Интервю: Балетният педагог Виргиния Казарина - II

От колко време имаш твоята балетна школа „Виргиния балет”? През годините сигурно са минали десетки, че и стотици деца. Какво научи ти от тях?

- Школата тази есен навършва 15 години. Стотици деца са минали, наистина. Имам вече свои възпитанички, тръгнали по моя път, с които много се гордея. Освен дъщеря ми Мария, която вече втора година е ръководител на две от групите в балета, Пламена Боева е другата моя ученичка, която тръгна по моите стъпки като балетен педагог и сега е хореограф на отбор по художествена гимнастика в Италия. Радвам се да следя събитията и купите, които нейните възпитанички имат. Гордея се с успехите и постиженията и на моята Мария и нейния отбор.

Какво научих аз... Децата са много емоционални, трудно се владеят и е предизвикателство и за мен, и съгласете се - за всеки, да обяснявам, защо не са спечелили на това състезание или с този танц. Това ме учи да се поставям на тяхно място и реално моята разменна монета в общуването с тях е любовта, утехата, добрите думи, които и аз получавам от тях. Радостта от победата е също обща. Признанието на семействата на децата. Другата страна на тази монета е дисциплината и упоритостта, когато след състезание те се върнат с вдигнати глави в балетната зала и започваме отново и отново. Така растем заедно, преживяваме всичко заедно, учим се един от друг и ставаме по- добри – не само балерини, но и хора.

Знам, че твоята школа участва във всякакви конкурси и състезания? Кой е най- големият ви успех дотук? Какво предстои?

Всяко място е подходящо за балет. В случая - крайбрежната алея в Брайтън, Англия.

- Миналогодишното ни представяне на Световния танцов турнир в Англия е най- престижното ни участие, една завоювана победа. През годината имаме действително много участия в национални и международни конкурси. Винаги имаме златни медали и първи места. Устремени сме напред, имаме цели и мечти за постигане. Следващо голямо събитие е участието ни за втори път на Световен танцов турнир, който тази година ще се проведе в Португалия. За да имаме квалификация за толкова престижен форум, ние се явихме на регионално състезание в София, където световно жури ни оцени и ни присъди 8 златни, 7 сребърни и 5 бронзови медала, както и званието: „ Най – добре представил се колектив”.

Мечтая да заведа балетната школа на фестивал в Москва. Поставила съм си тази цел и мисля, че скоро ще се осъществи. Всяко пътуване сплотява колектива ни, прави ни семейство, учи ни да сме търпеливи, толерантни, да можем да се подкрепяме, да си прощаваме, да се борим и да постигаме заедно. Това е другата победа, която постигаме след всяко наше пътуване. Децата започват да се осъзнават като част от един отбор, а аз желая отборът да е като семейство. И това ще си проличи в цялостната ни работа.

Видяхме, че славата и успехът вървят ръка за ръка с многото разходи, а печели ли се от балет, по състезания и участия, има ли някаква възвръщаемост?

- За съжаление освен медал, грамота, диплом или купа, в днешно време почти не се дават други награди. За почти всяко участие има и такси, само за да се явим. Сумите не са малки и това е голям тест за всички родители. Всяка сума е предизвикателство, още веднъж да преценят и да потвърдят намерението и желанието на детето да танцува, както и да покажат подкрепата и разбирането си към това занимание.

Друга моя мечта е да имаме спонсори. Едно време държавата плащаше обучения, състезания, награди, сега държавата сме ние. Всеки родител, всеки гражданин на страната ни. И, ако ние разбираме важността от заниманията на децата ни с полезни дисциплини и дейности, ние ще ги финансираме с охота. Мечтая да намеря бизнесмени – меценати, които да желаят да оставят отпечатък след себе си, спомен, памет, както и да го наречем. Хора, които осъзнават, че парите не са само за материални придобивки. Хора, които искат да влагат и инвестират в нашите деца, в талантливите деца на нашата страна.


Част от балета след регионалната квалификация за Световната танцова купа ( DWC - Portugal, 2014 ).

Да даваш носи повече радост и удовлетворение, отколкото да придобиваш поредната луксозна вещ. Да даваш в децата е невероятна привилегия! Даваш в бъдещето, оставяш пример в поколенията, даваш надежда, шанс. Възвращаемост ще има със сигурност, но тя няма да е изразена в суми и цифри, а по – скоро в цялостното възпитание на детето и спомените, които остават у него за цял живот. Сега децата може да не се отблагодарят особено, но един ден те ще са на нашите години и това, което ние правим за тях сега, ще отеква като ехо и ще се възвърне при нас многократно. Има стих в Библията, Еклесиаст 11:



За мен това е и смисълът на това, което правя. Да работиш с деца и да ги подкрепяш е инвестиция в бъдещето на всички, не само в тяхното собствено.