Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Малката кибритопродавачка


Вечната приказка на Андерсен


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Беше толкова студено, че чак болеше от студ. Валеше сняг и мръкваше. Последната вечер на годината, новогодишната вечер.

Малко бедно момиче вървеше през мрака и студа по улицата, гологлаво и босоного. То излезе от къщи по чехли, но те не топлеха много. Бяха много големи. Последна ги беше носила майка й – толкова големи бяха. Малката ги изгуби, когато хукна да пресича улицата, защото две коли профучаха покрай нея с бясна скорост. Единия чехъл тя не можа да намери, а едно момче избяга с другия. То й рече, че ще направи от него люлка, когато му се родят деца.

Сега момиченцето вървеше с босите си крачета, станали синьо-червени от студа. То беше сложило кибритени клечки в старата си престилка и държеше няколко от тях в ръка. През целия ден никой не купи нищо от него. Никой не му даде дори един грош. Бедното детенце вървеше гладно и измръзнало и се оглеждаше уплашено. Снежинките падаха по дългата му руса коса, красиво накъдрила се на тила му. Но не това го занимаваше сега. От всички прозорци проблясваха светлинки и мирис на печена гъска изпълваше улицата! Настъпваше Новогодишната нощ. Ето за какво си мислеше момиченцето.То се сви в ъгъла между две къщи, едната от които бе по-издадена напред. Детето скри крачета под себе си, но му ставаше все по-студено и започваше да трепери все повече. Не смееше да се прибере вкъщи, защото не бе продало нито една кибритена клечка, не беше спечелило нито грош и баща му щеше да го бие. А и у дома също беше студено.

Над главите им беше само покривът и вятърът свиреше през него, въпреки че най-големите пролуки бяха затулени със слама и парцали. Ръчичките на малката бяха вече почти замръзнали. Ах! Една кибритена клечица би я постоплила! Само да се престраши да измъкне една от снопчето, да драсне с нея по стената и да стопли пръстчетата си! И тя извади една клечка. Драс! Как лумна, как се разгоря клечката! Детето сви ръката си около топлото ясно пламъче, също като че ли държеше свещичка. Това беше вълшебна светлинка! На малкото момиче му се стори, че седи до голяма желязна печка с лъскави месингови топки и месингова вратичка. Благословеният огън гореше и топлеше така хубаво! О, не! Какво се случи? Малката вече протягаше и крачетата си, за да се сгреят и те, когато пламъкът угасна. Печката изчезна и в ръката й остана само крайчето на изгорялата клечка.

Детето драсна нова клечка. Тя се разгоря, засвети и там, където отблясъците докоснаха стената, тя стана прозрачна като воал. Момиченцето видя стаята и масата, покрита с ослепително бяла покривка, с подредени върху й изящни порцеланови съдове и с вкусно ухаеща печена гъска, напълнена със сливи и ябълки! Най-хубавото беше, че гъската изскочи от тавата, с ножа и вилицата в гърба, и се завтече по пода право към бедното девойче. В този момент клечката угасна и пред очите на детето остана само дебелата, студена стена.

То запали нова клечица. Видя се седнало под великолепна коледна елха. Тя беше още по-голяма и по-бляскава от елхата, която бе видяло през стъклената врата на богатия търговец миналата Коледа. По зелените клонки горяха хиляди свещички и отгоре я гледаха пъстри картинки, като онези, дето украсяват витрините на магазините. Малкото момиченце протегна нагоре и двете си ръце и… кибритената клечка угасна. Многобройните елхови свещички се издигаха все по-високо и по-високо. То видя, че това бяха всъщност ясните звезди. Една звезда падна и остави дълга огнена линия след себе си.

– Някой умира сега! – каза си малката.

Старата й баба – единствената, която я бе обичала, но която бе умряла, казваше:

– Когато падне звезда, една душа се възнася към Бога.

Момичето отново драсна една клечка о стената. Наоколо всичко блесна и в светлината се яви баба й, така ясна, сияйна, мила и благословена.

– Бабо! – извика детето. – О, вземи ме със себе си! Знам, че ще си отидеш, когато кибритената клечка угасне, също както си отидоха топлата печка, хубавата печена гъска и чудното коледно дърво!

То трескаво запали цялото останало снопче клечки, защото искаше непременно да задържи баба си. И клечките пламнаха с такъв блясък, че стана по-светло отколкото през деня. Никога преди баба му не му се беше виждала толкова красива и голяма. Тя взе малкото момиче в ръцете си и двете полетяха високо, високо, светли и щастливи. И вече нямаше студ, нямаше глад, нямаше страх – те бяха при Бог!

А в ъгъла до къщата седеше момиченцето в студеното утро с червени бузки, с усмивка на уста – мъртво, замръзнало през последната вечер на старата година. Първият ден от новата година се издигна над трупа на детето, седнало с кибритените клечки, една връзка от които беше почти догоряла. „Искало е да се стопли”, казваха. Никой не знаеше каква красота беше видяло, сред какво сияние то, заедно със старата си баба, встъпи в радостите на новата година.
Коментари
2023-12-15 #7
Вяра
Щом я прочетох се разплаках. Осъзнах, колко обгрижвани сме в нешно време. Ние не отделяме и минута, за да вникнем в миналото и да видим как е било преди. Това ми е любимата приказка още от малка, а сега съм на 12. Благодяря на Бога, че не съм на мястото н момиченцето. Трябва да сме благодарни на това, което имаме.
Още веднъж:

Благодаря!
2023-11-04 #6
Пешо измирлиев
Супер!
2018-12-16 #5
Теди
Това е колкото приказна, толкова и истинска история. И няма как да не те трогне и разтопи. Нека бъдем по-добри и милосърдни! Щастлива Коледа! Успешна Нова година!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Пълнено пиле с кестени
· Идеи за коледна украса от 4sales.bg
· Деца творят картички, за да спасят от самота възрастните в хосписите. Включи се и ти!
· Херман Хесе: „Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм"
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Banksy дарява 13 милиона долара за преобразяването на затвор
· За какво да внимаваме при избор на детско яке
· Тротинетка за всяко дете – как да изберем
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Отвори вратата...
· Едно кафе за душата ти....
Понеделник
26
Февруари 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Ърнест Хемингуей - драматичната съдба на писателя-бохем
„Днес – това е само един от дните, които трябва да изживеем. Но какво ще се случи в бъдещите дни, това...
Коледни пости - Ден 24:
Банички с праз и гъби. Храненето през студентските години.
Днешният ми разказ се забави много. Неделята е много странен ден. Всички казват, че е ден за отмора....
"Живот и здраве, живот и здраве"
Тази година най-сетне си отива. Не съм вярвала в точкатата на 31 декември. Та това е едно утро разлика!...
Джак Керуак: "В края на краищата… пътят трябва да води към целия свят."
"Ех, беше чудна нощ, топла нощ, нощ за вино, лунна нощ, нощ да притискаш момичето си, да говориш, да...
"Музей на провалите" отваря врати в Швеция (видео)
Недалеч от Стокхолм, в град Хелзинборг, Швеция, отваря врати първият "Музей на провалите". В него ще...
Рафаел Сабатини - „Съдбата е интелигентна сила, която се движи с цел“
Ако вятърната мелница се окаже твърде непреодолима, ще се помъча да видя какво може да се направи с вятъра. ...
Семейна капсула на времето
Времето лети и заминава необратимо, въздъхваме и се понасяме в следващия си нов ден, напълно забравили...
Брюксел извън европейските институции - II
Впечатлява изумителното присъствие на цветята . Не можах да видя оня невероятен цветен килим, който се...
Коледни пости - Ден 23:
Легенда за рибата кои
Търсейки нещо интересно за шарана, с което да се разтоварим след Никулденското пиршество, попаднах на...
Да спасим книгите - "Купи1книга"
Кампанията "Купи1книга" призовава да си закупим книга с цел да се подпомогне книгоиздаването у нас. В...
Любовна лирика II - Елюар, Превер, Аполинер
Обичам те Пол Елюар Обичам те за всичките жени, които не познавам Обичам те за всички времена, в...
Да нарисуваш птица
/На Елза Енрике/ Вземи бои и четка и първо нарисувай клетка после с размах-два добави отворена врата. Нарисувай...
Три руски поетеси
Каролина Павлова (22 юли 1807 - 14 декември 1893) Сред грижите в човешките пустини захвърлил и...
Честита Първа пролет!
Повярвали в лудия смях на петлите, в звъна на камбана с нестройно сърце, взривяваме зимната броня на...
1 ноември: Ден на народните будители
Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и учи се на своя език. 1 ноември е честван като Ден...
"Потъването на Созопол" - меланхолично пътуване към миналото в търсене на отговори
"Потъването на Созопол" на режисьора Костадин Бонев е един от малкото нови български филми, който получи...
Животът имитира изкуството или предизвикателството на Getty Museum
По време на социалната изолация хората прекарват толкова време у дома, както никога до сега. Всяка вещ,...
Цитати с усмивка за усмивката
„Ако мога да видя болката в очите ти, тогава сподели с мен сълзите си. Ако мога да видя радостта - сподели...
В живота получаваш това, което имаш смелост да поискаш
В живота получаваш това, което имаш смелост да поискаш. (и за което се потрудиш повече)...
"Никой не е съвършен. Приближи се"
Хората с увреждания у нас все още страдат от най- страшната човешка болест – те са невидими. Не участват...
Туристическа агенция за специални събития: как да организирате персонализирано пътуване за специални поводи?
В днешно време все по-често хората търсят индивидуални и уникални пътувания. Това важи с пълна сила,...
Новата рекламна кампания на "Келвин Клайн" - комфорт в женствеността
Режисьорката София Копола засне новата рекламна кампания за бельото на "Келвин Клайн". В нея участва...
Кукерите - силата да прогоним злите сили
Кукерите се появяват в различно време в различните краища на България. В Банско идват на Нова година,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook