Пролетта идва закичена с кокиче
 Изпрати
Когато зимата си отива и отстъпва място на пролетното настроение, първите кокичета вече започват да ни радват с белите си камбанки, предвещавайки ни наближаващите слънчеви дни. Това малко красиво цвете, което се е превърнало в символ на надеждата, е било любимо на хората още от далечното минало.
Стара легенда разказва за това как, когато Адам и Ева били прогонени от Райската градина, Ева била много тъжна и не спирала да плаче. На земята, след като есента си била отишла, нямало никакви цветя, снегът валял безспир, а навън било тъмно и студено. Затова, за да я успокои, при Ева дошъл ангел небесен. Ангелът уловил една снежинка с ръката си, духнал над нея и когато снежинката докоснала земята, се превърнала в първото кокиче. Тогава красивото цветенце разцъфтяло и Надеждата се родила. От тогава кокичетата растат през най-тъмните зимни вечери, като знак, че настъпват по-добри времена.
В Германия пък съществува друго интересно предание за предвестника на пролетта. Когато Бог създал всичко, той накарал снега да отиде при цветята и да ги помоли за малко от техните шарени цветове. Но всички едно след друго отказали. Тогава, тъжен, снегът отишъл при кокичето. То се съгласило да го дари със своя цвят и за благодарност снегът го оставил да цъфти винаги първо, когато се заражда пролетта.
През Средновековието пък с кокичета са били украсявани църковните олтари. Това бяло цвете било идеалния символ на непорочността и чистотата на Дева Мария. Дори и до днес много кокичета се отглеждат в църковни и манастирски дворове.
Въпреки красивите легенди, съществуват и различни противоречиви вярвания за кокичето. В някои британски райони се смята, че внасянето му в дома би донесло нещастие, затова трябва да се отглежда само навън, а виждането на изникнало самотно кокиче е лош предвестник.
Но пък у нас, за щастие, кокичето върви ръка за ръка с друг прекрасен символ на пробуждането - мартеницата. И заедно създават красивото пролетно настроение. За съжаление обаче това малко снежно цвете намалява заради масовото му бране. Затова през следващата есен, засадете няколко луковици кокиченца и ги отглеждайте у дома. А те ще ви се отблагодарят, когато, с разцъфването им, първи разберете, че слънчевите лъчи на пролетта са съвсем близо.
|
Коментари
2015-01-14 #8  ивелина Кокичето е символа на пролетта , на пробуждането на природата.На новото начало.
2011-01-19 #7  Alex да....хубава е легендата
2011-01-19 #6  Цвети Алекс ме подсеща за една история, немска легенда за кокичето, дето заплени Дара.
Помолил се снегът на цветята, някое от тях да даде от своя цвят, за да се оцвети и той, като тревата, небето..Всичко до едно му отказали, нкое не искало да го свърсват сън студа и зимата. Кокичето се смилило и му дало своя цвят - белият. Оттогава снегът си е бял, а кокичето е първото цвете, което се събужда 
много е готска, нали? 
2011-01-19 #5  Alex Миналата година при една разходка си набрах кокичета с луковички и ги посях в малка саксийка на терасата за по -траен букет. Преминаха, махнах им листата и ги засуших. От декември ги поливам редовно и отново са поникнали, с радост ги чакам да ми цъфнат. 
2010-02-26 #4  Анелия Да, и аз ги харесвам много. Даже може и да засадя няколко кокичета на есен  . Инна, ще помагаш 
2010-02-26 #2  Цвети На първия 8ми март в яслата, когато Дарето имаше стихче, нали все пак, та стихчето беше следното :
Мама има празник,
ще подаря на мама
малко бяло цвете,
с обич най-голяма
и докато го казваше дойде при мен с думите: "помести се мина до мойта мама", разбута народа и ми подари въпросното бяло Цвете, което беше кокиче. Насълзиха ми се очите, ви казвам 
2010-02-26 #1  Инна Георгиева  Наистина, човек като види кокичета и някак си му се отваря душата. Предвестник са, за нещо хубаво - поне в моите представи
|
|
Петък 23 Април 2021 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
  Красотата на есента в снимки от цял свят
Няма по-красив сезон от есента - хладна чувствена милувка, облекчение от горещото лято и пир на цветовете...
 Есенна вечер - с поезията на Петя Дубарова
Сред настръхнали дървета
с крачка бавна и предвзета
се разхожда сънен вятър
с корона от листа,
а...
 Лятната семейна почивка с богата културна програма - как всички да са доволни?
Дойде ли летният отпуск, хората се разграничаваме на две основни групи - едната половина си представят...
  Истинската и огледалната Алиса
Безспорно най-известната Алиса в света е приказната героиня на Луис Карол. Нейните премеждия в Страната...
  Дълбоката жена
Колкото по-дълбока си, толкова по-трудно става да намериш някой, който да иска да има връзка с теб. Можеш...
 11 юли - Световен ден на населението
На 11 юли ООН отбелязва Световния ден на населението (World population day), иницииран през 1989 г. Повод...
 Станаха ли бездомните невидими?
Още един социален експеримент поставя въпроси и събужда социалната ни съвест. Нюйоркската организация...
 Шопенхауер: "Който не обича самотата – той не обича и свободата."
"Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум — пътя на творбите.
"Всичко почива...
 Интервю: Здравка Кокалова от кулинарния блог I love our dreams
Списание Hera.bg подкрепя преди всичко баланса в храненето - традиция и тенденции, здравословнa, но и...
 Мълчанието на мъжа
"Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието....
 Хубавите български песни по текстове на поета Петър Караангов
Топъл дъжд
Нощта пресича моя град надлъж,
площадите отдъхват от мъглите,
о, аз дочаках пролетния...
 Без любов
Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам...
|