Живота, Времето, Смъртта

Това се случи не много отдавна, и не през девет и десет планини, и сега в теб някъде се случва, със себе си за малко помълчи.


Веднъж човекът - до болка обезверен,
реши да търси мястото си в света,
събра тогава в своя сутерен,
Живота, Времето, Смърта.

Подкани първия - предложи му кафе:
- Желаете ли захар? - го попита.
-Да, нека да са повече от две!
- отвърна му Живота с усмивка скрита.

- Кажи приятелю тъй стар,
защо човека мъчиш и го караш да пълзи?
- Защо?! Та ти си Божа твар.
Роденият от кал не може да лети!

- Защо тогава недадеш ме на Смъртта?
- Не може! - каза му Живота.
За тебе отредил съм аз дела!
-Да, дай ми го! - Смъртта затропа.

-О, да за малко да забравя!
Госпожо Смърт, какво да ви предложа?
-За мене, да ви се намира някоя цигара?
-Да, да и пепелника ще ви сложа!

- Та хайде идвай ти с мен!
- каза Смъртта зад облак дим.
Ти тъй, нещастен си в своя ден.
Ела! Завеки да заспим!

- Не зная, Живота каза там... дела...
- Какви дела? Таз болки ли са те?
- Ами приятелите ми? А моята душа?
- Ненужни ще са, с мен е по-добре!

- Хей, госпожо Смърт! Не хитрувай!
Не му продавай стари номера!
- Остави ме, Животе! Кротувай!
Той сам избира своята съдба!

Човекът се сви... сетне зачуди..
Животът: - Хайде всичко ще променя!
(макар на човека отредено му е да се труди)
Смъртта завика: -Нещастието ще ти прекратя!

"Бъди с мен!","Ела с мен!"
отекваха в съзнанието на човека
и чудеше се в мъчния си ден,
коя е вярната пътека?

- Безумци, слепи!
изкрещя тогава Времето
Вий, съдници ли сте над таз душа?!
Човекът сам ще хване стремето - на Живота, след това - Смъртта!