Пролетта идва закичена с кокиче
 Изпрати
Когато зимата си отива и отстъпва място на пролетното настроение, първите кокичета вече започват да ни радват с белите си камбанки, предвещавайки ни наближаващите слънчеви дни. Това малко красиво цвете, което се е превърнало в символ на надеждата, е било любимо на хората още от далечното минало.
Стара легенда разказва за това как, когато Адам и Ева били прогонени от Райската градина, Ева била много тъжна и не спирала да плаче. На земята, след като есента си била отишла, нямало никакви цветя, снегът валял безспир, а навън било тъмно и студено. Затова, за да я успокои, при Ева дошъл ангел небесен. Ангелът уловил една снежинка с ръката си, духнал над нея и когато снежинката докоснала земята, се превърнала в първото кокиче. Тогава красивото цветенце разцъфтяло и Надеждата се родила. От тогава кокичетата растат през най-тъмните зимни вечери, като знак, че настъпват по-добри времена.
В Германия пък съществува друго интересно предание за предвестника на пролетта. Когато Бог създал всичко, той накарал снега да отиде при цветята и да ги помоли за малко от техните шарени цветове. Но всички едно след друго отказали. Тогава, тъжен, снегът отишъл при кокичето. То се съгласило да го дари със своя цвят и за благодарност снегът го оставил да цъфти винаги първо, когато се заражда пролетта.
През Средновековието пък с кокичета са били украсявани църковните олтари. Това бяло цвете било идеалния символ на непорочността и чистотата на Дева Мария. Дори и до днес много кокичета се отглеждат в църковни и манастирски дворове.
Въпреки красивите легенди, съществуват и различни противоречиви вярвания за кокичето. В някои британски райони се смята, че внасянето му в дома би донесло нещастие, затова трябва да се отглежда само навън, а виждането на изникнало самотно кокиче е лош предвестник.
Но пък у нас, за щастие, кокичето върви ръка за ръка с друг прекрасен символ на пробуждането - мартеницата. И заедно създават красивото пролетно настроение. За съжаление обаче това малко снежно цвете намалява заради масовото му бране. Затова през следващата есен, засадете няколко луковици кокиченца и ги отглеждайте у дома. А те ще ви се отблагодарят, когато, с разцъфването им, първи разберете, че слънчевите лъчи на пролетта са съвсем близо.
|
Коментари
2015-01-14 #8  ивелина Кокичето е символа на пролетта , на пробуждането на природата.На новото начало.
2011-01-19 #7  Alex да....хубава е легендата
2011-01-19 #6  Цвети Алекс ме подсеща за една история, немска легенда за кокичето, дето заплени Дара.
Помолил се снегът на цветята, някое от тях да даде от своя цвят, за да се оцвети и той, като тревата, небето..Всичко до едно му отказали, нкое не искало да го свърсват сън студа и зимата. Кокичето се смилило и му дало своя цвят - белият. Оттогава снегът си е бял, а кокичето е първото цвете, което се събужда 
много е готска, нали? 
2011-01-19 #5  Alex Миналата година при една разходка си набрах кокичета с луковички и ги посях в малка саксийка на терасата за по -траен букет. Преминаха, махнах им листата и ги засуших. От декември ги поливам редовно и отново са поникнали, с радост ги чакам да ми цъфнат. 
2010-02-26 #4  Анелия Да, и аз ги харесвам много. Даже може и да засадя няколко кокичета на есен  . Инна, ще помагаш 
2010-02-26 #2  Цвети На първия 8ми март в яслата, когато Дарето имаше стихче, нали все пак, та стихчето беше следното :
Мама има празник,
ще подаря на мама
малко бяло цвете,
с обич най-голяма
и докато го казваше дойде при мен с думите: "помести се мина до мойта мама", разбута народа и ми подари въпросното бяло Цвете, което беше кокиче. Насълзиха ми се очите, ви казвам 
2010-02-26 #1  Инна Георгиева  Наистина, човек като види кокичета и някак си му се отваря душата. Предвестник са, за нещо хубаво - поне в моите представи
|
|
Неделя 24 Септември 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 Принцеса Даяна - една принцеса на народа в снимки и факти
"Принцеса Даяна" - така е позната и няма нужда да се казва принцеса е на коя монархия е, кой е нейният...
 Тишината е свещена
„Седим мълчаливо и наблюдаваме света около нас. Отне ни цял живот, за да се научим да правим това. Изглежда...
 Част от късмета е...
Част от късмета е да познаеш кога ти е дошъл късметът!...
 Цветовете на 2016 г. - розов кварц и спокoйствие
Институтът за цветовете Pantone е избрал своя официален цвят на 2016 г. Напомням, че това е най-големият...
 Безопасно онлайн пазаруване
Интернет предоставя много възможности за закупуване на продукти и услуги, без изобщо да напускаме дома...
 Тест: 23% от тестваните риби у нас са с наднормено съдържание на хистамин
В 23% от изследваните риби от търговската мрежа тествани от Активни потребители са открили наднормено...
  Къде в света се събират най-много хора?
Кое обединява и разделя в най-силна степен големите групи от хора? Религията, безспорно. Принадлежността...
 Това, което не е за теб, рано или късно ще си отиде. Пусни го навреме
Това, което не е за теб, рано или късно ще си отиде. Пусни го навреме....
 Честит рожден ден, Шаде Аду!
Има ли някой, който не остава смълчан от кадифения й глас? Дори тези, които не харесват соул или джаз,...
   Фестивал на фолклорната носия, Жеравна
Днес има всичко, ми казва баба Мария, а аз като бях дете нищо нямаше. Мама ме изпращаше, минавахме полу...
 Да си спомним за Коко Шанел
"Нямаме време за монотонно съществуване. Имаме време за работа и време за любов. Така не остава друго...
 Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
Ерма Бомбек: "Децата са като хвърчила. Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята. Тичаш...
|