Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - III


Събуждам се както обикновено и в града - 6:30ч. Чувам, че в двора денят отдавна е минал своето начало. Въртя се още малко в леглото. Слизам в двора, но не намирам никого (по-късно разбирам, че в задния двор се пече пипер) Запътвам се към кафенето на Димчо Кехая, да си взема кафе за разсънване. В кафенето ме посреща Калин, чорбаджията на заведението , който разпознавам (и знам името му) от снимки от предишни години на фестивала. Питам за кафе, предлагат ми и турско, искам еспресо в две чаши за из път. Чакам и се оглеждам, питам за статуята на Димчо Кехая, която стоеше пред кафенето, собственикът с тъга ми казва, че са я откраднали. Кафето идва, а аз тръгвам без да платя, на вратата се сепвам и се връщам „За малко да не платя”, а той се смее и ми казва, че може и друг път.

На вратата на къщата ме посреща баба Мария, оставям кафето, събуждам Ани, поглеждам китната градинка през терасата и слизам при баба Мария в двора. Говорим си за живота в Жеравна, за нейното детство и за това, че днес всичко има, но ние не можем да го оценим. От време на време става и върши някаква работа из двора.

Вече с лекота обличам носията, сякаш съм го правила цял живот, слизаме по калдаръма, отпиваме водица от чешмата пред църквата Свети Никола, а отдолу иде...селски ерген, с мустак и калпак, китка, пояс, елек, абе момък та свети. С бурен смях го приканваме да се снимаме, стигаме до фестивала, гайдарите ни посрещат, а от ляво е скупчена голяма купа с дърва и съчки. Веселието е още по-голямо, хората по-многобройни.

Събота е и тези, които не са могли да дойдат още в петък, вече са тук. Чаршията кипи (поне от любопитни зяпачи), обядваме с боб и решаваме, че ще пийнем по едно турско кафе при Димчо Кехая, така както сме си с носиите. На вратата стопанката ни предлага и баклава, кимаме утвърдително, вкусна беше, макар като вид, не точно позната за мен. С мек пълнеж, а не само кори и плънка. Ани намира четирилистна детелина в дворчето, до нас присядат група моми и момци и се снимат. Тръгваме към фестивала отново защото от фестивалното вестниче, знаехме че в 18:30 ч. започват борбите. За първи път наблюдавам подобни. Млади момчета, чудя се на шега или наистина е това, някои хватки изглеждат болезнени.

Скоро отново сме на голямата сцена, всеки се настанява удобно на поляната. Христо Димитров (главен организатор на фестивала) излиза и ни разказва за първите участници: „Стъпят ли на тревата, там няма да поникне, за това на тази сцена ще танцуват”- Ямболските коледари. Танцът е впечатляващ (дори незапознат човек, като мен, може да го види с просто око), сцената се тресе под мощните им удари с крака и току отекват в сърцето ти. Времето става изключително студено, съжалявам че нямаме одеяло, завивам босите си крака в тревата, помага. За догодина вече знам, ще нося одеяло и голяма черга. Гостите от Румъния и Гърция приключват изпълнения, а скоро всички слизаме в началото на фестивала за танците на нестинарите.

Всички сме се събрали около купчината жарава, бавно и методично главният нестинар разстила живите въглени в кръг, единствената светлина наоколо. Нестинарка с икона в ръце, почти магично преминава през жарта, хората претаяват дъх и шушукат. Ту минава леко, ту забива нозе в горещата жар, току се завърти и около тялото й за миг се появяват огнени криле.

Местим се в дясно, купчината дърва, която видяхме по-рано пламва, сякаш стигайки небесата, хората се хващат за ръце и магични стъпки, музика и веселие заливат всички присъстващи. Някои остават да спят в под звездите, други да танцуват омагьосани.


Трети ден, тичам отново за кафе, пийвам, връщам се в къщата обличаме носиите, сбогуваме се с леля Иванка и баба Мария. Качаме се облечени с носиите в колата, хората по пътя ни гледат и се подсмихват, шегуваме се с Ани, че нашата каруца е модерна. Стигаме познатото място. Закусваме с геврек и баница с айрян, магията неспира, чорбаджията известява края на фестивала, скоро всеки без носия може да влезне, тръгваме а по пътя срещаме хора без носии.

Пътуваме за Варна.
- Усещаш ли, че досега наистина бяхме в друго време, влизаме в цивилизацията... - ми казва плахо Ани.
Мълча.




Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Коментари
2013-07-21 #18
pepa
това е една магия в която се потапяш и не искаш да свърши тази година пак сме там живот и здраве
2010-09-08 #17
qstrov_92
верно бе ама на кой да му дойде на акъля
2010-09-07 #16
Инна Георгиева
Здравей qstrov_92, защо не попиташ организаторите
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Жеравна. Магическо минало -III
· Жеравна. Магическо минало -II
· Жеравна. Магическо минало
· Метеопрог за планиране на почивката
· Туристическа агенция за специални събития: как да организирате персонализирано пътуване за специални поводи?
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Петък
25
Април 2025
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Можем ли да изтрием лошите спомени?
За много хора спомените са като видео, записало перфектно всички събития, за да може да ги възпроизвежда...
Понякога не трябва да започнеш нова глава, а да затвориш цялата книга
Понякога не трябва да започнеш нова глава, а да затвориш цялата книга....
Маргарет Бурк-Уайт – първата жена-военен кореспондент
Маргарет Уайт е американска фотографка, известна с големия си принос към фотожурналистиката - особено...
Високосната секунда на 30 юни 2015 г.
На 30 юни последната минута ще има 61 секунди, вместо 60. Явлението се нарича високосна секунда (leap...
Сънувах сън
Сънувах сън... Бях някъде във храм безлюден, тих, без никакъв народ. Сред здрача блед под храмовия...
Бялата котка
Тази история е малко ненормална, но повярвайте, всичко, което се случи, абсолютно не съм си го измислил....
Вярват ли децата в Дядо Коледа?
Попаднах на спор между две деца по повод Дядо Коледа. Едното твърдеше, че той съществува, тъй като го...
Есенна вечер - с поезията на Петя Дубарова
Сред настръхнали дървета с крачка бавна и предвзета се разхожда сънен вятър с корона от листа, а...
"Набуко" - историята на една велика опера
Историята около създаването и триумфа на операта “Набуко” е една от най-вълнуващите страници не само...
Българската царица Елеонора - „Белият ангел с червения кръст“
„Жена венценосна, сестра милосърдна, сестра на героите из боя жестоки, Царице, ти любов си победна, душа...
До Италия и назад - II част
Във Вечния град има няколко пункта, около които може да бъде построена една история. На половин километър...
Благи думи за Благовещение: "Вие сте моето пристанище, моят дом"
Здравейте, Hera.bg! Бих искала да участвам в тази чудесна игра с “благи думи” към моите родители...
Цветарка
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния...
Смелите ръководят събитията. Другите се примиряват с тях
Смелите ръководят събитията. Другите се примиряват с тях....
Интервю с италиански полъх: Радостин Кирязов
Радо е пълен с идеи и амбиции, роден във Варна преди 37 години, влюбен в италианската кухня и култура....
Търсачката Google посвети логото си на еделвайса
Със специална картинка (doodle) търсачката Гугъл днес прави реверанс към еделвайса. Името на красивото...
Асиметрията е нашата най-несъвършена, но истинска красота
Забелязали ли сте, че лявото око е по-високо разположено от дясното? Или може би е обратното? Всъщност,...
Най-иконичните бански костюми от киното, телевизията и поп културата
Банските костюми имат дълга история, преминават през много модификации и може да се каже, че са отражения...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook