Възкресение

Боядисах душата си. Празнично.
Сто дъги в нея днес се пресичат.
Възкресих и мечтите си страстни,
пожелах си любов, т.е. всичко.

Сам измих на врага си ръцете.
Снех вината му, в мир го облякох:
вместо трънен венец – бяло цвете,
вместо чаша отрова пък – мляко.

Светлина пожелах си да блесне,
та със слънце замесих погача.
Ругатните превърнах във песни
и разсмях тези, дето все плачат.

И ми стана красиво. Христово.
Празник правят и няколко строфи.
Щом след злото възкръсваш отново,
без съмнение – значи ЛЮБОВ Е.


Мартин Спасов е роден през 1985 г. в гр. Шумен. Завършва специалност „Българска филология“ в Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“. В момента работи в Регионалния инспекторат по образование – Шумен като младши експерт по организация на средното образование. Обича да чете хубава поезия, а самият той пише от около 3 години.

картина: Irina Karkabi