагат? - II
Кехлибар ( янтар)- изкопаема смола, известна като камъкът на Слънцето. Лекува очите, ушите, гърлото,...
Топонимите – какво научаваме от тях
Топонимите могат да бъдат интригуващ източник на познание за мястото, където живеем. Имената не само...
Петър Димков - българският народен лечител
Бъдете весели, бодри и с ведри мисли, за да живеете в радост и щастие. Петър Димков е най-известното...
Приятел е този, който те приема изцяло
Приятел е този, който те приема изцяло, дори след като знае всички подробности за теб....
40 години от премиерата на "Междузвездни войни", "Епизод IV - Нова надежда"
На 25 май 1977 г. се състои премиерата на един филм, който завинаги промени киното и поп културата -...
Продавач на надежда
Ако можех да имам едно магазинче със две полички , бих продавал ... познайте какво ? - Надежда ! Надежда...
Кафенето, в което вали...захар
За няколко дни Mellowercoffee Cafe в Сингапур се превърна в истинска интернет сезанция, когато клиенти...
Коледни пости - Ден 23:
Легенда за рибата кои
Търсейки нещо интересно за шарана, с което да се разтоварим след Никулденското пиршество, попаднах на...
За да кацне птичето...
За да кацне птичето на рамото ти, първо трябва да махнеш клетката в главата си in....
7 юли - Европейски ден на шоколада
На 7 юли се чества Европейския ден на шоколада. Датата е избрана, защото на този ден през 1550 г. е доставена...
27 септември - Световен ден на туризма
Туризмът е един от най-прогресивно развиващият се отрасъл в икономиката на почти всяка страна по света....
Египет и Турция. Туристически дестинации по време на криза - I част
Всички мечтаем за презокеански пътувания до далечни земи – Сейшелските острови, Перу, а защо не Доминикана....
Рейки – могат ли ръцете да лекуват?
Учението Рейки е от онези съкровища на Изтока, към които ние, живеещите по на Запад, посрещаме със скептицизъм....
С любов за Георги Калоянчев
Днес 18 декември 2012, на 87-годишна възраст почина един от най-големите ни актьори Георги Калоянчев....
Всичко, което мразиш, е тук, за да те научи на безусловна любов
Всичко, което те дразни, е тук, за да те научи на търпение. Всеки, който те изоставя, е тук, за да...
На тази дата: 14 април - годишнина от рождението на Парашкев Хаджиев
Парашекв Хаджиев в роден на 14 април 1912 г. Син е на оперния диригент и пианист Тодор Хаджиев (основател...
Храната на семействата по света
Фотографът Петер Менцел ( Peter Menzel ) е заснел с обектива си един на пръв поглед банален сюжет - храната...
Народните будители: Христо Ботев
"Няма "власт" над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото...
"Мамо, у дома всичко е наред"
Докато майките отсъстват, моментално се възцарява хаос. Мъжете имат вроден талант отново да се вдетеняват,...
Франция забрани пластмасовите чинии, чаши и прибори за еднократна употреба
Франция е първата страна от Евросъюза, която забрани официално пластмасовите неразградими в околната...
Усмивката - няколко причини да се усмихваме
Често се усмихваме без да се замисляме, защото усмивката е естествена реакция да споделим щастието си...
Автобиография в пет кратки части
Част първа Вървя по улицата. На тротоара има дълбока дупка. Падам в нея. Загубена съм... нямам надежда. Не...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook