"Целта на живота е смъртта."

"Идваме от една тъмна бездна; към една тъмна бездна вървим; светлото пространство между тях наричаме Живот.
Веднага щом се родим, започва и завръщането; тръгването и завръщането съвпадат; всеки миг умираме. Затова, много са ония, които са тръбели: Целта на живота е смъртта.
Но пък веднага след раждането започва и стремежът да творим, да създаваме, да превръщаме материята в живот; всеки миг се раждаме. Затова, много са ония, които са тръбели: Целта на ефимерния живот е безсмъртието.
Във временно живите тела тези две течения воюват: а) нагорнището — към творчество, към живот, към безсмъртие; б) надолнището — към разложение, към материя, към смърт.
И двете течения извират от недрата на прадревната същност. В началото животът изненадва; изглежда като нещо противозаконно, като нещо „въпреки природата“, като мимолетна реакция на тъмните извечни извори; но от дълбините усещаме: Животът и той е изначален, той е нерушимият устрем на Космоса.
Иначе, откъде тази свръхчовешка сила, която ни тласка от нероденото към роденото и ни насърчава в борбата — растения, животни, хора? И двете насрещни течения са свещени.
И така — дългът ни е да уловим идеала, който побира и уравновесява тези два огромни, изначални и неунищожаеми порива; и по този идеал да отмерваме нашата мисъл и нашата практика."

***

"Този Зов не е твой. Не говориш ти — безбройни предци говорят с устата ти. Не желаеш ти — безброй поколения твои потомци желаят със сърцето ти.
Твоите мъртъвци не лежат в пръстта. Превърнали са се в птици, дървета, вятър. Седиш под сянката им, храниш се с плътта им, дишаш диханието им. Превърнали са се в идеи и страсти и определят волята и действията ти.
Далеч от теб, неподвижни стоят в несигурното време бъдещите поколения. Живеят, действат и копнеят в недрата и сърцето ти.
Първият ти дълг в този краткотраен като мълния миг, в който ти се разхождаш по земята, е, разширявайки своето „аз“, да успееш да преживееш безкрайния път, видимия и невидим път на самия себе си.
Ти не си един; ти си цяла армия. Слънцето за миг озарява едно от твоите лица. И веднага угасва, за да освети някое друго, по-младо зад теб.
Племето ти е голямото тяло — сегашно и бъдещо. Ти си една краткотрайна гримаса, то е лицето. Ти си сянката, то е плътта.
Не си свободен. Хиляди невидими ръце държат твоите ръце и ги движат. Когато се гневиш, един прадядо се пени в устата ти; когато се любиш, един пещерен праотец мучи в теб; когато спиш, гробове се отварят в паметта ти и главата ти се пълни с върколаци."

Превод от гръцки: Панос Статоянис