Напусна ни Джоко Росич

"...Аз съм отломка не от една българска мечта, а от една българска илюзия, илюзията, че с кръвта си и храбростта си може да изкупим глупостта на властниците си. Двеста хиляди мъже оставиха костите си, за да сбъднат илюзиите им. Тука на Балканите не си сбъдваме мечтите, ами си ги давим. Давим си ги в кръв. И само който види тая кръв знае, че годините немат значение, и държавите немат.

Човеците са важни. Като легнеш у окопа - сички наедно ги едат бълхите - и сърбите, и българете, и шиптарете. Турците и евреите - и тех. Нема Рамазан, нема Шабат - за бълхите е все Курбан Байрам! Туй ще рече, че кръвта е една и съща...

Ех, Йовано, Йованке... Яз те дома чекам, дома да ми дойдеш. А ти не доладяш душо, сърце мое, Йовано. А те чакам, Йовано, песен да ми изпееш... Како майка сина имала, се що син иская, се му майка давала, а син - болен. Болен откакто се родиа.

Да ми пееш как са разцъфтели бахчите, разпукали се люляци, замирисали девойки, а он болен. Болен откакто се родиа. Да ми пееш как и аз по мръкло лутам, ноч ме пие, месечина ме пие, нищо ми ние. Здрав съм... А болен. Е затуй те чекам, Йовано, дома да ми дойдеш, а ти не доладяш душо, сърце мое,

Йовано... Йовано... Йовано..."


Напусна ни Джоко Росич. Напусна ни един голям актьор с незабравимо присъствие и глас, който ще кънти в нас още дълги години. Но си отиде и един велик Човек, притежаващ необикновен магнетизъм, защото идваше от чистото му сърце и душевна сила. До сетните си дни, той беше влюбен в живота, в красивата ни страна и нашия народ, за който непоколебимо твърдеше, че е най- добрият и трудолюбивият.

Да се поклоним пред паметта му!

22.2.2014 година