Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Помниш ли...


"онези времена"


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Дъвката „Идеал“, традиционните „Паста и боза“ в сладкарницата, билетчето от 0.06 лв за пътуване в градския транспорт;

Панаирите/съборите, стрелбищата, дъвката „Би-Бит“, захарните пръчки, топчетата; захарния крем (бял, жълт, розов) – който се продаваше, дойдеше ли цирк; сиропа, жълт и червен – от 0.05 лв и от 0.10 лв, който (поне в Плевен) беше неизменна част от летния уличен облик;

Събирането на обвивки от бонбони, шоколади, картинки от дъвки, на салфетки, значки, марки;

Железарския магазин и „Плод-зеленчука“, както и „Валентина“, „Детмаг“, „Супермаркет“; „ХоРеМаг“-а на село;

Малките ателиенца, в които вещи лели ловяха бримките на майчините ни чорапогащници;

Уокмена, касетофона (с касетките), дискетите, видео касетите – и видео апаратите, грамофона ( с малките и с големите плочи); пишещата машина;

Предаването на амбалаж – и възможността да си „купиш“ нещо за тяхната равностойност (по 0.10 лв, примерно, бяха бутилките от „Швепс“ – а ); събирането на билки – и предаването им в съответните пунктове през лятната ваканция;

Т. нар. „Точка“, т.е. радио точка, която задължително присъстваше в домовете ни и във всяка класна стая (нерядко, директорът в нашата гимназия правеше обръщение по нея, както и се съобщаваха важни за училището събития);

Физ-зарядките, които започваха 15 минути преди началото на всеки училищен ден; сините престилки с бели якички (еквивалент на сегашните униформи в някои училища. Между другото, изключително практичен метод за ходене на училище, няма как да изпадаш в паника: „Олелее-е, ама какво да си облека днес?!“); чантите, с които ходехме на училище (раниците изобщо не се използваха за учебни цели);

Лексиконите, спомениците, тетрадките със стихове и рисунки, телеграмите; изготвянето на хербарии през лятната ваканция; поддържането на читателски дневник;

Приема в чавдарската, пионерската, комсомолската организация; съботниците – веднъж месечно почиствахме училището и района му;

Стационарния телефон (нямам представа как, все пак, съм подхващала и поддържала любовен живот без мобилния си ) и по-евтините разговори след 21.00 и преди 07.00 часа;

Висенето по срещи (без мобилен телефон няма как да знаеш къде е другият, не само от любезност, а и от принуда трябва да проявиш търпение );
двуседмичното Военно обучение в десети клас;

Ходенето през октомври на бригада, за минимум две седмици (брали сме домати, чушки, грозде, лук, ябълки; имах приятели, които ходеха и на лагер-бригади, т.е. с преспиване, примерно в Казанлъшко – за бране на розов цвят). После, горди с изкараното, ходехме на дискотеки и кино;

Писането на писма и трепетното очакване на отговорите им; поддържане писмовна кореспонденция с другарче от Източна Европа и/ли от някой край на България; аз си пишех с Александър от Ростов на Дон и с Елена от Малко Търново;

Липсата на деца в градовете по време на ваканциите (всички си отивахме на село);

Пролетните градски състезания между училищни отбори по шах, футбол, волейбол, плуване, спортна гимнастика (ако някъде все още ги има, Слава Богу!);

Природата в близост и до големите ни морски курорти (представяте ли си какви са били преди две десетилетия Слънчев бряг и Златни пясъци?!); полянките, парковете, всички места за отдих (в града, край морето и в планината) – където заедно с детето ти може да ходите боси (понеже няма следи от кучета, както и липсваха хартийки, шишета, угарки...);

Манифестациите: на 01 и 24 май например (след които задължително се ходеше на сладкарница, на ресторант или на гости);

Паметният 10 ноември 1989 г. ме завари в горните класове на гимназията. Надявам се и вярвам, че за много по-добро оттогава насам нещата се променят, ние се променяме – или поне огледалото така повелява...
Не смятам, че, казвайки: “Помниш ли....“, у мен проговорва носталгия по СОЦ-времето, наистина не е това. По-скоро, имам мили, но трезви реминисценции за себе си и поколението, което в момента започва 40-тото си десетилетие. От друга страна, давам си сметка, че вероятно връстниците ми, живеещи в по-малки населени места имат по-непринуден „досег“ с много неща от реалността.
Опитах се да побера в няколко реда част от онова, което олицетворяваше детството и юношеството ни в края на 80-те (когато думата "тийнейджър" не се използваше) и което характеризираше ежедневието ни. Няма как да съм изброила всичко (пропуснах казармата, многогодишното чакане за закупуване на кола, детските влогове – които милите ни баби и дядовци правеха на наше име и много други). Това, което всъщност наистина ми липсва, е непреднамерената любезност между хората, уважението към институциите и по-възрастните, спокойствието, с което нашите родители посрещаха дните.

Бих искала децата ни да имат усещане за сигурност, да растат сред обич и топлина – но чувството за безнаказаност и незачитането на традициите и реда да не са сред техните характеристики. Времето е различно, ние - също, но изконните ценности няма как да се променят за едно- две десетилетия. Или поне не бива.
Виж още статии за:   Любопитно · Миналото ·
Коментари
2013-11-20 #11
Цвети
В защита на децата, трябва да кажа, че още се играе на дама и ластик. Виждала съм с очите си тийнейджърки, пълни с пози, как замятат ластика А на народна топка още се играе, поне в училището на дъщеря ми Така че не всичко е загубено!
2013-11-19 #10
Еми
Искам да добавя, чакахме голямото междучасие в училище да играем на дама или на ластик.А сега децата нямат никакво детство те дори не играят и на народна топка.
2013-11-12 #9
Цвети
Само да кажа и аз, че това с колекционирането никога няма да отмре. Моята дъщеря е на 7 и сега е световна мания да събират стикери. Лепят ги в албум за снимки и стой та гледай какви драми стават Някои неща просто не се променят))
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Манифест за провъзгласяване независимостта на България
· Тефтерчето на Васил Левски (снимки)
· Гертруд Едерл – „кралицата на вълните“ (видео)
· Тиквата като символ: Изкуство и Традиции
· 2000-годишната римска баня Basilica Therma, известна като „Дъщерята на краля“ в Турция (снимки)
· Най-известните жени в света на игрите
Виж още статии за:   Любопитно · Миналото ·
Сряда
29
Ноември 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Нека в днешния ден да обърнем поглед към възрастните хора около нас
От утре, понеделник, всички най-вероятно ще се върнем към работата си. Колкото и както можем. Но ще опитаме....
Доброто старо писмо
Най-краткото писмо Най-пестеливата кореспонденция в историята, казват, е тази между Виктор Юго и първия...
След време
Ний срещаме се всеки ден почти и после отминаваме се неми. Това ли бяха нашите мечти? Къде са вече...
На 21 март е Световният ден на поезията
Световният ден на поезията е учреден през 1999 г. от Юнеско. Целта на обявения ден е да се признае обществената...
Carpe diem!
„Не питай (ний не можем да узнаем) какъв ли край предвидили са боговете за теб и мен, Левкония, нито...
Любовна лирика III - Дора Габе, Елисавета Багряна, Блага Димитрова
Съдба Елисавета Багряна През улиците здрачни, през къщите, стените, през плачещия ромон на есенния...
Фернандо Песоа: "Никога не се обезсърчих да наблюдавам живота"
Присъствал съм незнайно на постепенното замиране на живота ми, на бавното крушение, на всичко което съм...
Чуждото его
погалих Егото с ръка... срещу косъма зарових пръсти и видях в очите му ...вина! кристална... чиста...и...
Настъпва нов ден
Настъпва нов ден. И свети Слънцето, защото това е нещото, което трябва да прави, за да остане Слънце....
Митът за блондинките - II част
Не е тайна, че светлокосите жени възбуждат по-силно мъжкия пол. Дали защото русата коса навява асоциация...
Птицата не се страхува, че клонът може да се счупи
Птицата не се страхува, че клонът може да се счупи. Тя разчита на крилете си....
Българското кисело мляко вече е със защитено име
От днес Българското кисело мляко вече е вписано в европейския Регистър на защитените наименования за...
Норвегия пуска доказано ефективно лекарство за превенция срещу ХИВ
Като част от своята национална здравна политика, Норвегия включва в списъка си с безплатни лекарства...
Йохан Песталоци: "За да промените хората, първо трябва да ги обичате
„Смехът е естествено, но и свещено нещо, обаче само за хора, които не са глупци, не са злодеи и не са...
На тази дата: Роден е Пейо Яворов
Желание Главата тегне изнурена, в гърдите нито капка мощ; мъгла в душата уморена като в настъпилата...
Странните места за „велики“ идеи
Забелязали ли сте, че ако ви проблесне дълго търсено решение или ви се удаде да уловите вдъхновяваща...
Има блондинки и блондинки
Има блондинки и блондинки, пък и думата вече много се изтърка. Те всички си имат своите хубави страни...
Бихте ли целунали непознат?
Да целунеш непознат, напълно непознат човек?! Това е абсурдно! Това може би си мислим повечето от...
Българската баница и мурсалския чай станаха част от ресторанти в Токио
Българската баница и мурсалския чай влизат във веригата ресторанти World Breakfast All Day в Токио, където...
12 февруари - Ден на Дарвин
На 12 февруари 1809 г. е роден Чарлз Дарвин - естествоизпитател и изследовател, един от първите, които...
Карел Чапек: "Книгата трябва да създава читателя"
„Представете си само каква тишина щеше да настане, ако хората говореха само това, което знаят.“ „Едно...
Забравените илюстрации на Салвадор Дали към "Алиса в страната на чудесата"
Салвадор Дали, известен и вече любимец на арт средите художник, се съгласява към края на 60-те да илюстрира...
Любовта към себе си изисква първо да поставиш граница на другите
Любовта към себе си изисква първо да поставиш граница на другите. ...
На тази дата: Загива Димчо Дебелянов
Димчо Дебелянов е един от най-нежните български поети. Роден с името Динчо на 28 март 1887 година в Копривщица,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook