Юнко Табей – първата жена, изкачила Еверест

Юнко Табей е японска алпинистка, първата жена, която достига върха Еверест - постижение, което постига на 16 май 1975 г. Тя е и първата жена, която изкачва най-високите точки на всички континенти, известни като „седемте върха“.

Юнко Истибаши е родена на 22 септември 1939 г. в малък земеделски град в префектура Фукушима. Израснала в голямо семейство със седем деца, Юнко е смятана за дребна и крехка, неспособна да се справя сама в много отношения. В страна, травмирана от война и бедност, може би не е изненадващо, че Юнко намира сила и вдъхновение от природата. Нейният интерес към алпинизма възниква от експедиция за катерене още в ученическите ѝ години - след като е взета от учител за поход в планината Назу в Национален парк Никко (тогава Юнко е едва на десет години) тя остава очарована и се влюбва в планинската магия. Макар че първото изкачване има поразително психологическо въздействие върху нея, тя осъзнава необходимостта да се стреми към висше образование и да намери уважавана работа в бедната, консервативна Япония. Изучава английска и американска литература и редовно се изкачва в планината между учебните занимания.

След като се дипломира през 1962 г., тя се присъединява към няколко планински групи, търсейки съмишленици за катерене и възможности за експедиции. Тези групи са съставени предимно от мъже, а ентусиазмът на Юнко често се възприема (особено от по-младите сред тях) като възможност и желание от нейна страна за търсене на съпруг, а не партньори за планински приключения.

Въпреки че често среща неразбиране, Юнко необезсърчено продължава да изучава върховете на Япония. Работи дълги часове като редактор на научно списание и от време на време преподава уроци по пиано и английски, за да финансира скъпото си хоби. Към средата на шейсетте години тя успява да преодолее всички най-високи японски планини, включително Фуджи.

В този период по време на опасно изкачване на планината Танигава, тя среща и своя съпруг – известният планинар Масанобу Табей. Макар майка ѝ да не одобрява брак с мъж, който не е посещавал университет и няма стабилно образование, Юнко намира в негово лице любящ партньор, който споделя страстта ѝ и я подкрепя, когато години по-късно тя решава да се откаже от работата си, за да се съсредоточи върху алпинизма (двамата имат две деца дъщеря - Норико и син - Шиня).

През 1969 г. Юнко основава клуб „Йоши-Тохан“ само за жени, чието мото е „Да отидем на отвъдморска експедиция сами“. По онова време жените в Япония се считат за по-подходящи за домашната сфера, често са подценявани дори на работното място, назначавани предимно за секретарски и помощни роли. Сред това общество необичайната група редовно среща критика и се бори усилено да намери спонсори за дейността си. Готова да преследва мечтите си въпреки всичко, Юнко Табей води своя клуб на няколко изкачвания, включително първото такова само от жени до Анапурна III, в Непал. Редица фактори правят експедицията особено предизвикателна – температурите са толкова ниски, че камерите се повреждат, придвижването е тежко, а алпинистите се колебаят да признаят височинна болест и нуждата от по-бавно темпо. Въпреки всички затруднения, групата успява да стигне върха на планината, а Юнко и екипът ѝ влизат в историята.



След експедицията на Анапурна, Юнко и нейният клуб многократно се обръщат към непалското правителство за разрешение да се изкачат на Еверест, но различни фактори и трудности при осигуряването на финансиране, води то това, че клубът трябва да изчака пет години. В края на краищата цялата група тръгва през пролетта на 1975 г. и едва не е убита от лавина. Все пак всички са спасени от техните шерпи и въпреки че трябва да спре за няколко дни, Юнко и нейният шерп все пак достигат върха – датата е 16 май. Получавайки спонсорство в последната минута от японски телевизионен канал и вестник, Юнко скоростно добива все по-голяма популярност.



През 2000 г. се връща в университета за следдипломна квалификация по екология - разтревожена от вида на туризма, който се развива около Еверест и се занимава с проблемите с отпадъци в планината. След дипломирането си става директор на Himalayan Adventure Trust на Япония - организация, която работи на световно ниво за запазване на планинската среда.



Юнко Табей е диагностицирана с рак през 2012 г., но това не я спира да се катери и да преследва мечтата си да покорява планини във всяка страна - „Никога не съм искала да спра да изкачвам", казва тя в едно интервю „и никога няма да го поискам." През лятото на 2016 г. тя води група млади хора, засегнати от бедствието във Фукушима, на експедиция до планината Фуджи – това е и последното ѝ планинско приключение. Юнко умира през ноември същата година.

В последното си интервю вдъхновяващата Юнко Табей споделя какво я мотивира да продължава с алпинизма: „Това е така, защото обичам планините. Харесва ми да ходя, където не съм била преди. Затова се каня да се кача на всички най-високи върхове във всички страни по света. Сега съм на 76 години и съм изкачила най-високите върхове на 76 страни. Аз страдам от рак, но бих искала да продължа по моя път и да покорявам планините.“