Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Ви(в)а Адриатика – II: Бока Которска


Въпреки плътно затворените кепенци – задължителен елемент от средиземноморската архитектура, слънцето започна да наднича в стаята. В просъница осъзнах, че вече съм в Черна гора, досами брега на Которския залив. Тази мисъл беше достатъчна да скокна веднага от леглото и да изтичам на терасата. В първия момент гледката ми се стори нереална, все едно ме бяха докарали тук с вързани очи. Очертанията, които предната вечер бяхме видели високо в небето и помислихме за облаци, се оказаха спиращи дъха, отвесни скали, които опасваха от всички страни спокойните, сини води. Которският залив (Бока Которска) често е наричан най-южният фиорд в Европа, макар да се е образувал не от глетчер, а от потънал речен каньон. Въздействието му обаче съвсем не отстъпва на това на северните му събратя. Единствено пръснатите около него палми и цветни дървета влизаха в някак странно, но красиво противоречие със суровите, сиви скали.

Нашата страна на залива бе тиха и спокойна, отсреща обаче се виждаха очертанията на големи пасажерски кораби – там се намираше самия Котор и обичайната туристическа навалица. За да се насладим на средиземноморската атмосфера, тръгнахме натам пеша.

Пътят, които обикаля целия залив е еднолентов – единствен и за коли, и за хора. От едната страна са го притиснали старинните каменни къщи, обсипани с ярки цветя, а от другата – водите на залива. Първо минахме покрай малко плажче с дребни камъчета, типично за адриатическото крайбрежие, оставихме зад гърба си и няколко, почти слети селца и след малко повече от половин час се озовахме пред крепостните стени на Стария Котор. Той е един от многото адриатически градове-паметници под егидата на Юнеско, но първият, който ние превзехме.

Всъщност, думата паметник в този случай е заблуждаваща, защото зад крепостните стени кипи денонощен живот. От прозорците на вековните къщи е увесено току-що простряно пране, а зад тях се носи глъч и аромат на средиземноморски ястия. По тесните улички пък се промъкват хиляди туристи, които с жадни очи искат да уловят и запомнят завинаги очарованието на това място. Тук има кафенета, магазинчета, за какво ли не, дори банки, но цялата тази суета само допълва, а не нарушава автентичността на Стария град.

Най-голямото предизвикателство обаче е вътрешната крепостна стена, която се изкачва високо по отвесната скала. Желаещите, да я превземат са малцина, което пък ни дава възможност за дълго да избягаме от туристическите тълпи. Горещо е, но гледката си заслужава пролятата пот. От най-високата точка на стената, като на длан се вижда цялата вътрешна част на залива, теракотените покриви на сградите и големите пасажерски кораби. Илюзията, че сме достигнали върха на скалата обаче е измамна – над нас се извисят още стотици метри непристъпни скали.. Не се учудвам, че Османската империя така и не е успяла да наложи властта си над тази земя. Суровият планински релеф се е оказал най-доброто оръжие срещу апетитите на всички нашественици.

Разбира се, нямаше как да отида до Адриатика и да не топна краче в кристалните й води...но за кратко. Както водата, която е с няколко градуса по-студена от тази в нашето Черно море, така и каменистото дъно не предразполагат към по-дълъг престой. На връщане към нашето селце Прчани си накупихме местни плодове и зеленчуци – за наша изненада по-евтини и по-вкусни от българските. И не случайно – черногорците зорко опазват екологията на страната си и са се отказали от тежката индустрия и всички потенциални източници на замърсяване.

Ако разполагате с повече дни в Которския залив, не пропускайте да посетите и Пераст – още едно градче под егидата на Юнеско. Изграден изцяло от камък, той покорява атмосферата на безвремие и уютните си ресторантчета. Не пропускайте да хапнете в тях някой от местните средиземноморски специалитети, например Миди ала бузара (Мушуле на бузару), прясна риба тон на скара или ризото със скариди. Непременно обаче си осигурете маса с гледка към двата малки острова в залива – „Свети Георги” и „Богородица на скалата”.


Виж още статии за:   Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Метеопрог за планиране на почивката
· Туристическа агенция за специални събития: как да организирате персонализирано пътуване за специални поводи?
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Петък
18
Юли 2025
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Пишмание - турският деликатен десерт
Обичате ли сладко? Не, не ви говоря за добре познатия ни и особено любим на нас жените шоколад. Става...
Юрума – магьосникът с пиано
Юрума (Yiruma) е южнокорейски композитор на пиано музика. Името "Yiruma" означава „ще постигна“...
"Солта на земята" - отчаяние и надежда, събрани в неделима цялост
Трябва да гледаш този филм. Всеки трябва да гледа този филм. Всеки, който крачи по земята, който носи...
Априлци - целунато от Бога кътче в сърцето на Балкана - II
В Априлци се състоят и немалко ежегодни празници. На Тодоровден в местността „Маринска” се провеждат...
Честваме годишнина от рождението на Вапцаров
Никола Йонков Вапцаров е световно признат поет, а стихотворенията му са преведени на повече от 70 езика...
Казанлък- град с аромат на гюл - III
За да бъде задоволен интереса на всеки посетил красивият Казанлък Историческият музей „Искра“ предлага...
Защо вървенето е най-добрата медитация
За преодоляването на стреса се изисква пълно изключване на съзнанието, съсредоточаване върху вътрешния...
Цялостните хора
От разговорите с Едуард Олби в паметта ми особено се откроява един, на пръв поглед несъществен, но с...
Викингите са открили Северна Америка почти 5 века преди Колумб
Дървен материал от древно селище на канадския остров Нюфаундленд свидетелства, че дълго преди Христофор...
Световният ден на числото Пи
Светът отбелязва един от най-необичайните празници – Деня на числото Пи. Датата е избрана заради американското...
11 май - Ден на библиотекаря
Денят на библиотекаря се отбелязва на празника на светите братя Кирил и Методий. Светското отбелязване...
Виктор Пасков: "Ето този "нищо човек" е най-големият проблем на България"
Големият проблем на България не е беднотията, мизерията или безработицата. Дори и демокрацията не е най-големият...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook